Обикновена цикория (Cichorium intybus) — описание, сортове и употреба

Обикновената цикория, Cichorium intybus, е донякъде вдървесинено многогодишно тревисто растение от семейство Глухарчеви (Asteraceae). Обикновено има яркосини цветове, рядко бели или розови.

Често се използва като хранително растение, а често и като заместител на кафето. Много сортове се отглеждат за листа за салата, шикони (бланширани пъпки) или корени. Корените от сорта sativum се пекат, смилат и използват като заместител на кафето и хранителна добавка.

През XXI век инулинът, екстракт от корен на цикория, се използва в хранителната промишленост като подсладител и източник на диетични фибри.

Цикорията се отглежда като фуражна култура за добитъка. Тя живее като диво растение покрай пътищата в родната си Европа, а сега е разпространена в Северна Америка, Китай и Австралия, където е широко разпространена.

"Цикория" е и обичайното наименование в САЩ на къдравата ендивия (Cichorium endivia). Тези два близкородствени вида често се бъркат.

Ботанично описание

Cichorium intybus е многогодишно растение с добре развита, дебела и месеста главна коренова шийка (до 2–3 см в диаметър) и дълъг, разклонен корен, който може да прониква дълбоко в почвата. Надземната част образува розетка от листа през пролетта и лятото; стъблото е изправено, често разклонено, достигащо 30–120 см височина. Цветовете са типични за сем. Asteraceae — тръбести, събрани в кошнички (главички), с яркосиньо или рядко бяло/розово оцветяване. Плодът е семянка (ахен).

Разновидности и сортове

Цикорията включва няколко групи, зависещи от употребата:

• Листни сортове — отглеждат се за свежи салати (радичио, къдрави и др.).
• Шикони (chicons) — подземно или в тъмни условия бланширани пъпки, нежни и с по-малко горчивина.
• Кореноплодни сортове (sativum) — използват се за приготвяне на заместител на кафе и за извличане на инулин.

В стопанството се използват както традиционни, така и селекционирани сортове с намалена горчивина или по-едри корени за индустриална преработка.

Отглеждане и агротехника

• Почва и изложение: предпочита добре дренирани, умерено плодородни почви и слънчево до частично засенчено място.
• Сеитба и размножаване: размножава се основно със семена. Сеят се рано напролет за листни култури или късно за кореноплодни, като сроковете зависят от климатичните условия.
• Грижи: редовно плевене, умерено поливане (особено при форсиране на шиконите), подхранване с азотни и фосфорни торове при бедни почви.
• Форсиране на шикони: корените се изкопават и опъват в тъмни, прохладни помещения за образуване на бели, плътни пъпки с минимална горчивина.
• Съхранение: корените за преработка се съхраняват на хладно и влажно място; листните форми се третират като други салатни растения — краткотрайно съхранение в хладилни условия.

Кулинарна употреба

Листата на цикорията са характерно горчиви, което ги прави подходящи за смесване със сладки и мазни компоненти в салати (с мед, ябълки, орехи, сирена). Горчивината може да се намали чрез бланширане или чрез насочване/форсиране (шикони). Корените се почистват, пекат и смилат за приготвяне на безкофеинов заместител на кафето — напитка с характерен, леко горчив аромат.

Промишлени и здравословни приложения

• Инулин: водоразтворим полизахарид, извличан от корените, широко използван като пребиотик, за подслаждане без калории (при определени продукти) и като източник на диетични фибри.
• Като фураж: използва се за хранене на добитък, особено в райони, където е лесно да се култивира.
• Фармацевтични и козметични приложения: екстракти от цикория се включват в някои козметични формули и добавки за подпомагане на храносмилателната система.

Химичен състав и ползи за здравето

Цикорията съдържа инулин, горчиви лактони (като лактуцин и лактукопикрин), минерали (калий, калций), витамини и антиоксиданти. Инулинът има пребиотично действие — подпомага растежа на полезни чревни бактерии и може да подобри чревното здраве и усвояването на калций. Някои изследвания сочат положително въздействие върху глюкозния метаболизъм и контрол на апетита, но за конкретни терапевтични твърдения са необходими допълнителни клинични данни.

Възможни рискове и взаимодействия

Въпреки че цикорият е безопасен при нормална кулинарна употреба, при някои хора може да предизвика алергични реакции, особено при тези със свръхчувствителност към растения от сем. Asteraceae. Инулинът в големи количества може да предизвика газове или подуване при чувствителни индивиди. Хора с лимонено-слоест алергичен статус или бременни жени трябва да се консултират с медицинско лице при употреба на концентрирани екстракти или добавки.

Бележки и съвети

• За домашно приготвяне на „кафе“ от цикория: изсушете и изпечете корените на умерена температура до златистокафяво, след това смелете; запарете като обикновено кафе.
• За салати: смесвайте горчивите листа с по-малко горчиви зеленчуци, добавяйте балансиращи кисели и сладки дресинги.
• Ако искате по-малко горчив вкус, бланширайте листата за кратко или отглеждайте сортове, селектирани за по-лека горчивина.

Цикорията е многофункционално растение — от диворастящ пътник в Европа до икономическа култура с приложения в хранителната промишленост, селското стопанство и здравословните храни. Правилната селекция на сорт, агротехника и подготовка определят нейното най-подходящо използване — за салати, шикони, фураж или промишлена преработка в инулин и заместители на кафето.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява цикорията?

В: За какво се използва цикорията?

В: Какво представлява инулинът?

В: Къде се отглежда цикория?

В: Какво е общото име на къдравата ендивия в Съединените щати?

В: Едно и също нещо ли е цикория и къдрава ендивия?

В: Какво е фуражна култура?

Търсене по буква