Уилям Томас Астбъри FRS (Бил Астбъри, 25 февруари 1898 г., Лонгтън - 4 юни 1961 г., Лийдс) е английски физик и молекулярен биолог.
Астбъри прави първите рентгенови дифракционни изследвания на биологични молекули. Работата му върху кератина помага на Линус Полинг да открие алфа-спиралата. През 1937 г. той изследва и структурата на ДНК и прави първата крачка в разработването на нейната структура.
Ранни изследвания и методи
Астбъри е сред първите учени, които прилагат техниката на рентгеновата дифракция върху влакнести биологични материали. Той работи главно върху влакна като вълна и кератин, използвайки изображенията на дифракцията, за да изведе правилности в подреждането на молекулите. Наблюденията му показват как промените в хидратацията и температурата влияят върху структурата на влакната — факт, който по-късно се оказва ключов при разбирането на структурните форми на биомакромолекулите.
Проучванията на ДНК
При изследванията си на ДНК Астбъри прави няколко важни наблюдения, които влияят върху по-нататъшното развитие на молекулярната биология. Той получава рентгенови фотографии на влакна от ДНК и установява, че в тях има регулярна повторяемост с параметър от около 3,4 Å между повтарящите се единици — резултат, който по-късно е от ключово значение за модела на двойната спирала. Астбъри предлага идеята, че азотните бази са подредени като „стек от плоски елементи“ (образно описвано като „купчина монети“), т.е. че базите са сплеснати и са натрупани една над друга; това е важно интуитивно стъпало към по-съвършените структурни модели, предложени след това от други изследователи.
Влияние и принос
Работата на Астбъри е важна не само заради конкретните му наблюдения върху кератина и ДНК, но и защото демонстрира възможността да се прилагат физически методи за изследване на биологични проблеми. Неговите данни и снимки на влакнести образци се използват от други учени при формулирането на структурни модели. По-общо, той е сред пионерите, които поставят основите на интегрирането на физиката и химията в изучаването на биологичните макромолекули.
Работна среда и наследство
Астбъри ръководи изследователска група в Лийдс, където развива интердисциплинарен подход към изучаване на биологичните структури. Неговата работа вдъхновява по-млади учени и подпомага създаването на структури за изследвания в областта на молекулярната биология. В негова чест работи по структурна молекулярна биология в Университета на Лийдс носят името на Астбъри (Astbury Centre), което свидетелства за трайното му влияние върху науката в града и в страната.
Оценка
Въпреки че Астбъри не достига до окончателния модел на двойната спирала, неговите експериментални наблюдения и идеите му за подреждане на базите са важна междинна стъпка. Днес го помнят като пионер в приложението на рентгеновата дифракция върху биомолекули и като учен, чиито ранни данни са ускорили разбирането на едни от ключовите структури в молекулярната биология.