Осуалд Т. Ейвъри — ученът, доказал, че ДНК е носител на гените
Открийте живота и революционния експеримент на Осуалд Т. Ейвъри — ученът, който доказа, че ДНК е носител на гените и промени хода на молекулярната биология.
Осуалд Теодор Ейвъри младши (21 октомври 1877 г. - 20 февруари 1955 г.) е американски лекар и изследовател, роден в Канада. По-голямата част от кариерата си прекарва в Университетската болница "Рокфелер" в Ню Йорк.
Ейвъри е един от първите молекулярни биолози и един от първите хора, които изучават имунохимия.
Най-известен е с експеримента (публикуван през 1944 г. заедно с колегите му Колин Маклауд и Маклийн Маккарти), който доказва, че ДНК е материалът, от който се изграждат гените.
Нобеловият лауреат Арне Тиселиус казва, че Ейвъри е най-заслужилият учен, който не е получил Нобелова награда за работата си, въпреки че е бил номиниран за наградата няколко пъти през 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век.
Биография и научна кариера
Осуалд Ейвъри е роден в Халифакс, Нова Скотия, и по-късно развива научната си кариера в Съединените щати. Той работи дълги години в Института Рокфелер (Rockefeller Institute for Medical Research), където провежда основните си изследвания върху бактериите Streptococcus pneumoniae (пневмококи) и изучава връзката между бактериалните свойства и имунологичните реакции. Освен изследванията си върху наследствеността, Ейвъри допринася значително за развитието на имунохимията и методите за серологична идентификация на бактериални щамове.
Експериментът, който промени науката
Работата, която прави името му известно, е публикувана през 1944 г. заедно с Колин Маклауд и Маклийн Маккарти. Екипът проучва явлението "трансформация", описано още от Фредерик Грифит през 1928 г.: способността на мъртви, вирулентни пневмококи да предават своя патогенен характер върху живи, невирулентни клетки. Някои ключови аспекти на експеримента на Ейвъри и съавторите са:
- Пречистване на "трансформиращия фактор" от клетъчни екстракти на вирулентни пневмококи.
- Доказване, че активността на този фактор не се разрушава от протеази (ензими, които разграждат белтъци) или от рибонуклеаза (RNase), но се губи при третиране с дезоксирибонуклеаза (DNase).
- Химичен анализ на пречистения материал, който показва съответствие със свойствата на нуклеиновите киселини (наличие на фосфор и липса на сяра, характерна за белтъците).
От тези наблюдения Ейвъри и колегите му заключават, че ДНК е веществото, което носи наследствената информация при бактериите — т.е. ДНК е "трансформиращият принцип". Това е първото убедително емпирично доказателство, което поставя ДНК в центъра на генетиката.
Приемане и последици
Първоначално откритието среща скептицизъм, тъй като в науката тогава преобладава убеждението, че белтъците са най-вероятните носители на наследствената информация (поради тяхната сложност). Възприемането на идеята за ДНК като генетичен материал се засилва през следващото десетилетие, особено след експеримента на Hershey и Chase през 1952 г., който потвърждава резултатите и при бактериофагите. По-късно, откриването на двойновъртовата структура на ДНК от Джеймс Уотсън и Франсис Крик през 1953 г. дава механистично обяснение за начина, по който ДНК може да кодифицира и предава наследствена информация.
Значение за молекулярната биология
Работата на Ейвъри е ключова за раждането на съвременната молекулярна биология и генетика. Тя променя фундамента на биологичните науки, отваряйки пътя за изучаване на структурата, функциите и механиката на нуклеиновите киселини, за развитието на молекулярни методи в медицината, биотехнологиите и диагностиката.
Причини за неполучен Нобел и наследство
Въпреки важността на откритието, Ейвъри никога не получава Нобелова награда. Той е бил номиниран многократно, но наградата не му е присъдена — по-късно Арне Тиселиус изразява съжаление, като го посочва сред най-заслужилите учени, които не са наградени. Причините за това могат да се търсят в консерватизма на научната общност по онова време, в продължителния период на съмнение около резултатите и в начина, по който се оценяват научни постижения при присъждане на Нобелови награди.
Независимо от това, името на Ейвъри остава в историята като едно от фундаменталните в биологията. Неговият строг, експериментален подход и внимателната методология служат за пример и вдъхновение за поколения учени.
Лични качества и допълнителни приноси
Ейвъри е описван като скромен и методичен изследовател, който предпочита да остави данните да говорят вместо себе си. Освен откриването на ролята на ДНК, той допринася за развитието на техники в имунохимията и за по-доброто разбиране на полизахаридните капсули на пневмококите, което има практично значение за серологичното разпознаване и за ваксинологията.
Като цяло научното наследство на Осуалд Т. Ейвъри остава една от ключовите основи на съвременната биология и медицина — откритие, което преоформи начина, по който мислим за наследствеността и живота на молекулно ниво.
Биография
Осуалд Ейвъри е роден в Халифакс, Нова Скотия. Баща му е баптистки свещеник. През 1887 г. баща му е помолен да се премести в Ню Йорк, за да ръководи църква. Ейвъри получава бакалавърска степен през 1900 г. от университета Колгейт. През 1904 г. получава докторска степен от Колумбийския колеж по медицина и хирургия. Практикува медицина в Ню Йорк до 1907 г., когато става научен работник в лабораторията "Хоугланд" в Бруклин, Ню Йорк. В зряла възраст Ейвъри страда от хипертиреоидизъм (болест на Грейвс) и през 1934 г. му е направена операция на щитовидната жлеза. През 1936 г. е избран за член на Американската академия на науките и изкуствата.
Пробивно откритие
| Двойна спирала
|
Дълги години се смяташе, че генетичната информация се съдържа в клетъчния протеин. Продължавайки изследванията, направени от Фредерик Грифит през 1927 г., Ейвъри работи заедно с Маклауд и Маккарти върху тайната на наследяването. През 1943 г. той получава статут на почетен член на института "Рокфелер", но продължава да работи още пет години, макар че по това време е в края на шейсетте си години.
При този ранен експеримент мъртъв Streptococcus pneumoniae от вирулентния щам тип III-S е инжектиран заедно с живи, но невирулентни пневмококи тип II-R. Това води до смъртоносна инфекция с пневмококи от тип III-S.
Алфред Херши и Марта Чейс доразвиват изследванията на Ейвъри през 1952 г. с експеримента на Херши и Чейс. Тези експерименти проправят пътя за откриването на спиралната структура на ДНК от Уотсън и Крик и по този начин за раждането на съвременната генетика и молекулярна биология. За това събитие Ейвъри пише в писмо до най-малкия си брат Рой, бактериолог в Медицинския факултет на Вандербилт: "Много е забавно да надуваш балони, но е по-разумно сам да си ги надуеш, преди някой друг да се опита да го направи".
Нобеловият лауреат Джошуа Ледърбърг заявява, че Ейвъри и лабораторията му са осигурили "историческата платформа на съвременните изследвания на ДНК" и са "предвестници на молекулярната революция в генетиката и биомедицинската наука като цяло".
Още четене
- Рене Дюбос, "Професорът, институтът и ДНК": Авери, неговият живот и научни постижения, 1976 г., Paul & Company, ISBN 0-87470-022-1
- Avery O;T Macleod C.M. & McCarty M. 2000 (2000). "Проучвания върху химическата природа на веществото, предизвикващо трансформация на пневмококови типове: Индуциране на трансформация от фракция на дезоксирибонуклеинова киселина, изолирана от пневмококи тип III. Oswald Theodore Avery (1877-1955)". Clin. Orthop. Relat. Res. 379 (379 Suppl): S3–8. doi:10.1097/00003086-200010001-00002. PMID 11039746. S2CID 8467056.{{cite journal}}: CS1 maint: multiple names: authors list (link)
- Austrian, R (юли 1999 г.). "Осуалд Т. Ейвъри: магьосникът от Йорк Авеню". Am. J. Med. 107 (1A): 7S-11S. doi:10.1016/S0002-9343(99)00109-6. PMID 10451004.
- Lederberg, J (1994). "Превръщането на генетиката в ДНК: честване на годишнината от издаването на книгата на Avery, MacLeod и McCarty (1944 г.)". Genetics. 136 (2): 423–6. doi:10.1093/genetics/136.2.423. PMC 1205797. PMID 8150273.
- Russell, N (декември 1988 г.). "Осуалд Ейвъри и произходът на молекулярната биология". Британско списание за история на науката. 21 (71 Pt 4): 193–400. doi:10.1017/S0007087400025310. PMID 11621687. S2CID 40622286.
- Pirie, N W (декември 1972 г.). "Ейвъри в ретроспекция". Nature. 240 (5383): 572. Bibcode:1972Natur.240..572P. doi:10.1038/240572a0. PMID 4568407. S2CID 30778901.
- Кей, Алън (1970 г.). "Avery, Oswald T.". Речник на научната биография. Том 1. Ню Йорк: Charles Scribner's Sons. pp. 342-343. ISBN 0-684-10114-9.
- Биографичен мемоар на Националната академия на науките
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Осуалд Теодор Ейвъри-младши?
О: Осуалд Теодор Ейвъри младши е американски лекар и изследовател, роден в Канада, който прекарва по-голямата част от кариерата си в Университетската болница "Рокфелер" в Ню Йорк.
В: С какво е най-известен?
О: Известен е най-вече с експеримента (публикуван през 1944 г. заедно с колегите му Колин Маклауд и Маклийн Маккарти), който доказва, че ДНК е материалът, от който се изграждат гените.
В: Получавал ли е някога Нобелова награда?
О: Не, въпреки че е номиниран за наградата няколко пъти през 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век, той никога не получава Нобелова награда.
В: Кой е казал, че Ейвъри е най-заслужилият учен, който не е получил Нобелова награда?
О: Нобеловият лауреат Арне Тиселиус каза, че Ейвъри е най-заслужилият учен, който не е получил Нобелова награда за работата си.
В: Какво е изучавал Ейвъри?
О: Изучавал е имунохимия и молекулярна биология.
О: Той е изучавал имунохимия и молекулярна биология.
обискирам