Китайските географски имена

Китайските географски имена са имената на места в Китай. Тъй като китайският език не е имал никаква фонетична азбука допреди няколкостотин години (в сравнение с хилядите години, през които са били използвани китайските йероглифи), е имало много обърквания при назоваването на местата на китайски език. Тъй като китайските йероглифи са логографска система за писане, което означава, че писмеността показва основно значението на думите, а не тяхното произношение, тя може да се използва за записване на думи на много различни езици. На всичкото отгоре китайският език не е единен език, а цял клон на китайско-тибетското езиково семейство. Много от китайските езици или диалекти са взаимно неразбираеми, което означава, че говорещият на един език или диалект не може да разбере говорещия на друг, освен ако единият от тях вече не е знаел езика или диалекта на другия. Например мандаринският и кантонският език са диалекти на китайския език, но те са толкова различни един от друг, че говорещите ги не могат да се разберат, освен ако поне един от тях не е знаел и двата. Следователно да се знае кой говорим диалект да се използва при изписването на името на латиница, която е фонетична система за писане, а не логографска, може да бъде предизвикателство. Например, докато името на града се изписва като 北京 на китайски, той се нарича Běijīng на мандарин и Bak1 Ging1 на кантонски.

В континенталната част на Китай повечето имена на местности са на мандарин китайски - официалният говорим език в страната. Въпреки че звуците на китайския език не са се променили от дълго време, е имало много различни начини за записване на китайските имена на местности на китайски език, като се използва латинската азбука или много различни видове романизации. Това е създало голямо объркване и дезинформация за неговорещите китайски език относно това как да се наричат китайските имена на местности. Например Пекин се изписваше като Пекин, Нанкин се наричаше Нанкин, Тиендзин се изписваше като Тиансин, а Циндао се изписваше като Цинтао. Тези многобройни системи за изписване са довели до объркване сред некитайските граждани и затова каквото и име да са използвали носителите на други езици за наименованията на населените места, то е звучало много различно от мандаринското китайско. За да научи хората как правилно да произнасят мандаринския китайски език, както за континенталните китайци, така и за некитайците, Китайската комунистическа партия направи Hanyu Pinyin единствената приета романизация в официална употреба и забрани всички други романизации в официална употреба в континентален Китай. Пекин става Пекин, Нанкин - Нанкин, Тиансин - Тиендзин, а Цинтао - Циндао. Макар че произношението на тези имена на населени места остана същото на мандарин, това позволи на некитайски говорещите, особено на англоговорящите, да произнасят китайските имена на населени места много по-точно в съответствие с тяхното произношение на мандарин.

Въпреки това в автономните райони, където определени малцинствени групи съставляват голяма част от населението на региона, много имена на местности се променят от китайски на местните езици, за да представят местните езици. Например град Дихуа (迪化) е променен обратно на Урумчи, което е името на града на местния уйгурски език, след като е създаден Синдзян-уйгурският автономен район.

В Тайван, където китайският е и официален език, изписването на имената на населените места обикновено е непоследователно. Имената на тайванските градове обикновено се изписват с китайскапощенска романизация. Ето защо градовете се изписват като Тайпе, Каосюн и Тайчун, вместо като Тайбей, Гаосионг и Тайджун, както биха се изписали на ханю пинин. Това е така, тъй като много тайванци не обичат да използват Hanyu Pinyin (въпреки че това е стандартната романизация на китайския език в световен мащаб), защото е създадена от Китайската комунистическа партия, която много тайванци не харесват. Докато в северните тайвански градове повечето имена на улици, квартали и спирки на метрото са на Hanyu Pinyin (тъй като Hanyu Pinyin като цяло е по-приет на север), градовете в южен Тайван използват много различни системи за изписване, просто за да се противопоставят на използването на Hanyu Pinyin. В някои случаи една и съща улица може да се изпише по няколко различни начина. Например в Банцяо, Xinzhan Road (新站路) се изписва "Shinjann Rd." на един участък и "Sin Jhan Rd." на друг.

Въпроси и отговори

В: Каква е основната разлика между китайските йероглифи и фонетичната азбука?

Въпрос: Как това води до объркване при назоваването на местата в Китай?

Въпрос: Какво е направила Китайската комунистическа партия, за да помогне за решаването на този проблем?

Въпрос: По какъв начин автономните области се справят с топонимите различно от континентален Китай?

Въпрос: Как обикновено се изписват тайванските градове?

Въпрос: Какви несъответствия в правописа съществуват в Тайван?

Търсене по буква