Рийд Смут (10 януари 1862 – 9 февруари 1941) е републикански сенатор, който представляващ щата Юта в Сената на Съединените щати в периода 1903–1933 г. Той също така е виден лидер на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (Църквата на СПД) и успешен бизнесмен, занимаващ се основно с промишленост и търговия в Юта.

Като сенатор Смут е най-широко познат с участието си в приемането на Закона за тарифите, известен като Закон за тарифите на Смут-Хоули от 1930 г. (Smoot–Hawley Tariff Act). Този закон повиши митата върху вносни стоки и предизвика силни икономически и търговски спорове както в САЩ, така и в чужбина; впоследствие е критикуван за задълбочаване на икономическата криза през Великата депресия.

Смут е и високопоставен религиозен водач. През 1900 г. той е избран за апостол в Кворума на дванадесетте апостоли на Църквата на СДС и в продължение на десетилетия съчетаваше политическата си кариера със службата в църквата. Ролята на Смут в Църквата на СДС довежда до голям спор в Сената на Съединените щати, поради опасения за разделение между религия и държава, както и заради слухове относно полигамия и предполагаеми тайни клетви, свързани с църковни ритуали. Между 1904 и 1907 г. продължиха обширни изслушвания, които подробно разследваха неговата пригодност за заеманата длъжност и авторитета на Смут. Сенатската комисия по въпросите на изслушванията препоръча отстраняването му, но накрая целият Сенат гласува за запазване на Смут на мястото му, което позволи той да продължи да изпълнява задълженията си като сенатор и апостол.

През 1932 г., в условията на политически и икономически промени по време на Великата депресия, Смут загуби преизборната битка и мандатът му приключва през 1933 г. След това той се завръща в Юта, прекратява активната си политическа и бизнес дейност и посвещава останалите си години на църковната служба и религиозни задължения. В следващите десетилетия той остава влиятелна фигура в управлението на Църквата на СДС.

Наследството на Рийд Смут е двупластово: от една страна той остава в историята като автор и поддръжник на една от най-обсъжданите тарифни реформи в американската икономическа политика; от друга — като централна фигура в дебата за границите между религията и държавата в началото на XX век. Неговото дългогодишно служение в Кворума на дванадесетте апостоли и участието му в националната политика допринесоха значително за това как Църквата на СДС бе възприемана в американското общество.