Реймънд Гослинг (15 юли 1926 г. - 18 май 2015 г.) е британски биофизик, чиито ранни експерименти с рентгенова дифракция допринасят съществено за разкриването на структурата на ДНК. Той е най-известен с работата върху рентгеновата дифракция на ДНК, чиито изображения и анализи представляват първата стъпка към разбирането на триизмерната структура на молекулата. Тези резултати са постигнати по време на докторантурата му в изследователската група, ръководена от Морис Уилкинс в Кралския колеж в Лондон, където той работи като рентгенограф и анализатор на дифракционни снимки.
Изследователска работа и „снимка 51“
Първият научен ръководител на Гослинг е А. Р. Стоукс от катедрата по физика. Към 1950 г. дифракционните снимки, направени от Гослинг, са описвани от Уилкинс като „много по-добри от тези на Астбъри и почти като единични кристали“. След пристигането на Розалинд Франклин, през 1951 г. Гослинг е преотстъпен да работи с нея и двамата в следващите две години тесно сътрудничат за усъвършенстване на методите на рентгеновата дифракция и за получаване на по-ясни изображения на формата на ДНК.
Най-известното постижение на техния екип е т.нар. „снимка 51“ — висококачествена рентгенова дифракционна фотография на ДНК в B-форма, която ясно показва характерния кръстовиден образ на дифракционните петна и ясно изразени „layer lines“. Тези детайли дават ключова информация за хели¬калната симетрия и стъпката на завоя на двойната спирала и помагат директно при определянето на хели¬калните параметри, използвани впоследствие от други изследователи при построяването на моделите на двойната спирала.
Публикации и международно признание
Гослинг е съавтор заедно с Франклин на една от трите статии за двойната спирала на ДНК, публикувани в Nature през април 1953 г. Данните и изображенията, получени от техните експерименти, са част от основната емпирична база, върху която Франсис Крик и Джеймс Уотсън изграждат своя модел. Получената информация от изследванията води пряко до присъждането на Нобелова награда за физиология илимедицина през 1963 г. на Франсис Крик, Джеймс Д. Уотсън и Морис Уилкинс. Поради смъртта на Розалинд Франклин през 1958 г. и правилата на Нобеловия комитет, тя и Гослинг не са сред наградените, което по-късно предизвиква обществена дискусия за признаването на приноса на всички участници.
Взаимоотношения, дебати и въздействие
Работата на Гослинг и Франклин остава централна в историята за откриването на структурата на ДНК и често се цитира в дебати за научна етика, споделяне на данни и авторство. Самата „снимка 51“ става емблематична илюстрация на това как изображение и внимателният му анализ могат да предизвикат пробив в разбирането на биологични молекули. В следващите десетилетия Гослинг дава интервюта и участва в обсъждания, при които описва методите и обстоятелствата около получаването на изображенията и сътрудничеството с колегите си.
Късен живот и наследство
След работата си върху структурата на ДНК Гослинг продължава кариерата си в областта на биофизиката, като допринася за научно-образователни и изследователски дейности и участва в публикации и конференции. Неговият принос остава важен за развитието на структурната биология и за методите на рентгеновата дифракция като инструмент за изследване на биомолекули.
Гослинг умира в Лондон на 88-годишна възраст на 18 май 2015 г. Неговата роля в ранните етапи на откриването на структурата на ДНК и съвместната му работа с Розалинд Франклин продължават да се изучават и да вдъхновяват дискусии за начина, по който се признават и документират научните открития.
