Мери Робинсън | първата жена президент на Ирландия

Фон

Мери Робинсън е родена като Мери Тереза Уинифред Бурк в Балина, графство Майо, през 1944 г. и е дъщеря на двама лекари. Семейство Бурк живее в Майо от XIII век. Един от предците е водещ активист на Ирландската национална лига за земята в Майо и на Ирландското републиканско братство; чичо му, сър Паджет Джон Бурк, е посветен в рицарско звание от кралица Елизабет II след кариера на съдия в колониалната служба; друг роднина е римокатолическа монахиня.

Робинсън получава разрешение от тогавашния архиепископ на Дъблин Джон Чарлз Маккуейд да учи в колежа "Тринити" в Дъблин (TCD); по онова време църковните правила забраняват на римокатолиците да учат в TCD без специално разрешение, наречено диспенсмент. Някога TCD не е позволявал на католиците да учат. През двадесетте си години тя е назначена за професор по право в колежа.

 

Кариера в Seanad Éireann

През 1969 г. е избрана за един от тримата членове на Seanad Éireann от Trinity College.

Тя се бори:

• за правото на жените да участват в съдебни заседатели,
• да се позволи на жените да останат на държавна служба, след като се омъжат,
• за легална достъпност на контрацепцията.

Била е и член на няколко комисии на Сената/Ойреахта:

• Съвместен комитет по вторичното законодателство на ЕО (1973-1989 г.)
• председател на подкомитета по социални въпроси (1977-1987 г.)
• Председател на Комисията по правни въпроси (1987-1989 г.)
• Съвместен комитет по въпросите на разтрогването на брака (1983-1985 г.)

През 1982 г. Лейбъристката партия влиза в коалиционно правителство с Fine Gael. Мнозина очакваха Робинсън да бъде главен прокурор, но вместо това лидерът на Лейбъристката партия избра неизвестен, нов старши съветник на име Джон Роджърс. Малко след това Робинсън подава оставка от партията в знак на протест срещу Англо-ирландското споразумение, като според нея в рамките на сделката е трябвало да се проведат консултации с юнионистките политици в Северна Ирландия.

През 1989 г. Робинсън решава да не се кандидатира за преизбиране в Сената. Една година по-късно тя се съгласява да стане първият кандидат на лейбъристите за президентския пост и първата жена кандидат в едва вторите президентски избори, в които участват трима кандидати от 1945 г. насам.

 
Един от гражданските офиси (наричани "Бункерите").   Дъблинската корпорация ги построява противоречиво на мястото, което е било един от най-добре запазените в света обекти на викингите, на Wood Quay. Робинсън оказва правна подкрепа на ръководителите на неуспешната кампания за спасяване на обекта.  

Президентски избори

Кандидати от други партии

Основната опозиционна партия Fine Gael не беше добре организирана. Те заложиха на това, че бившият министър-председател Гарет Фицджералд ще се кандидатира за неин кандидат (но в продължение на две години той отказваше), а след това се обърнаха към Питър Бари, който преди това беше готов да се кандидатира, но му беше свършило търпението и вече не се интересуваше. Третият избор на партията беше бившият борец за граждански права Остин Къри, нов TD и бивш министър в изпълнителната власт на Брайън Фокнър в Северна Ирландия през 1973-1974 г.

Fianna Fáil избра танаиста и министър на отбраната Брайън Ленихан. Ленихан е популярен и се възприема като интелигентен и с чувство за хумор. Подобно на Робинсън, той е извършил либерални политически реформи. През 60-те години на миналия век той например премахва цензурата. Смяташе се, че е почти сигурно, че ще спечели президентските избори. Единственият въпрос, който се задаваше, беше дали Робинсън ще победи Къри и ще остане втори.

Но министър-председателят Чарлз Хоги от Fianna Fáil не беше популярен, а лидерът на Лейбъристката партия Дик Спринг ставаше все по-популярен.

 

Предизборна кампания

По време на кампанията хората разбраха, че това, което Ленихан е казал на приятелите си на четири очи, показва, че той е излъгал публично за разпускането на Dáil Éireann през 1982 г.

Ленихан отрича да е оказвал натиск върху президента, но след това е представен запис на интервю, което той е дал пред аспирант през май предишната година и в което говори за опитите си да окаже натиск. Ленихан твърди, че "според зрелия му спомен" не е оказвал натиск върху президента и че е бил объркан в интервюто си със студента. Правителството обаче заплаши да падне заради този въпрос.

Ленихан е уволнен като танаист и министър на отбраната.

Ленихан все пак успя да спечели първото броене. В системата на единния преносим вот Остин Къри беше елиминиран и гласовете му от втория избор бяха преброени. Повечето от тях бяха за Робинсън. Ленихън стана първият кандидат за президент на Fianna Fáil в историята на службата, който губи президентски избори. Сега Робинсън става президент.

 

Председателство

Робинсън беше популярен президент, а преди смъртта си през 2002 г. Брайън Ленихан заяви, че тя е била по-добър президент от него. Тя често посещаваше Великобритания и стана първият ирландски президент, посетил кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец. Тя приветства посещенията на висши британски кралски особи, най-вече на принца на Уелс в Áras an Uachtaráin. При едно от пътуванията си до Белфаст тя се срещна с местния депутат Джери Адамс, председател на Шин Фейн. Министърът на външните работи Дик Спринг, който беше лидер на Лейбъристката партия, я посъветва частно да не се среща с Адамс. Въпреки това правителството не я посъветва официално да не се среща с него, така че тя сметна, че би било погрешно да не се срещне с местния депутат по време на посещението си и се снима публично да му стиска ръката. По време на различните си посещения в Северна Ирландия тя всъщност редовно се срещаше с политици от всички партии, включително с Дейвид Тримбъл от Улстърската юнионистка партия и Джон Хюм от Социалдемократическата и лейбъристка партия.

Чарлз Хоуги не я харесва, като дори ѝ пречи да изнесе важната лекция на Би Би Си "Димбълби". Наследниците на Хауги на поста министър-председател - Алберт Рейнолдс (Fianna Fáil: 1992-94 г.), Джон Брутън (Fine Gael: 1994-97 г.) и Бърти Ахърн (Fianna Fáil:1997- ) - никога не са крили възхищението си от нейната работа. Брутън и Ахърн се опитаха да я издигнат за Върховен комисар на ООН по правата на човека.

 

Върховен комисар по правата на човека

Робинсън става Върховен комисар на ООН по правата на човека на 12 септември 1997 г., като подава оставка от председателството няколко седмици по-рано с одобрението на ирландските политически партии, за да заеме този пост. Според съобщения във вестниците тя е помолена от генералния секретар на ООН Кофи Анан да стане обществен активист

Робинсън е първият Върховен комисар по правата на човека, който посещава Тибет през 1998 г. По време на мандата си тя критикува ирландската система за издаване на разрешителни за имигранти от страни извън ЕС и критикува прилагането на смъртно наказание в Съединените щати. Въпреки че първоначално обяви намерението си да изпълнява функциите си само за един четиригодишен период, тя удължи мандата си с една година след призив на Анан, което ѝ позволи да председателства Световната конференция срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост през 2001 г. в Дърбан, Южна Африка, в качеството си на генерален секретар. Постът на Робинсън като върховен комисар приключва през 2002 г.

 

Trinity College

Г-жа Робинсън е двадесет и четвъртият и първият женски канцлер на Дъблинския университет.

 

Старейшините

На 18 юли 2007 г. в Йоханесбург, Южна Африка, Нелсън Мандела, съпругата му Граса Машел и Дезмънд Туту свикаха група световни лидери, за да допринесат със своята мъдрост, независимо лидерство и честност за решаването на някои от най-тежките световни проблеми. Нелсън Мандела обяви сформирането на тази нова група - "Старейшините" - в реч, която произнесе на 89-ия си рожден ден.

Архиепископ Туту ще бъде председател на Съвета на старейшините. Сред основателите на тази група са също Граса Машел, Кофи Анан, Ела Бхат, Гро Харлем Брундтланд, Джими Картър, Ли Чжаосин, Мери Робинсън и Мохамед Юнус.

Старейшините ще бъдат независимо финансирани от група основатели, сред които Ричард Брансън, Питър Гейбриъл, Рей Чеймбърс, Майкъл Чеймбърс, фондация Bridgeway, Пам Омидиар, Humanity United, Ейми Робинс, Шаши Руиа, Дик Тарлоу и Фондацията на ООН.

Като президент тя подписа два много важни закона, за които се бореше през цялата си политическа кариера.

1. Законопроект за пълно либерализиране на закона за достъпността на контрацептивите,
2. Закон, който напълно декриминализира хомосексуалността и за разлика от Великобритания и голяма част от света по онова време предвижда напълно еднаква възраст на съгласие, като третира еднакво хетеросексуалните и хомосексуалните. А от 6 до 9 ноември 2006 г. тя участва в международната среща за принципите от Джокякарта в Индонезия.

 

Допълнително четене

• Стивън Колинс, "Пролетта и Лейбъристката партия" (O'Brien Press, 1993 г.) ISBN 0-86278-349-6
• Еймън Дилейни, Случаен дипломат: (New Island Books, 2001) ISBN 1-902602-39-0
• Гарет Фицджералд, "Всичко в един живот" (Gill and Macmillan, 1991) ISBN 0-7171-1600-X
• Фъргюс Финли, Мери Робинсън: (O'Brien Press, 1991) ISBN 0-86278-257-0
• Фъргюс Финли. Snakes & Ladders (New Island Books, 1998) ISBN 1-874597-76-6
• Джак Джоунс, "По ваше мнение": Политическите и социалните тенденции в Ирландия през погледа на избирателите (Townhouse, 2001 г.) ISBN 1-86059-149-3
• Рей Кавана, Възходът и падението на Лейбъристката партия:1986-1999 (Blackwater Press 2001) ISBN 1-84131-528-1
• Gabriel Kiely, Anne o'Donnell, Patricia Kennedy, Suzanne Quin (eds) Irish Social Policy in Context (University College Dublin Press, 1999) ISBN 1-900621-25-8
• Брайън Ленихън, "За протокола" (Blackwater Press, 1991 г.) ISBN 0-86121-362-9
• Мери Маккуилан, Мери Робинсън: (Gill and Macmillan, 1994) ISBN 0-7171-2251-4
• Olivia O'Leary & Helen Burke, Mary Robinson: The Authorised Biography (Lir/Hodder & Stoughton, 1998) ISBN 0-340-71738-6
• Майкъл О'Съливан, Мери Робинсън: Животът и времето на една ирландска либералка (Blackwater Press, 1993 г.) ISBN 0-86121-448-X
• Лорна Сигинс, "Жената, която взе властта в парка": Мери Робинсън, президент на Ирландия, 1990-1997 г. (Mainstream Publishing, 1997 г.) ISBN 1-85158-805-1

Други изходни материали

Отразяване в медиите: The Irish Times, The Irish Independent, The Examiner (понастоящем преименуван на Irish Examiner), The Star, The Irish Mirror, The Irish Sun, Sunday Tribune, The Sunday Independent, The Sunday Times, The Times, The Daily Telegraph и The Guardian. Също така информационни бележки, издадени по различни поводи (по-специално държавни, официални или лични посещения на Робинсън в чужбина), предоставени от ирландското министерство на външните работи, Министерството на външните работи и Британската общност, Бъкингамския дворец, Áras an Uachtaráin, Светия престол и пресслужбите на ООН (включително [2] текста на нейната лекция в Роман през ноември 1997 г.). Известна предистория бе представена в интервю с г-жа Робинсън.

The Korea Liberator: [3] Архивирано 2008-02-07 в Wayback Machine Критика на Робинсън за това, че не е изказала мнението си, докато Северна Корея умишлено е умъртвила от глад два милиона души, главно по време на нейния мандат (предупреждение: графично изображение).