Експеримент Лурия-Делбрюк
Експериментът на Лурия-Делбрюк от 1943 г., наричан още "тест за флуктуации", задава въпроса: независими ли са мутациите от естествения подбор? Или те се направляват от подбора?
Макс Делбрюк и Салвадор Лурия показват, че в бактериите мутациите на ДНК се случват на случаен принцип. Това означава, че те се случват по всяко време, а не са отговор на селекцията.
Така че теорията на Дарвин за естествения подбор, действащ върху случайните мутации, се отнася както за бактериите, така и за по-сложните организми.
Делбрюк и Лурия получават Нобелова награда за физиология или медицина през 1969 г. отчасти за тази работа.
Двете възможности, проверени при експеримента Лурия-Делбрюк. (А) Ако мутациите се индуцират от средата, се очаква на всяка плака да се появят приблизително еднакъв брой мутанти. (Б) Ако мутациите възникват спонтанно по време на клетъчните деления преди плакирането, всяка плака ще има силно вариращ брой мутанти.
Експериментът
В своя експеримент Лурия и Делбрюк отглеждат бактерии в епруветки. След определен период на растеж те поставят равни обеми от тези отделни култури върху агар, съдържащ фаг (вирус). Ако резистентността към вируса не се дължи на случайни генни мутации, всяка плака би трябвало да съдържа приблизително еднакъв брой резистентни колонии. Делбрюк и Лурия обаче не откриват това. Вместо това броят на резистентните колонии във всяка плака варира драстично.
Лурия и Делбрюк предлагат тези резултати да бъдат обяснени с появата на постоянна честота на случайни мутации във всяко поколение бактерии, растящи в първоначалните епруветки.
