Маклин Маккарти (9 юни 1911 г. - 2 януари 2005 г.) е американски генетик, най-известен с участието си в работата, която доказва, че ДНК, а не протеинът, е химическата основа на гена. Резултатите от този труд променят фундаментално разбирането за природата на наследствеността и полагат основите на съвременната молекулярна биология.
Маккарти посвещава голяма част от научната си кариера на изучаването на организми, причиняващи инфекциозни заболявания. Работата му с бактериите, особено с пневмококи (Streptococcus pneumoniae), го отвежда към изследвания в областта на наследствеността, генетиката и биохимията. Тези изследвания са ключови за началото на ерата на молекулярната биология, защото демонстрират как химичните компоненти на клетката носят и пренасят наследствена информация.
Експериментът "Ейвъри‑Маклауд‑Маккарти"
Маккарти е най-младият и последно напуснал живота член на екипа, провел прочутия експеримент "Ейвъри-Маклауд-Маккарти". Този експеримент, публикуван през 1944 г., показва, че т.нар. "трансформиращ фактор", извлечен от вирулентни пневмококи, може да предаде свойството на вирулентност на невирулентни щамове. Чрез внимателно фракциониране и тестове със специфични ензими изследователите демонстрират, че активната субстанция е ДНК: третиране с протеази не унищожава трансформиращата активност, докато третиране с ДНК‑аза (DNase) я премахва. Тези резултати дават категорично доказателство, че ДНК носи генетична информация.
Работата на Маккарти и съавторите ѝ не само отговаря на ключов въпрос в биологията, но и стимулира по‑нататъшните открития — включително определянето на триизмерната структура на ДНК и развитието на генетиката като експериментална наука.
Кариера, признание и наследство
След участието си в експеримента Маккарти продължава да работи в областта на бактериологията и молекулярната биология, като допринася за по‑дълбоко разбиране на механизмите на бактериалната вирулентност и взаимодействието между патогена и гостоприемника. За приноса си към медицинската наука получава редица отличия, сред които е наградата "Волф" за медицина през 1990 г., и остава уважавана фигура в биологичната общност.
Маккарти умира на 2 януари 2005 г. от застойна сърдечна недостатъчност. Наследството му е трайно: работата му върху природата на генетичния материал и методите, използвани в тези изследвания, остават част от основните принципи, на които почива съвременната молекулярна и медицинска наука.