Ахмадия (احمدیہ Ahmadiyya) е ислямско движение, основано през XIX век от Мирза Гхулам Ахмад, когото последователите му почитат като изпълнител на пророчествата за Махди и Обещания Месия. Движението се появява в Британска Индия преди разделянето на съвременните държави Индия, Пакистан и Бангладеш и оттогава има глобално присъствие.

Кратка история

Мирза Гулам Ахмад основава движението през 1889 г. и го нарича Ахмадийска мюсюлманска джамаатска общност с цел да възстанови и реформира практиката и духа на исляма. Той се представя като Муджадид (божествен реформатор) на XIV ислямски век и като Обещания Месия. Последователите му (ахмадитите) смятат, че практикуват исляма, какъвто е бил препоръчван от Мохамед и неговите сподвижници.

След смъртта на първия халиф Хакем Нуруддин (Hakeem Noor-ud-Din) през 1914 г. въпросът за лидерството довежда до трайно разделение в движението. Оттогава съществуват две основни фракции с различни интерпретации на ученията и различни виждания за природата на ролята на Мирза Гулам Ахмад:

  • Ахмадийска общност (Ahmadiyya Muslim Community) — по-голямата фракция, организирана под институцията на халифата (калифат). Международната централа на тази група в момента е в Лондон, Англия, след като по-рано центъровете ѝ са били в Кадиън (Qadian) и в град Рабуа (Rabwah), Пакистан. Тази фракция е силно мисионерска и заявява присъствие в близо 190 държави.
  • Движение Лахор Ахмадия за разпространение на исляма (Ahmadiyya Anjuman Ishaat-i-Islam, AAIIL) — по-малката фракция, възникнала в Лахор на идея за по-реформиран и по-малко централен модел, която не приема някои от мислите за пророчеството в по-широк смисъл. Международното седалище на Лахорското движение е в Лахор, Пакистан, а то е по-представено в около 17 държави, включително Германия и Австралия.

Основни учения и възгледи

Някои от ключовите убеждения, свързвани с ахмадийското движение, са:

  • Мирза Гулам Ахмад е представян като Обещания Месия и Махди — фигура, чрез която се очаква духовно възраждане и реформация на исляма.
  • Ахмадитите подчертават миролюбивото и духовно тълкуване на джихад, като акцентират върху „великата джихад“ — борбата с егото чрез религиозно самоусъвършенстване, а не върху насилие.
  • Тълкуванията на въпроси като смъртта и завръщането на Исус (Иса) се отличават от традиционните трактовки в голяма част от сунитския и шиитския свят: много ахмадити вярват, че Исус е умрял естествено и че „второто пришествие“ е изпълнено в духовен или символичен смисъл чрез личността на Мирза Гулам Ахмад.
  • Различни тълкувания на кораническия стих 33:40 („печата на пророците“) довеждат до спорове относно статута на пророчеството след Мохамед.

Различия между двете фракции

Главната разлика между основните две групи е как те разбират природата на ролята на Мирза Гулам Ахмад:

  • Ахмадийската общност (по-голямата) счита, че Ахмад е изпълнил ролята на обещания Месия и че това не отменя финалността на пророчеството на Мохамед — тълкуват това като вид небогоявено, неформално пророчество, подчинено на ислямския закон.
  • Движението Лахор не приема Мирза Гулам Ахмад за пророк в какъвто и да е смисъл и го разглежда предимно като реформатор и възрожденец — по-близко до традиционните исламски позиции по отношение на неповторимостта на въвеждащото пророчество на Мохамед.

Организация, мисионерска дейност и социални инициативи

Ахмадитите са активни в превода и разпространението на религиозна литература — включително преводи на Свещения Коран на много езици — и в мисионерска работа. Ахмадийската общност поддържа и медийни формати за международно послание, сред които са 24-часовите сателитни канали MTA (MTA 1, MTA 2, MTA 3 за арабските зрители и MTA Africa).

Движението е организирало и хуманитарни и образователни програми: изпращат учители, лекари и доброволци в развиващите се страни, участват в здравни кампании и програми за подпомагане при бедствия. Четвъртият халиф Хазрат Мирза Тахир Ахмад е известен със своите усилия за популяризиране на хомеопатията и с организирането на обучение и безплатни диспансери в различни държави.

Контроверзии и преследване

Ученията на ахмадитите предизвикват дискусии и остри реакции в много мюсюлмански среди. В някои държави, най-вече в Пакистан, официални държавни актове и решения от 1970-те и 1980-те години довеждат до правни ограничения и до декларация, че ахмадитите не са мюсюлмани според конституцията на Пакистан (1974 г.), както и до въвеждане на по-строги ограничения чрез наредби като Ordinance XX. Това е причина за преследване, дискриминация и ограничения върху религиозната практика на ахмадитите в Пакистан и в някои други държави.

От своя страна ахмадитите твърдят, че техните вярвания са в съответствие с основите на исляма и защитават своите позиции чрез аргументи от Корана, хадисите и историческата практика. Много международни организации за човешки права и държави наблюдават и критикуват нарушенията на религиозната свобода, насочени срещу ахмадийските общности.

Международно присъствие и централи

По-голямата фракция — Ахмадийската общност — твърди, че е активна в около 190 държави, а нейната международна централа сега е в Лондон, след като по-рано центровете са били в Кадиан и Рабуа (Пакистан). По-малката фракция — Лахорското движение — има международно седалище в Лахор, Пакистан, и е по-видима в около 17 държави.

Културни и религиозни приноси

Ахмадитите са участвали в преводни проекти на Корана, публикуване на богословска литература и създаване на онлайн ресурси — например голям брой книги и видеоматериали, разясняващи убежденията на движението. Медиите и образователните инициативи имат за цел да разпространяват посланието на мир, междуконфесионален диалог и социална помощ.

Бележки и съображения

Оценките за броя последователи на ахмадийските фракции варират: различни източници дават различни числа (вкл. оценки от няколко до над десет милиона последователи за по-голямата фракция), като точните цифри са трудни за установяване поради различна степен на регистрация, притеснения за сигурност и различни критерии за броене.

Накрая, движението остава едновременно религиозна общност с активна мисионерска и социална дейност и обект на религиозни и политически противоречия. То продължава да бъде предмет на широко научно и обществено обсъждане — както в ислямския свят, така и в международната общност.

Обещаният Месия (както го представят последователите) е прогнозирал, че в рамките на няколко поколения ще започне промяна в разбирането за „завръщането“ на Исус и че ислямът ще се разпространи и ще въздържи от насилие, когато неговото послание бъде разбрано и приложено в духа на мир и реформация.