Европейска жаба (Bufo bufo) — описание, разпространение и поведение

Обикновената жаба може да достигне дължина около 15 см. Женските са по-големи от мъжките. Тези на юг са по-едри от тези на север. Главата е широка, с широка уста. Носът е с две малки ноздри. Няма зъби. Големите, изпъкнали очи имат жълти или медни ириси и хоризонтални зеници с форма на процепи. Те имат отровно вещество, наречено буфотоксин. То се използва за отблъскване на хищници. Главата се съединява с тялото без забележима шия. Няма външна гласова торбичка. Тялото е широко и приклекнало. Предните крайници са къси, като пръстите на предните крака са обърнати навътре. По време на размножаването мъжкият се сдобива с нуптиални възглавнички на първите три пръста. Те служат за задържане на женската. Задните крайници са къси, а задните стъпала са с дълги, незавити с паяжина пръсти. Няма опашка. Кожата е суха и покрита с малки брадавици. Цветът е кафяв, маслиненокафяв или сивокафяв. Понякога тя е частично зацапана или прошарена с по-тъмен нюанс. Обикновената жаба има тенденция да бъде полово диморфна. Женските екземпляри са по-кафяви, а мъжките - по-сиви. Долната страна на тялото е мръснобяла, изпъстрена със сиви и черни петна.

Обикновените жаби могат да живеят много години. Те са живели петдесет години в плен. Смята се, че в дивата природа обикновените жаби живеят около десет-дванадесет години. Възрастта им може да се определи, като се преброят годишните пръстени на растеж в костите на фалангите им.

Обикновената жаба обикновено се придвижва, като върви доста бавно или с кратки скокове, използвайки и четирите си крака. Тя прекарва деня в криене. Излиза по здрач. По време на лов може да измине известно разстояние в тъмното. Най-активна е във влажно време. До сутринта се прибира в базата си. Може да живее на едно и също място в продължение на няколко месеца. Има голям апетит и се храни с мокрици, охлюви, бръмбари, гъсеници, мухи, червеи и дори малки мишки. Дребната, бързо движеща се плячка може да бъде уловена с едно движение на езика. По-големите предмети се хващат с челюстите. Тъй като няма зъби, той поглъща храната с няколко глътки. Опитва се да изяде всеки малък, тъмно оцветен, движещ се предмет, който срещне през нощта. Изследване показва, че той се вкопчва в движещо се 1 cm парче черна хартия, сякаш е плячка. То ще пренебрегне по-голямо движещо се парче. Понякога обикновената жаба сваля кожата си, която се отделя на разкъсани парчета. След това кожата се изяжда.

Когато бъде нападната, обикновената жаба надува тялото си и застава с повдигнат гръб и наведена глава. Основното ѝ средство за защита е секрет с неприятен вкус. Тя съдържа буфотоксин, наречен буфагин, и е достатъчна, за да отблъсне много хищници. Тревните змии изглежда не са засегнати от него. Други хищници на възрастните жаби са таралежите, плъховете и норките, и дори домашните котки. Птиците, които се хранят с жаби, включват чапли, врани и грабливи птици. В главочите също има отровни вещества, които пречат на рибите да ги ядат, но не и на големия гребенест тритон. Водните безгръбначни, които се хранят с главичките на жабите, включват ларви на водни кончета, бръмбари гмуркачи и водни лодки. Обикновено те избягват отровния секрет, като пробиват кожата на главоча и изсмукват соковете му.

Паразитна муха, Lucilia bufonivora, напада възрастни обикновени жаби. Тя снася яйцата си върху кожата на жабата. Когато те се излюпят, ларвите навлизат в ноздрите на жабата и изяждат месото ѝ.

Възпроизвеждане

Обикновената жаба излиза от зимен сън през пролетта. Голям брой жаби се придвижват към езерата за размножаване. Жабите се срещат в някои предпочитани от тях водоеми. Възрастните използват едно и също езеро година след година. Установено е, че над 80 % от мъжките екземпляри, маркирани като млади, се връщат в езерото, в което са се размножили.

Мъжките пристигат първи и остават в продължение на няколко седмици. Женските остават достатъчно дълго, за да се чифтосат и да хвърлят хайвера си. Вместо да се борят за правото да се чифтосат с женската, мъжките жаби използват височината на гласа си. Крякането дава знак за размера на тялото и силата. Понякога се стига до битки. Мъжките жаби са повече от женските в размножителните езера.

Мъжките се качват на гърба на женските. Те държат женските с предните си крайници в хватка, наречена амплексус. Мъжките са много ентусиазирани. Опитват се да хванат риба или неодушевени предмети и често се качват на гърба на други мъжки. Понякога няколко жаби образуват купчина, като всеки мъжки се опитва да сграбчи женската в основата. Това е стресов период и смъртността сред размножаващите се жаби е висока. Успешният мъжки остава в амплексус в продължение на няколко дни. Женската снася дълга двойна нишка от малки черни яйца. Той ги опложда със спермата си. Нанизите могат да съдържат от 3 000 до 6 000 яйца и да са дълги от 3 до 4,5 метра. Те се заплитат в стъблата на растенията.

Нишките на яйцата поглъщат вода и набъбват по размер. След две до три седмици се излюпват малки главички. Отначало те се държат за остатъците от нишките и се хранят с желе. По-късно се прикрепват към долната страна на листата на водната трева, след което започват да плуват свободно. Пъпките приличат на тези на обикновената жаба (Rana temporaria). Те са с по-тъмен цвят, като отгоре са черни, а отдолу - тъмносиви. Те се различават от главичките на други видове по това, че устата им е широка колкото пространството между очите, а то е два пъти по-голямо от разстоянието между ноздрите. В продължение на няколко седмици краката им се развиват, а опашката им бавно се преражда. На дванадесетседмична възраст те вече са малки жаби с дължина около 1,5 cm и са готови да напуснат езерото.

Обикновената жаба достига зрялост на три до седем години.

Според Червения списък на застрашените видове на Международния съюз за защита на природата (IUCN) обикновената жаба е обект на най-малка загриженост. Това е така, защото тя живее в много райони и е често срещана в тези райони. Тя не е много застрашена от загуба на местообитания. Тя може да живее в много различни райони. Хитридиомикоза, инфекциозно заболяване на земноводните, е регистрирана при обикновени жаби в Испания и Обединеното кралство. Това може да засегне някои популации.

Отдавна жабата е смятана за животно с лошо предзнаменование или за връзка с другия свят. Това може би се дължи на факта, че тя живее както на сушата, така и във водата. Възможно е хората да не я харесват заради черникавата ѝ, брадавичеста кожа, бавните ѝ движения и начина, по който излиза от някаква тъмна дупка.

Едно от най-ранните споменавания на жабите като свързани със силите на мрака е, че Зороастър е казал през 600 г. пр.н.е., че всички жаби трябва да бъдат убити. В Европа през Средновековието жабата се свързва с Дявола, на чийто герб има три жаби. Смятало се е, че жабата може да трови хората. Смятало се е също, че тя е познатата на вещиците и следователно има магически сили. Във Франция се смятало, че вещиците могат да бъдат открити, защото са маркирани с крак на жаба някъде по тялото си. В Дорсет се смятало, че ако някой намери жаба в къщата, тя трябва да бъде премахната, без да се наранява, в противен случай стопанинът ще се сблъска с гнева на вещицата, чийто познат е жабата. В някои райони намирането на жаба в къщата се е смятало за доказателство, че там има вещица. Слюнката на жабата се смятала за отровна. Вярвало се е, че тя може да плюе или да повръща отровен огън. Смятало се е, че е лошо жаба да прескочи крака на човек, а в някои региони това е било знак за смърт. Жабите са били свързвани с дяволи и демони и в "Изгубеният рай". Джон Милтън показва Сатаната като жаба, когато излива отрова в ухото на Ева. Първата вещица в "Макбет" на Шекспир дава инструкции за използване на жаба при правенето на заклинания:

Жабата се свързва и с женската плодовитост. Жените, които искали да заченат, оставяли модели на жаби в светилищата. В Румъния вярвали, че който убие жаба, може да убие собствената си майка. В шотландския фолклор се казвало, че езикът на жаба, носен от мъж в джоба на гърдите му, ще му позволи да се гаври с всяка жена. Вярвало се също, че в главата на жабата има скъпоценен камък, наречен "жабешки камък". Смятало се, че когато се носи като огърлица или пръстен, той предупреждава притежателя си за опити да го отровят. Шекспир споменава това в "Както ви харесва":

Отдавна се смята, че докосването на жаба причинява брадавици. Доказано е, че това е мит и че брадавиците всъщност се причиняват от човешкия папиломавирус. Те се предават чрез директен контакт от човек на човек.

Г-н Жабок е един от главните герои в детския роман "Вятърът във върбите" на Кенет Греъм. Той е драматизиран от няколко автори, сред които А. А. Милн, който нарича пиесата си "Жабокът от Жабокрек". Г-н Жабок е много самонадеян, антропоморфен жабок.