Миропомазването на болните е тайнство (свещена церемония) в римокатолицизма и други християнски деноминации. То се дава на хора, които са "в опасност поради болест или старост".

Не е необходимо човек да умира, за да получи помазване на болни. То може да бъде направено за всеки, който има здравословен проблем, от който може да умре.

Миропомазването на болните се нарича още миропомазване. В миналото то се е наричало Екстремно миропомазване. ("Миропомазване" и "миропомазване" са двете думи за поставяне на елей върху човек. Маслото е важна част от церемонията.)

Какво представлява тайнството

Миропомазването е духовен и сакраментален акт, при който свещеник (в някои традиции - епископ или група свещени лица) полага ръце върху болния и го помазва с осветено масло, съпроводено от молитви за изцеление, прошка на греховете и утеха. Основната цел е да се придаде благодат, сила и мир на човека в изпитание, както и да се възстанови или укрепи връзката с Христос и общността.

Библейска и теологична основа

За традицията служат предимно текстове като Яков 5:14–15, където вярващите са насърчавани да повикат старейшините на църквата да помолят и помажат болния със масло, „и молитвата на вярата ще спаси болния“. В католическата и православната теология тайнството се свързва с участието в Христовото страдание, изкупителната сила на Божията благодат и прошката на греховете.

Кой може да го извърши и как

  • В Римокатолическата църква: обикновено свещеник извършва тайнството. Маслото, наричано oleum infirmorum (олио на болните), е осветено от епископа, често по време на Меса на миропомазването (Chrism Mass).
  • В православието и ориенталските църкви: съществува обредът „Свещено помазване“ или „Свето елейосвещение“ (Чудотворно помазание), който може да бъде общилински (служба за множество болни) и включва помазване на челото и ръцете с елей и помазване на целите заедно с молитвите на свещениците.
  • В други християнски традиции: англиканци, лутерани и методисти практикуват подобни служби — някои ги считат за таинство, други — за пастирски обред и израз на молитва и благословение.

Ефекти и духовно значение

  • Прошка на греховете — в някои традиции миропомазването е свързано с покаяние и помирение с Бога.
  • Духовно и физическо укрепване — цели да даде утеха, смелост и, при Божията воля, изцеление.
  • Влизане в общението на Христовите страдания — болният се обединява с Христовите страдания и спасителната тайна.
  • Подготовка за смърт и viaticum — когато смъртта е близо, тайнството често се свързва с причастие (Viaticum) и последни обреди.

Кога и колко често може да се получава

Помазването на болните не е ограничено само до последните мигове от живота. То може да се извърши при сериозна болест, преди операция, при упадък вследствие старост, при хронични страдания или когато здравословното състояние се влошава. Тайнството може да бъде повторено, ако състоянието на болния се влоши или ако настъпи ново сериозно заболяване.

Практически указания и пастирска подкрепа

Семейството и близките обикновено присъстват и участват в молитвите. Ако е възможно и уместно, се признава и светооферование (изповед) преди помазването. Помазването е и време за тиха споделеност, прошка и уверение в присъствието на общността и църквата.

Различия в имената и терминологията

В миналото и в някои преводи тайнството често е наричано Екстремно миропомазване или „Extreme Unction“ (от латински — последно помазване), тъй като се е прилагано най-вече при умиращите. Съвременната практика и теология обаче подчертават, че то е за всеки в опасност от смърт и не е предназначено единствено за крайните моменти.

При нужда от помазване е добре да се свържете с местния свещеник или пастир — те ще дадат практическа и духовна подкрепа, както и указания за подготовка и време на служението.