Атанасиевият символ на вярата (Quicumque vult) — определение и история

Атанасиевият символ на вярата е християнско изложение на вярата. Често е наричан и Quicumque vult (може да се преведе като Който иска — първите думи на латинския оригинал). Това е първият известен символ на вярата, в който се разглежда подробно въпросът за троицата. Използва се от VI в., главно в западната част на Църквата; по-късно Никейският символ на вярата до голяма степен го е заместил в литургичната употреба и в догматическата традиция.

Произход и авторство

От около IX в. е широко разпространено мнението, че автор е свети Атанасий, който е живял през IV в. в Египет. Съвременните изследвания обаче смятат това за малко вероятно по няколко основни причини:

1. Оригиналният текст е на латински език, докато Атанасий предимно пише на гръцки.
2. Нито Атанасий, нито други негови съвременници споменават съществуването на такъв текст.
3. В съдържанието се обсъждат проблеми и формулировки, които се появяват и стават актуални по-късно от времето на Атанасий.

Днес повечето учени смятат, че символът произхожда от Галия около година 500. Неговите формулировки показват влияние или общ фон със средовището на западни богослови като Свети Амброзий Милански, Августин Хипонски и Винсент Лерински. По-конкретно, Д. Н. Д. Кели, виден съвременен изследовател на патристиката, смята, че макар свети Винсент Лерински да не е пряк автор, произведението може да е възникнало в същия регион (областта Лерин в Южна Галия) и в същия богословски кръг. Сред възможните автори са посочвани и имена като Цезар от Арл и други западногалски или арлски богослови.

Ръкописи и текстуална традиция

Най-старите запазени ръкописи на Атанасиевия символ на вярата датират от края на VIII век. Текстът бързо се разпространява в латинската западна традиция и е превеждан на различни езици (включително староанглийски и други народни езици) в средновековието. Поради своя догматически характер е и предмет на многократни преписи, редакции и коментари през вековете.

Структура и богословско съдържание

Атанасиевият символ структурно се дели на две основни части: догматическо изложение за Троицата и секция за Христологията — въплъщението, божествената и човешката природа на Христос. Целта на текста е да формулира „правилната“ вяра и да се противопостави на различни ереси, най-вече на арианството. В текста ясно присъства и формулацията filioque (учението за изхождането на Светия Дух и от Сина), което го свързва с характерни западни нагласи и по-късни спорове между Изтока и Запада.

Историческа употреба и влияние

В западната църковна и богословска традиция символът е високо ценен като кратко и категорично изложение на триединното учение и христологията. Мартин Лутер например посочва, че има три основни „изповедания на вярата“: Никейският символ на вярата, Te Deum и Атанасовският символ на вярата. В различни периоди и общности той е служил както като учебен текст, така и като стандарт за ортодоксалност.

Текст — начални думи и завършек

Символът открива със своите характерни първи думи на латински: Quicumque vult salvus esse... — „Който иска да бъде спасен...“ (на български обикновено превеждано като „Ако някой иска да бъде спасен, първо трябва да уважава върховната вяра в Троицата...“). Следват подробни формули за отношението между Отец, Син и Свети Дух и за личността на Христос — „истински Бог и истински човек, с две природи в едно лице“.

Символът завършва с категоричното утвърждение за общата и спасителна вяра: по-към края се съдържа ясна формулация, че това е „католическата вяра“ и предупреждение, че който не я придържа вярно и изцяло, според автора „ще погине вечнo“ (т.е. ще бъде отлъчен от спасението). Този строг тон отразява прагматичната цел на текста да изключи еретически интерпретации.

Съвременен статут и значение

Днес Атанасиевият символ на вярата не се използва рутинно в литургията на Римокатолическата църква (има го като историческо и догматическо свидетелство), но в англиканската и лутеранската традиции той запазва по-изразено място като изповедален текст и предмет на изучаване. В богословските изследвания той е важен източник за проследяване на развитието на западната догматика по въпросите на Троицата и христологията, както и за разбиране на религиозното мислене във Висока Антика и ранното Средновековие.

Обобщение: Атанасиевият символ на вярата (Quicumque vult) е латински пастирски и догматичен текст от западна Галия, съставен около V–VI век, който формулира ясни и строги изисквания към християнската вяра по отношение на Троицата и Христос. Въпреки че не е дело на св. Атанасий, той остава важно историческо и богословско свидетелство за ранно-западното мислене и за борбата срещу раннохристиянските ереси.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Атанасиевият символ на вярата?

В: Кой се смята, че го е написал?

Въпрос: Кои са някои от възможните автори?

Въпрос: Кога са създадени най-старите запазени ръкописи?

В: Какво обяснява?

В: Как Мартин Лутер се е отнасял към него?

В: Как започва?

Търсене по буква