1260-те години са едно десетилетие. Започва на 1 януари 1260 г. и завършва на 31 декември 1269 г. Това десетилетие бележи важни промени в Азия, Близкия изток и Европа — военни конфликти, политически преориентации и значими културни и религиозни събития.
Монголска империя и Близък изток
През 1260 г. Кубилай хан е провъзгласен за върховен водач на част от Монголската империя от рода на т.нар. Толунди; в следващите години той утвърждава властта си и на Изток. През десетилетието Кубилай засилва усилията си срещу южнокитайската династия Сун, като постепенно прехвърля администрацията си към новия център в Китай — Khanbaliq (по-късно известен като Пекин), процес, завършен през 1260-те и 1264 г.
В същото време монголските армии претърпяват тежък удар в Близкия изток: през 1260 г. при Айн Джалут монголският авангард, командван от Kitbuqa, е победен от египетските мамлюци, водени от султаните Qutuz и по-късно Байбарс. Тази битка спира разширяването на монголите на Запад и затвърждава растящото влияние на мамлюците в региона. Монголската власт също така е отслабена от вътрешни борби — след смъртта на Möngke Khan се води Toluid вътрешна гражданска война (1260–1264) между Кубилай и неговия племенник Ariq Böke, което допълнително разконцентрира имперските сили и забавя кампаниите в Кавказ и Близкия изток.
Възстановяване на Византия и Близкия изток
През 1261 г. Никейската империя под ръководството на Михаил VIII Палеолог успява да възстанови контрола над Константинопол, прекратявайки краткото съществуване на Латинската империя и възстановявайки т.нар. Византийска империя. Това възстановяване променя баланса на сили в Източното Средиземноморие и има важни последици за сръбско-византийските и болгаро-византийските отношения през следващите десетилетия.
Европа: конфликти и вътрешни промени
В Западна Европа десетилетието е белязано от множество въоръжени конфликти и политически сътресения. В Англия се води Втората баронска война (1264–1267) — граждански конфликт между кралската власт на Хенри III и група благородници, водени от Simon de Montfort. Важни сблъсъци от този конфликт са боят при Lewes (1264), когато де Монфор временно надделява, и битката при Evesham (1265), при която той е убит и кралската власт възстановява контрол. Именно в тази епоха — 1265 г. — де Монфор свиква събрание, което често се счита за ранен предшественик на парламентарните събрания, тъй като включва не само благородници, но и представители на градските общности и рицари.
В Централна Европа Отокар II (Отакар II) от Бохемия увеличава владенията си чрез войни и династични придобивки, превръщайки се в един от най-мощните светски владетели на региона през 1260-те. На север, Исландия и Гренландия формално признават влиянието на Норвегия чрез т.нар. Стар договор (Gamli sáttmáli) около 1262–1264 г., което променя статута им в рамките на скандинавската сфера.
Отношенията между Норвегия и Шотландия достигат връх в 1263 г., когато норвежкият крал Хакон IV предприема поход към западните брегове. При битката при Largs шотландските сили, ръководени от крал Александър III, успяват да отблъснат норвежката флота; последвалият мир (Договорът от Пърт, 1266) урежда прехвърляне на Хебридите и Ман към Шотландия.
На Пиренеите Реконкистата продължава — християнските кралства като Кастилия и Арагон засилват натиска върху мюсюлманските владения, но фронтът остава подвижен и някои региони преминават от единия към другия лагер в зависимост от военните кампании и съюзите.
Папството и изборът на папа
Смъртта на няколко папи и продължителни избори довеждат до вакантни периоди, като най-дългата ваканция започва през края на десетилетието и продължава в началото на 1270-те. Тези проблеми с изборите на папата откриват нуждата от по-ясни правила; реформи в начина на избор ще бъдат формализирани през следващото десетилетие (включително чрез установяването на конклава), но именно събитията и недоволството през 1260-те подготвят почвата за тях.
Култура, наука и религия
Десетилетието е богато и на културни постижения. Роджър Бейкън съставя и публикува своето мащабно научно съчинение Opus Majus (ок. 1267), в което разглежда методите на научното познание, експерименталната практика и ролята на образованието. Тома Аквински завършва и разпространява важни богословски трудове като Summa contra Gentiles, които оказват дълготраен ефект върху схоластиката и католическата мисъл.
В архитектурата и изкуствата продължава строежът и украсяването на големи готически катедрали в Европа; сред значимите творби от периода са катедралата в Шартър и амвоните и скулптурните постижения на Никола Пизано за Дуомо ди Сиена и баптистерия в Пиза. Тези произведения отразяват прехода към по-реалистично изображение на човешката фигура и нови архитектурни решения.
В религиозен план в Югоизточна Азия държавата Сухотай постепенно утвърждава будизма (особено теравада) като доминираща религия и държавна практика, което оказва трайно влияние върху културната и религиозната структура на региона.
Социални напрежения и антисемитизъм
В Европа напреженията спрямо еврейските общности се задълбочават: на място и институционално ниво се прилагат ограничения и закони, които ги маргинализират (в някои случаи се изисква носене на отличителни знаци). По време на вътрешните конфликти, например при Втората баронска война, е имало и насилие срещу евреи — нападения и убийства на отделни общности. Религиозният и юридически натиск върху еврейските религиозни книги и практики продължава, като критика, цензура и проверки върху текстове (включително Талмуда) остават част от религиозно-политическите дебати в Западна Европа.
Обобщено, 1260-те са десетилетие на големи исторически превратности — разместване на геополитически пластове между монголите, мамлюците и византийците; вътрешни борби и парлементарни промени в Западна Европа; и устойчиви културни и религиозни трансформации, чиито последици се усещат през следващите столетия.