Макс Делбрюк
Макс Лудвиг Хенинг Делбрюк (4 септември 1906 г. - 9 март 1981 г.) е германско-американски биофизик и Нобелов лауреат.
Делбрюк е един от най-влиятелните хора в движението на физиците към биологията през 20 век.
Голямата идея на Делбрюк е да изследва генетиката с помощта на бактериофаги, които заразяват бактерии. Това е важно за ранното развитие на молекулярната биология.
Биография
Делбрюк е роден в Берлин, Германска империя. Обучен като физик, той защитава докторска дисертация през 1930 г. Пътува из Англия, Дания и Швейцария. Запознава се с Волфганг Паули и Нилс Бор, които го заинтересуват от биологията.
През 1937 г. се премества в Съединените щати, за да продължи интересите си в областта на биологията, като започва изследвания в отдела по биология в Калифорнийския технологичен институт върху генетиката на плодовата мушица Drosophila melanogaster. Докато работи в Калтех, Делбрюк се запознава с бактериите и техните вируси (бактериофаги или "фаги").
По време на Втората световна война Делбрюк остава в САЩ и преподава физика в университета "Вандербилт" в Нашвил, като в същото време се занимава с генетични изследвания. През 1942 г. той и Салвадор Лурия от Университета в Индиана доказват, че бактериалната резистентност към вирусна инфекция се дължи на случайни мутации, а не на адаптивни промени. Това изследване, известно като експеримент на Лурия-Делбрюк, е значимо и с използването на математиката за количествени прогнози на резултатите, които се очакват от алтернативни модели. За тази работа те получават Нобелова награда за физиология или медицина през 1969 г., като я споделят с Алфред Херши.
През 40-те години на ХХ век Делбрюк разработва курс по генетика на бактериофагите в лабораторията Cold Spring Harbor, за да насърчи интереса към тази област. През 1947 г. Делбрюк се завръща в Калтех като професор по биология, където остава до 1977 г.
