Протестите на Джордж Флойд са поредица от протести и бунтове, които започват в района на Минеаполис и Сейнт Пол, Минесота, САЩ. Размириците започват в Минеаполис на 26 май 2020 г. след убийството на Джордж Флойд и продължават до началото на 2022 г. Флойд умира, докато е арестуван от служители на полицейското управление на Минеаполис (MPD) на 25 май. Протестите се разпространяват в много градове в Съединените щати, а по-късно и в света.

Кратка хронология и развитие

След смъртта на Джордж Флойд на 25 май 2020 г. демонстрации и бдения започнаха веднага в Минеаполис и бързо ескалираха. На 28 май кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей обявява извънредно положение, а губернаторът на Минесота Тим Уолц призовава 500 военнослужещи от Националната гвардия на Минесота. В следващите дни много големи градове в САЩ въвеждат полицейски часове и призовават Националната гвардия за подкрепа. Властите в някои случаи използват сълзотворен газ, щитове и гумени куршуми при разпръскване на демонстрации.

Причини и искания

Протестите са провокирани от видеото, на което полицай опира коляно в шията на Джордж Флойд, и се разглеждат като израз на натрупано недоволство от системен расизъм, полицейско насилие и неравенство в правораздаването. В центъра на движението и в много улични акции участва активистката група "Животът на чернокожите има значение", но протести има и под други лозунги и от различни групи. Основните искания включват:

  • прекратяване на прекомерна полицейска сила и отговорност на служителите;
  • реформи в полицията и системата на наказателното правосъдие;
  • справедливо третиране и по-голяма равнопоставеност за чернокожите и други малцинствени общности.

Характер и мащаб

Протестите са разнообразни по форма и характер — от мирни бдения, походи и гражданско неподчинение до сблъсъци с полицията и случаи на вандализъм и разграбване. В Минеаполис протестиращите в Трети участък на полицията се сражаваха със служителите на реда, които използваха сълзотворен газ и гумени куршуми. Освен това прозорците на Трети участък бяха изпочупени. Един супермаркет беше разграбен, а други сгради бяха нападнати и подпалени. Полицията в сградата на Трети участък се опита да задържи протестиращите със сълзотворен газ, но около 23:00 ч. протестиращите превзеха сградата и я подпалиха. Тя е била евакуирана.

Въпреки видимите разрушения и отделни насилствени инциденти, повечето демонстрации в САЩ бяха мирни. Според доклад на Кризисния монитор на САЩ от септември 2020 г. почти 95% от всички протести са били ненасилствени. Все пак в резултат на безредиците и свързаното насилие загиват най-малко тринадесет души, а хиляди души са задържани.

Реакция на властите и национално политическо значение

Отговорът на властите включваше въвеждане на полицейски часове, извикване на Националната гвардия и локални сили за поддържане на реда. И Уолц, и Фрей добавят полицейски час. Президентът на САЩ Доналд Тръмп увери Уолц във военната подкрепа на САЩ и на моменти отправи остри послания за твърда намеса срещу безредиците, което предизвика допълнителни дебати за ролята на федералните сили. Някои местни управляващи — например членове на Общинския съвет в Минеаполис — обявиха планове за дълбоки промени в полицейската структура (включително идеи за "демонтаж" на сегашното управление на полицията), въпреки че по-късно много от тези идеи бяха преразгледани или забавени.

Международно разпространение

След първите демонстрации в САЩ в много страни по света се организираха солидарни протести срещу расизма и полицейското насилие. Хиляди хора в големи градове проявиха подкрепа и настояха за промени и в собствените си държави. Освен политическия ефект, протестите предизвикаха и обществен дебат за паметници, символи и институционални практики.

Правни действия и последици

Четирима полицаи, участващи в ареста на Джордж Флойд, бяха уволнени и срещу тях бяха повдигнати обвинения. Един от тях — Дерек Шовин — бе признат за виновен през април 2021 г. по обвинения, включващи непредумишлено убийство и второстепенни престъпления, и по-късно бе осъден на лишаване от свобода. Срещу останалите офицери бяха повдигнати обвинения за подпомагане и улесняване на престъплението, а федералната прокуратура откри разследване за нарушаване на граждански права.

На федерално ниво в Конгреса бяха внесени и обсъждани реформи в полицейската практика, сред които известният "George Floyd Justice in Policing Act", който беше приет в Камарата на представителите, но срещна препятствия в Сената и не стана закон през 2020–2022 г.

Медии и наблюдение

Имаше много нападения срещу журналисти както в градовете близнаци, така и по време на протестите в други градове. Отчита се и широк обществен интерес към видеоматериали от инциденти, които оказаха ключова роля за документалното проследяване и за правните процеси.

Влияние и наследство

  • Протестите повишиха вниманието към въпроси за расово неравенство, полицейско насилие и необходимост от институционални реформи.
  • Някои местни органи въведоха промени в практиките на полицейско наблюдение, използването на сила и отчетността на служителите.
  • Обществените дебати продължиха относно баланса между обществен ред и гражданско право на протест, както и относно подходите за превенция и реформа.

Заключение

Протестите след убийството на Джордж Флойд (2020–2022) оставиха траен отпечатък върху общественото съзнание в САЩ и в света. Те предизвикаха остър обществен дебат, принудиха институциите да разгледат въпроси за виновност и отчетност и доведоха до конкретни правни и политически процеси, като едновременно с това поставиха акцента върху това, че повечето демонстрации са били мирни.