Хлебен плод (хлебно дърво) — произход, разпространение и употреба

Хлебният плод (научно Artocarpus altilis) е името на вечнозелено дърво от семейство черничеви. Първоначално дървото расте в Югоизточна Азия, но е широко култивирано и се отглежда в тропическите и субтропическите райони на Азия, Централна и Южна Америка и Карибския басейн. Дървото може да достигне височина до 20 метра и да образува гъста корона. Плодът на това дърво е хлебният плод — едър, месест плод, богат на нишесте, който в различните култури се използва като основна храна или като суровина за приготвяне на брашно и други продукти. Плодовете съдържат много нишесте — подобно на картофите; те се смилат, за да се получи брашно, което след това може да се използва за печене или за приготвяне на тестени изделия и пюрета.

Произход и разпространение

Предците на полинезийците откриват дърветата да растат в северозападната част на Нова Гвинея преди около 3 500 години. Тези народи пренасят хлебното дърво като културно растение при своите морски миграции в централната и източната част на Тихия океан — дървото е едно от важните растения, които осигуряват храна при дългите пътувания. Те се отказали от отглеждането на ориз, което донесли със себе си от Тайван, и вместо това започват да отглеждат хлебно дърво. Дърветата са пренасяни с канутата и са засаждани при новите заселвания; изключение правят Великденският остров и Нова Зеландия: и на двете места е твърде студено, за да се отглеждат дърветата. Древните им братовчеди от Източна Индонезия разпространили растението на запад и север през островната и крайбрежната част на Югоизточна Азия. В исторически времена хлебното дърво е било широко засаждано и в други тропически райони чрез търговски и колониални връзки.

Историческо значение и "Бунтът на Баунти"

Бунтът на "Баунти" има връзка с разпространението на хлебното дърво: През 1787 г. Уилям Блай получава заповед да натовари няколко такива дървета на Таити и да ги изпрати до Карибския басейн, където да послужат като евтина храна за робите, работещи в плантациите. Основните плантации по това време отглеждат захарна тръстика. Това е един от първите опити на правителството да пренесе икономически важно растение на ново място. Първият опит се проваля, защото моряците не разбират нуждата от честа поливка на пресните растения и изхвърлят някои от тях зад борда. При второто плаване Уилям Блай успява да изпрати част от дърветата — те пристигат в Карибския басейн, но срещат друго препятствие: местните роби и работници често не приемат хлебния плод като заместител на зърнените храни. Въпреки това Блай получава медал от Кралското дружество за усилията си, а хлебният плод намира по-широко приложение в кухнята на Пуерто Рико и на други острови.

Ботанично описание

Хлебното дърво има дебел ствол, големи перести листа и произвежда едри, събрани в групи плодове. Плодовете могат да бъдат гладки или грапави, зелени до жълто-кафяви при узряване. В зависимост от сорта плодовете могат да бъдат семенни или безсеменни; култивираните форми обикновено са безсеменни и се размножават вегетативно.

Култивиране и селекция

• Климат и почва: предпочита топъл, влажен климат с високи температури и равномерни валежи; расте най-добре в крайбрежни до нископланински райони и в богати, добре дренирани почви.
• Размножаване: вегетативно чрез коренови издънки, резници, присаждане или наслояване; много култивирани сортове са стерилни и се размножават чрез присаждане върху кореноплоди или чрез издънки на диви, семенни видове (напр. breadnut).
• Поддръжка: редовно поливане през засаждането и в периода на растеж, мулчиране, отстраняване на болни клони и подходящо торене за поддържане на плододаването.

Употреба и хранителна стойност

Хлебният плод е важна хранителна култура в много тропически общества. Преди узряване месото е богато на скорбяла и има консистенция, подобна на картофено, приготвено по различни начини: печен, варен, пържен или пюриран. Узрялите плодове са по-сладки и могат да се консумират като плод или десерт.

• Кулинарни приложения: печене на открито (в жарава), варене, пържене, приготвяне на чипсове, пюрета и супи; смляно брашно от хлебен плод се използва за хляб и сладкиши.
• Хранителни вещества: богати въглехидрати (нишесте), умерено количество белтъчини, фибри, витамини (особено витамин C) и минерали (например калий). Плодовете са нискомаслени и могат да осигурят енергия като заместител на картофи или царевица.
• Др. употреби: дървесината се използва за строителство и съдове в някои райони; листата и плодовете могат да служат като фураж за добитък или като суровина за промишлено извличане на нишесте.

Културно значение

Хлебното дърво има силна културна роля в полинезийските и меланезийските общества: то е символ на устойчиво снабдяване с храна, често присъства в митове и ритуали и се използва при обричания и общи тържества. Местни сортове и методи на приготвяне са част от традиционните кухни в Тихия океан и в Карибите.

Вредители, болести и заплахи

Дървото може да бъде засегнато от различни гъбични болести (напр. коренови гнили), насекоми като брашнести червеи и плодовите мухи, както и от агроекологични проблеми като ерозия и изменения в климата. Защитата включва правилно дрениране, подходящо отстояние между дърветата, санитарни мерки и използване на устойчиви сортове чрез селекция и присаждане.

Значение за бъдещето

Хлебният плод е разглеждан в съвременните програми за продоволствена сигурност като потенциална култура за тропиците: той дава висока продуктивност на площ, изисква относително малко поддръжка и може да осигури енергия на местни общности. Изследванията върху разнообразие, хранителна стойност и устойчиви методи за отглеждане продължават, за да се подобри ролята на хлебния плод в устойчивото земеделие.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява хлябът?

Въпрос: Къде първоначално расте хлебният плод?

Въпрос: Колко високо може да достигне едно дърво от вида breadfruit?

В: Как се използва плодът на хляба?

Въпрос: Кога са открити дърветата за хляб?

В: Защо Уилям Блиг получава заповед да натовари няколко такива дървета на Таити и да ги изпрати на Карибите?

В: Успешен ли е опитът на Уилям Блиг да въведе този нов източник на храна?

Търсене по буква