Алфред Дей Хърши — Нобелов лауреат и автор на експеримента Хърши–Чейс
Алфред Дей Хърши — Нобелов лауреат (1969) и съавтор на експеримента Хърши–Чейс, доказал, че ДНК, а не протеинът, е носител на генетичната информация.
Алфред Дей Хърши (4 декември 1908 г. - 22 май 1997 г.) е американски бактериолог и генетик, носител на Нобелова награда. Той е един от водещите изследователи, които използват бактериофагите (вируси, които инфектират бактерии) като моделни организми за изучаване на генетичните механизми.
Роден е в Овосо, Мичиган, и завършва бакалавърска степен по химия в Мичиганския държавен университет през 1930 г. През 1934 г. защитава докторска степен по бактериология и скоро след това започва работа в катедрата по бактериология във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, където се занимава с изследвания върху бактериофагите и бактериалната генетика.
Научна дейност и ранни открития
През 1940-те години Хърши работи заедно с италиано-американеца Салвадор Лурия и германеца Макс Делбрюк. Техните изследвания върху бактериофагите довеждат до важни открития за природата на мутациите и генетичната изменчивост при вирусите. Хърши показва, че когато два различни щама бактериофаги заразят една и съща бактерия, двата вируса могат да обменят генетична информация, което дава ключови доказателства за възможността на рекомбинация и за законите на вирусната наследственост.
Експериментът на Хърши–Чейс и доказателството за ДНК като генетичен материал
През 1950 г. Хърши се премества със съпругата си Хариет в Колд Спринг Харбър, Ню Йорк, за да се присъедини към отдела по генетика на Научния институт "Карнеги". Там през 1952 г. заедно с Марта Чейсексперимент с миксер на Херши и Чейс. Експериментът, наричан още "blender experiment", осигурява едни от най-категоричните доказателства, че ДНК, а не протеинът, е генетичният материал.
Кратко описание на метода: Хърши и Чейс маркират ДНК на бактериофагите с радиоактивен фосфор (32P), а белтъците им с радиоактивен сяра (35S). Те позволяват на маркираните фаги да инфектират бактерии (E. coli), след което използват механичен миксер, за да отделят вирусните обвивки от бактериалните клетки. Центрофугират сместа и проверяват къде се намира радиацията. Резултатът показва, че радиоактивният фосфор (маркиращ ДНК) остава вътре в бактериалните клетки, докато радиоактивният сяра (маркиращ протеина) остава главно в суперанатантата (вън от клетките). Това означава, че именно ДНК-то прониква в клетката и носи информацията, необходима за производството на нови вируси.
Значение: Експериментът на Хърши и Чейс затвърждава идеята за ДНК като носител на генетичната информация и ускорява развитието на молекулярната биология, включително изследванията на структурата на ДНК, механизми на репликация, транскрипция и транслация.
По-нататъшна кариера и признание
През 1962 г. Хърши става директор на института "Карнеги", където продължава да ръководи и насърчава изследвания в областта на генетиката и вирусологията. През 1969 г. получава Нобелова награда за физиология или медицина, която споделя с Лурия и Делбрюк за техните фундаментални открития относно репликацията на вирусите и тяхната генетична структура. Наградата отличава приноса им за разбиране на механизмите, по които вирусите копират своя генетичен материал и изменят своята наследственост.
Хърши е смятан за ключова фигура в прехода от класическата генетика към молекулярната генетика. Той привлича и възпитава поколения учени, използващи опростените модели (като бактериофагите) за изясняване на общи принципи в биологията.
Личен живот и наследство
Алфред Хърши е женен за Хариет (Хариет Хърши) и семейството му го подкрепя през цялата му научна кариера. Умира на 22 май 1997 г. Наследството му е в ускореното развитие на молекулярната биология и в авторитета, който бактериофагите придобиват като моделни организми за изследване на генетиката и вирусологията.
Неговите трудове и експерименти остават базисни за учебните програми по генетика и молекулярна биология и продължават да вдъхновяват изследователи, търсещи разбиране на генетичните механизми и вирусната биология.
Въпроси и отговори
В: Каква е била професията на Алфред Дей Хърши?
О: Алфред Дей Хърши е американски бактериолог и генетик, носител на Нобелова награда.
В: Къде е получил бакалавърската си степен?
О: През 1930 г. получава бакалавърска степен по химия в Мичиганския държавен университет.
В: Кога започва да прави експерименти с бактериофаги?
О: През 1940 г. започва да прави опити с бактериофаги заедно с италиано-американеца Салвадор Лурия и германеца Макс Делбрюк.
В: Какво доказва прочутият експеримент с миксера на Херши и Чейс?
О: Прочутият експеримент с блендера на Хърши и Чейс предоставя допълнителни доказателства, че ДНК, а не белтъкът, е генетичният материал.
В: Кога Алфред Дей Хърши се премества в Колд Спринг Харбър, Ню Йорк?
О: Той се премества в Колд Спринг Харбър, Ню Йорк, през 1950 г., за да се присъедини към Департамента по генетика на Научния институт "Карнеги".
В: С кого Алфред Дей Хърши споделя Нобеловата награда?
О: Той споделя Нобеловата награда за физиология или медицина през 1969 г. с италиано-американеца Салвадор Лурия и германеца Макс Делбрюк за откритието им за репликацията на вирусите и тяхната генетична структура.
обискирам