Уилям Астбъри
Уилям Томас Астбъри FRS (Бил Астбъри, 25 февруари 1898 г., Лонгтън - 4 юни 1961 г., Лийдс) е английски физик и молекулярен биолог.
Астбъри прави първите рентгенови дифракционни изследвания на биологични молекули. Работата му върху кератина помага на Линус Полинг да открие алфа-спиралата. През 1937 г. той изследва и структурата на ДНК и прави първата крачка в разработването на нейната структура.
Пътят към ДНК
През 1937 г. Торбьорн Касперсон от Швеция му изпраща добре подготвени проби ДНК от телешки тимус. Фактът, че ДНК образува дифракционна картина, показва, че тя има правилна структура. Астбъри съобщава, че структурата на ДНК се повтаря на всеки 2,7 нанометра и че базите са разположени плоско, подредени една върху друга, на разстояние 0,34 нанометра. На симпозиум през 1938 г. в Колд Спринг Харбър Астбъри посочва, че разстоянието от 0,34 нанометра е същото като това между аминокиселините в полипептидните вериги. Всъщност разстоянието между базите в Б-формата на ДНК е 0,332 nm.
През 1946 г. Астбъри изнася доклад на симпозиум в Кеймбридж, в който казва: "Едно от най-големите биологични постижения на нашето време е осъзнаването, че вероятно най-фундаменталното взаимодействие е това между протеините и нуклеиновите киселини". Той казва също, че разстоянието между нуклеотидите и разстоянието между аминокиселините в протеините "не е аритметична случайност".
Астбъри не успява да предложи правилната структура на ДНК въз основа на своите данни. През 1952 г. обаче Линус Полинг използва недостатъчните данни на Астбъри, за да предложи структура на ДНК, която също е неправилна. Въпреки това работата на Астбъри насърчава Морис Уилкинс, Реймънд Гослинг и Розалинд Франклин в Кралския колеж в Лондон. Резултатите от тяхната рентгенова кристалография са използвани от Франсис Крик и Джеймс Д. Уотсън за определяне на структурата на ДНК през 1953 г.
