Трансформация в молекулярната биология – приемане и експресия на ДНК

Трансформация в молекулярната биология: как бактерии приемат и експресират чужда ДНК, механизми, компетентност и приложения за генетични изследвания и трансфекция.

Автор: Leandro Alegsa

В молекулярната биология трансформацията е генетична промяна на клетката чрез директно приемане и експресия на ДНК от заобикалящата я среда. Приета и експресирана чужда ДНК може да съществува като автономен генетичен елемент (напр. плазмид) или да се интегрира чрез рекомбинация в хромозомата на приемната клетка.

Трансформацията се случва естествено при някои видове бактерии, а може да се извърши и по изкуствен път. Бактериите, които са способни да се трансформират, независимо дали по естествен или изкуствен начин, се наричат компетентни. Естествената компетентност е регулируем процес, контролиращ се от набор от гени и външни сигнали (напр. плътност на популацията — quorum sensing), и е характерна за видове като Streptococcus, Neisseria и Bacillus. Изкуствено клетките се правят компетентни чрез физични или химични методи.

Механизъм на придобиване и експресия

За да доведе до фенотипна промяна, приетата ДНК трябва не само да навлезе в клетката, но и да бъде стабилна и да се експресира. Това включва:

  • внедряване на ДНК през клетъчната стена и мембрани;
  • защитата на ДНК от нуклеази в средата и в клетката;
  • наличието на подходящи регулаторни елементи (промотори, терминатори) и съвместимост на генетичните елементи (напр. origin of replication при плазмиди);
  • възможност за транслация и правилно сгъване/модификация на белтъците в зависимост от типа клетка (прокариотна vs еукариотна) и кодонната употреба.

Естествена и изкуствена компетентност

Естествената компетентност се активира чрез специфични сигнали и води до преминаване на единичноверижна или двуверижна ДНК през клетъчната мембрана. При изкуствените методи учените контролират условията, за да повишат приема на ДНК. Важно е разграничението между термините: за бактерии и микроорганизми обичайно се използва думата трансформация, а за въвеждане на чужда ДНК в еукариотни клетки често се използва терминът "трансфекция", макар че терминологията понякога се припокрива.

Практически методи за трансформация

  • Химично индуцирана компетентност — широко разпространен метод за Escherichia coli (напр. обработка с калциев хлорид, последвана от шок с повишена температура). При този подход плазмидната ДНК преминава през мембраната в резултат на промяна в пропускливостта.
  • Електропорация — кратък високоволтов електрически импулс създава пори в клетъчната мембрана, позволяващи навлизане на ДНК; приложима е както за бактерии, така и за еукариоти и растителни клетки.
  • Трансфекция при еукариоти — включва химични методи (липофекция, калциев фосфат), физични (микроинжекция, биолистика/“gene gun”) и вирусни вектори; изборът зависи от типа клетка и целта (временна експресия срещу стабилна интеграция).
  • Естествен трансфер — използване на естествени механизми като конюгация и трансдукция (в комбинация с трансформация) за генетични манипулации в специфични системи.

Фактори, влияещи трансформацията

  • качество и форма на ДНК (суперспиралирани плазмиди често трансформират по-ефективно от линеарни молекули);
  • фаза на растеж на клетките (ми-логаритмична фаза често дава по-висока трансформация);
  • физико-химични условия (йонна сила, температура, електропорационни параметри);
  • наличие на селективни маркери (напр. антибиотична резистентност) за идентифициране на трансформанти;
  • рекомбиназни системи на гостоприемника — за интеграция на линейна ДНК е необходима гомоложна рекомбинация.

Оценка и ефективност

Ефективността на трансформация обикновено се изразява като брой трансформанти на единица маса ДНК (напр. трансформанти/µg). За различни методи и организми тази стойност варира широко. За успешна експериментация се използват контролни трансформации (положителни и отрицателни), за да се провери дали процедурата е протекла правилно.

Приложения и безопасност

Трансформацията е основен инструмент в генетичната инженерия и биотехнологиите. Често приложения:

  • клониране на гени и производство на рекомбинантни белтъци (напр. инсулин);
  • генетична функционална експертиза чрез екзпресия или заглушаване на гени;
  • създаване на трансгенни организми и изследвания в генетиката на развитие;
  • биомедицински и клинични приложения, включително вектора за генна терапия (където вместо трансформация често се използват вирусни вектори и други техники).

Работата с трансформирани организми подлежи на строги лабораторни и регулаторни изисквания за биосигурност и етично използване. Използването на генетично модифицирани организми (ГМО) изисква подходящи контейнментни мерки и одобрение от регулаторни органи.

В обобщение, трансформацията — естествена или индуцирана — е мощен и многостранен процес, който позволява въвеждането и експресията на външна ДНК в клетки. Тя стои в основата на съвременните изследвания в молекулярната биология, биотехнологиите и медицината, като продължава да се развива чрез усъвършенстване на методите и повишаване на безопасността и ефективността.

История

Трансформацията е демонстрирана за първи път през 1928 г. от британския бактериолог Фредерик Грифит. Грифит открива, че безвреден щам на Streptococcus pneumoniae може да стане вирулентен, след като бъде изложен на топлинно убити вирулентни щамове.

Грифит смята, че някакъв "трансформиращ принцип" от щама, убит с топлина, е отговорен за превръщането на безвредния щам във вирулентен. През 1944 г. Осуалд Ейвъри, Колин Маклауд и Маклин Маккарти определят този трансформиращ принцип като генетичен. Те изолират ДНК от вирулентен щам на S. pneumoniae и използвайки само тази ДНК, успяват да направят безвреден щам вирулентен. Те наричат това приемане и включване на ДНК от бактериите "трансформация". Вижте експеримента на Avery-MacLeod-McCarty.

Резултатите от тези експерименти първоначално са посрещнати скептично от научната общност. Едва след откриването на други методи за генетичен трансфер (конюгация през 1947 г. и трансдукция през 1953 г.) от Джошуа Ледерберг експериментите на Ейвъри са приети. Трансформацията се превръща в рутинна процедура в лабораториите едва през 1972 г., когато Коен успешно трансформира Escherichia coli чрез третиране на бактериите с калциев хлорид. Това създава ефективна и удобна процедура за трансформиране на бактерии и открива пътя за биотехнологиите и научните изследвания.

Изследва се и трансформирането на животински и растителни клетки, като през 1982 г. е създадена първата трансгенна мишка чрез инжектиране на ген за хормон на растежа на плъх в миши ембрион.

През 1907 г. е открита бактерия, която причинява тумори по растенията - Agrobacterium tumefaciens, а в началото на 70-те години на миналия век е установено, че причинителят на тумори е ДНК плазмид, наречен Ti плазмид. Чрез премахване на гените в плазмида, които предизвикват тумора, и добавяне на нови гени изследователите успяват да заразят растенията с A. tumefaciens и да позволят на бактериите да вмъкнат избраната от тях ДНК в геномите на растенията.

Не всички растителни клетки са податливи на инфектиране от A. tumefaciens, затова са разработени други методи, включително електропорация и микроинжектиране. Бомбардировката с частици става възможна с изобретяването на Системата за доставяне на биолистични частици (генно оръжие) от Джон Санфорд през 1990 г.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява трансформацията в молекулярната биология?


О: Трансформацията е процес на генетична промяна на клетката чрез директно приемане и експресия на ДНК от заобикалящата я среда.

В: При кои видове бактерии трансформацията протича естествено?


О: Трансформацията се среща естествено при някои видове бактерии.

В: Какъв е терминът, използван за бактериите, които могат да се трансформират?


О: Бактериите, които са способни да се трансформират, се наричат компетентни.

В: Кои са другите два процеса, чрез които външен генетичен материал може да бъде внесен в бактериалните клетки, освен трансформацията?


О: Другите два процеса, чрез които външен генетичен материал може да бъде внесен в бактериални клетки, са конюгация и трансдукция.

В: Може ли трансформацията да се извърши изкуствено?


О: Да, трансформацията може да се извърши и по изкуствен път.

В: Какво е определението за трансфекция?


О: Трансфекцията е процес на въвеждане на нов генетичен материал в небактериални клетки, като например животински и растителни клетки.

В: По какво трансдукцията се различава от трансформацията?


О: Трансдукцията включва инжектиране на чужда ДНК от бактериофаг в гостоприемника, докато трансформацията включва директно приемане и експресия на ДНК от околната среда.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3