Раймонд VII (1197–1249) — граф на Тулуза, участник в Албигенския поход
Раймонд VII от Сен Жил (юли 1197 - 27 септември 1249) е граф на Тулуза, херцог на Нарбон и маркиз на Прованс от 1222 г. до смъртта си. Той е син на Раймонд VI Тулузки и Жана Английска и остава една от водещите фигури в събитията около Албигенския кръстоносен поход и последващата интеграция на Южна Франция в кралската власт.
Ранни години и възкачване
Расте в семеен и политически контекст, белязан от продължаващите конфликти между местната окситанска аристокрация и кръстоносните сили, подкрепяни от северните френски барони и папството. След смъртта на баща си Раймонд VI през 1222 г. той официално наследява титлите и води усилията за възстановяване и запазване на владенията си.
Участие в Албигенския поход
По време на Албигенския кръстоносен поход Раймонд активно се противопоставя на завоевателите. През май 1216 г. той тръгва от Марсилия и обсажда замъка Бокер, който превзема на 24 август. В продължение на години води борба за възстановяване на контрола над Тулуза, отнета му от Симон дьо Монфор, 5-и граф на Лестър, а по-късно и оспорвана от сина на Симон — Амори VI Монфор. Смъртта на Симон дьо Монфор през 1218 г. при обсадата на Тулуза ускорява възстановяването на местната власт, но конфликтът срещу централизираните френски и папски интереси продължава.
Договорът от 1229 г. и последици
След дълга и изтощителна борба Раймонд VII е принуден да приеме тежки условия при мирното уреждане на конфликта. През 1229 г. с мирен договор (известен като договорът от Париж/Meaux) той трябва да предаде част от териториите и крепостите си на френската корона, да позволи засилване на инквизицията в областта и да се съгласи на династичен ангажимент, който да свърже Тулузкото графство с кралската фамилия на Франция. Един от най-важните елементи на този договор е бракът на дъщеря му с член на кралския род, което дългосрочно опрощава независимостта на Тулуза.
Семейство и наследство
Раймонд VII има дъщеря, Жана (Joan), която по-късно се оженва за Алфонс, брат на крал Луи IX — връзка, която по-късно довежда до въвеждане на Тулуза под пряко влияние на френската корона. След смъртта на Раймонд владението преминава при Алфонс, а впоследствие, след смъртта на Алфонс и липсата на наследници, графството е присъединено към Франция.
Културно влияние и погребение
През владението си Раймонд VII остава важна фигура в подкрепата на окситанската култура и традициите на благородството в южна Франция, противопоставяйки се на пълната интеграция в севернофренските структури. Раймонд е погребан до майка си Жана в абатството Фонтевро — място, което подсилва връзката му с големите династични и религиозни центрове на епохата.
Значение
Раймонд VII остава символ на опитите на местната аристокрация да запази автономията и културната си идентичност срещу възхода на централизираната френска монархия и религиозните чистки, наложени в името на борбата срещу катарите. Неговото управление маркира края на една епоха на относителна независимост за Тулуза и началото на трайното включване на южната част на Франция в домейнa на кралската власт.
