Метли (храсти) — ботанично описание, видове и разпространение (Fabaceae)

Метлите са група от вечнозелени, полувечнозелени и листопадни храсти.

Всички метличини и техните родственици (включително Laburnum и Ulex) растат в Европа, Северна Африка и Югозападна Азия. Най-голямо разнообразие се наблюдава в Средиземноморския регион. Много метличини (макар и не всички) са пожаролюбиви видове, приспособени към редовни пожари, които унищожават надземните части на растенията, но създават условия за възстановяване на корените, както и за покълване на запазените в почвата семена.

Най-познатата е обикновената метла, която расте в Северозападна Европа. Може да се намери на слънчеви места, обикновено на сухи, песъчливи почви. Подобно на повечето метли, тя има видимо безлистни стъбла, които през пролетта и лятото са покрити със златистожълти цветове. В края на лятото семенните му капсули, подобни на грахови зърна, се разпукват, често със звучен пукот, като разпространяват семена от родителското растение. Той представлява храст с височина от 1 до 3 m, рядко до 4 m. Това е и най-издръжливата метла, която издържа на температури до около -25 °C.

Метлите принадлежат към подсемейство Faboideae на семейство бобови Fabaceae, главно към трите рода Chamaecytisus, Cytisus и Genista, но също и към пет други малки рода (вж. карето вдясно). Всички родове в тази група са от племето Genisteae (syn. Cytiseae). Всички тези родове са близкородствени и имат сходни характеристики - гъсти, тънки зелени стъбла и много малки листа, приспособления към сухи условия на отглеждане. Повечето от видовете са с жълти цветове, но някои от тях имат бели, оранжеви, червени, розови или лилави цветове.

Ботанично описание

Метлите са предимно храстовидни растения с рехав или плътен навик. Характерни белези:

• Стъбла: тесни, често безлистни или с редки, дребни листа; при някои видове стъблата са зелени и фотосинтезират. При много представители дървесината е мека и гъвкава.
• Листа: обикновено малки, дребни, често редуцирани — адаптация към сухи условия; при някои родове листата са повече развитени и сезонно опадат.
• Цветове: типични за семейство Fabaceae — брашнесто-пеперудоподобни (зърнесто-цветни), събрани в рехави клъстери. Най-често жълти, но има разнообразие в оцветяването.
• Плод: сухи бобови кутийки (капсули), които при узряване се разпукват и изхвърлят семената — често с отчетливо „пукане“ и последващо разпръскване.
• Коренова система: добре развита, често с дълбоки корени; много видове образуват коренови възли с азотфиксиращи бактерии (симбиоза с Rhizobium и сродни родове), което позволява живот върху бедни почви.

Видове и таксономия

Основните родове, свързвани с общото название „метли“, са Cytisus, Genista и Chamaecytisus. В групата влизат както широко разпространени и известни видове (напр. Cytisus scoparius — обикновената метла), така и редки и локални таксони. Други близки родове като Laburnum (златен лантан) и Ulex (жълт трън или гъз) имат сходни цветове и принадлежност към племето Genisteae, но различна морфология (напр. бодливи бодли при Ulex, висящи гроздове при Laburnum).

Някои видове и сортове се отглеждат като декоративни растения — селекция е насочена към размер, цвят и продължителност на цъфтежа.

Разпространение и местообитания

Метлите са характерни за Европа, Северна Африка и Югозападна Азия, като центърът на разнообразие е Средиземноморието. Срещат се на открити, слънчеви и често бедни или каменисти почви — пасища, храсталаци, склонове и крайпътни пространства. Някои видове са адаптирани към песъчливи почви и крайбрежни дюни.

Екология и адаптации

• Много видове са адаптирани към пожароопасна растителност — възстановяват се от кореновата система или използват огъня за стимулиране на покълването на семената.
• Семена със здрава обвивка могат да останат в почвата в латентно състояние за години и да покълнат след механично или термично активиране (скарификация, пожар).
• Цъфтежът привлича пчели и други опрашители; някои видове са важни за добитъка на нектар и прашец в екосистемата.
• Благодарение на азотфиксирането метлите често подобряват плодородието на бедни почви и се използват в рекултивация и озеленяване.

Размножаване и отглеждане

Размножаването става по няколко начина:

• Семена: изискват скарификация (надраскване на обвивката) или накисване в гореща вода, за да се ускори покълването; естествено често поникват след пожар.
• Резници: полу- или дървесни резници през лятото са ефективен начин за размножаване на декоративни сортове.
• Отводи и деление: при някои видове е възможно.

Важни съвети за отглеждане: засаждайте на слънце, в добре дренирана почва; режете веднага след цъфтежа, тъй като многогодишните видове често не вадят добре нови пръчки от дълбоко старо дърво. Избягвайте силно подрязване до стара дървесина.

Използване и взаимодействие с човека

• Декоративно: масово използвани в паркове и градини заради ефектния пролетен цъфтеж и лесната поддръжка; има многобройни култивари.
• Практическо: исторически някои видове са използвани за направата на метли (оттам и името), както и за боядисване — напр. Genista tinctoria дава жълт цвят.
• Екологично: подходящи за кантова растителност, за задържане на ерозия и рекултивация на бедни почви вследствие на азотното фиксиране.
• Опасности: някои метли (например Cytisus scoparius) са инвазивни извън естествения им ареал — в части от Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия те образуват гъсти, монокултурни храсталаци, които изместват местната растителност. Много видове съдържат алкалоиди (напр. цитизин), които са токсични за животни и хора при поглъщане.

Вредители, болести и контрол

Метлите обикновено са сравнително издръжливи, но могат да бъдат засегнати от гъбни заболявания, листни петна и вредители като въшки и бръмбари при редки случаи. При инвазивни популации контролът изисква комбинирани мерки: механично отстраняване, последвано от третиране с хербициди и мониторинг за повторно поникване. Предотвратяването на разпространението чрез контрол на семената и транспортирането на почва е важна част от управлението.

Опазване

Докато някои метличини са често срещани и дори инвазивни, други локални видове могат да бъдат застрашени заради загуба на хабитат, интензивно земеделие и урбанизация. За опазване са важни мониторинг на популациите, запазване на естествени местообитания и контрол върху инвазивните форми.

В резюме, „метлите“ са адаптивна и екологично значима група бобови храсти — ценени в градините и важни за екосистемите, но могат да бъдат и проблемни извън естествения си ареал и при контакт с животни и хора поради токсичността на някои видове.

Въпроси и отговори

В: Към кое семейство принадлежат метлите?

В: Къде могат да се намерят метли и техните родственици?

В: Какъв тип среда предпочитат повечето метли?

В: Колко висока обикновено е обикновената метла?

В: Колко студоустойчива е обикновената метла?

В: Кои са някои общи характеристики за всички родове от тази група?

В: Какви цветове имат цветовете на повечето видове?

Търсене по буква