Патрик Хилъри

Ранен и личен живот

Патрик Джон Хилъри, известен като Пади Хилъри, е роден през 1923 г. в Испан Пойнт, Милтаун Малбай, графство Клер. Учи в Университетския колеж в Дъблин, където изучава медицина. През 1947 г. се завръща в родния си град, където тръгва по стъпките на баща си като лекар. Като лекар прекарва и една година като коронер за Западен Клер.

Хилъри се жени за Мери Беатрис (Мейв) Финеган на 27 октомври 1955 г. Заедно имат син Джон и дъщеря Вивиен, която умира след дълго боледуване през 1985 г., малко преди осемнадесетия си рожден ден.

Ранен и личен живот

Патрик Джон Хилъри, известен като Пади Хилъри, е роден през 1923 г. в Испан Пойнт, Милтаун Малбай, графство Клер. Учи в Университетския колеж в Дъблин, където изучава медицина. През 1947 г. се завръща в родния си град, където тръгва по стъпките на баща си като лекар. Като лекар прекарва и една година като коронер за Западен Клер.

Хилъри се жени за Мери Беатрис (Мейв) Финеган на 27 октомври 1955 г. Заедно имат син Джон и дъщеря Вивиен, която умира след дълго боледуване през 1985 г., малко преди осемнадесетия си рожден ден.

Вътрешнополитическа кариера

Еймън де Валера предлага на Хилъри да бъде негов съотборник на парламентарните избори през 1951 г. Той спечелва изборите и Хилъри успява при първия си опит да бъде избран. Той става министър едва след като де Валера се оттегля като таоизич през 1959 г.

Правителствен министър: 1959-1973

Като министър на образованието Хилери създава общообразователни училища и регионални технически колежи.

След поредната изборна победа през 1969 г. Хилъри става министър на външните работи (преименуван на външен министър през 1972 г.) - един от най-високите постове в кабинета. След "Кървавата неделя") той заминава за ООН в Ню Йорк, за да поиска ООН да се включи в поддържането на мира по улиците на Северна Ирландия. През 1972 г. той води преговори за членството на Ирландия в Европейската икономическа общност - процес, който е завършен през 1973 г.

Вътрешнополитическа кариера

Еймън де Валера предлага на Хилъри да бъде негов съотборник на парламентарните избори през 1951 г. Той спечелва изборите и Хилъри успява при първия си опит да бъде избран. Той става министър едва след като де Валера се оттегля като таоизич през 1959 г.

Правителствен министър: 1959-1973

Като министър на образованието Хилери създава общообразователни училища и регионални технически колежи.

След поредната изборна победа през 1969 г. Хилъри става министър на външните работи (преименуван на външен министър през 1972 г.) - един от най-високите постове в кабинета. След "Кървавата неделя") той заминава за ООН в Ню Йорк, за да поиска ООН да се включи в поддържането на мира по улиците на Северна Ирландия. През 1972 г. той води преговори за членството на Ирландия в Европейската икономическа общност - процес, който е завършен през 1973 г.

Европейски комисар

След успешното влизане на Ирландия в Европа Хилъри е възнаграден като първия ирландец, който става член на Европейската комисия. Назначен е за заместник-председател на Комисията и отговаря за социалните въпроси. Най-известната политика на Хилъри е да принуди държавите членки на ЕИО да осигурят равно заплащане на жените.

През 1976 г. новото национално коалиционно правителство на Лиъм Косгрейв от партията Fine Gael-Labour заявява, че няма да го назначи отново в Комисията. Той се замисля дали да не се върне към медицината и може би да се премести със съпругата си Мейв (също лекар) в Африка. Когато председателят Сеарбъл О Далай подава оставка, Хилъри се съгласява да стане кандидат на Фиана Файл в изборите.

Европейски комисар

След успешното влизане на Ирландия в Европа Хилъри е възнаграден като първия ирландец, който става член на Европейската комисия. Назначен е за заместник-председател на Комисията и отговаря за социалните въпроси. Най-известната политика на Хилъри е да принуди държавите членки на ЕИО да осигурят равно заплащане на жените.

През 1976 г. новото национално коалиционно правителство на Лиъм Косгрейв от партията Fine Gael-Labour заявява, че няма да го назначи отново в Комисията. Той се замисля дали да не се върне към медицината и може би да се премести със съпругата си Мейв (също лекар) в Африка. Когато председателят Сеарбъл О Далай подава оставка, Хилъри се съгласява да стане кандидат на Фиана Файл в изборите.

Президент

Избран е без конкуренция като единствен кандидат и на 3 декември 1976 г. става президент на Ирландия.

След 1982 г. хората смятат, че той е бил много добър и честен президент. Дотогава той е бил определян като скучен и невзрачен. През 1982 г. таоизичът, Гарет Фицджералд от Fine Gael, губи гласуване в Dáil Eireann. Д-р Фицджералд поиска провеждането на общи избори. В качеството си на президент той не трябваше да се съгласява и д-р Фицджералд трябваше да подаде оставка. Това означаваше, че Dáil Éireann може да избере Charles Haughey за министър-председател. Хилъри смяташе, че е най-добре да се проведат нови избори, но много хора от собствената партия на президента се опитаха да го убедят в обратното.

Президентът Хилъри отказва да разговаря с политици от опозиционната партия, но когато Чарлз Хоуги, който е лидер на опозицията, звъни в кабинета на президента, той заплашва да сложи край на кариерата на отговорилия офицер от армията и отказва по изрична заповед на Хилъри да прехвърли обаждането на президента. На следващия ден Хилъри се е обадил на началника на Генералния щаб на ирландската армия и като главнокомандващ на армията е наредил на началника на Генералния щаб да се увери, че нито един политик никога няма да се намеси в кариерата на младия армейски офицер.

През 1983 г. Хилъри отново е избран без възражения. Хилъри напуска поста си през 1990 г. (изкарал е максималния срок от два мандата), широко аплодиран за своята почтеност, честност и отдаденост на дълга. Въпреки това той отново се включва в обществения живот през 2002 г. по време на втория референдум за Договора от Ница, когато призовава да се гласува с "да". Референдумът беше проведен.

Президент

Избран е без конкуренция като единствен кандидат и на 3 декември 1976 г. става президент на Ирландия.

След 1982 г. хората смятат, че той е бил много добър и честен президент. Дотогава той е бил определян като скучен и невзрачен. През 1982 г. таоизичът, Гарет Фицджералд от Fine Gael, губи гласуване в Dáil Eireann. Д-р Фицджералд поиска провеждането на общи избори. В качеството си на президент той не трябваше да се съгласява и д-р Фицджералд трябваше да подаде оставка. Това означаваше, че Dáil Éireann може да избере Charles Haughey за министър-председател. Хилъри смяташе, че е най-добре да се проведат нови избори, но много хора от собствената партия на президента се опитаха да го убедят в обратното.

Президентът Хилъри отказва да разговаря с политици от опозиционната партия, но когато Чарлз Хоуги, който е лидер на опозицията, звъни в кабинета на президента, той заплашва да сложи край на кариерата на отговорилия офицер от армията и отказва по изрична заповед на Хилъри да прехвърли обаждането на президента. На следващия ден Хилъри се е обадил на началника на Генералния щаб на ирландската армия и като главнокомандващ на армията е наредил на началника на Генералния щаб да се увери, че нито един политик никога няма да се намеси в кариерата на младия армейски офицер.

През 1983 г. Хилъри отново е избран без възражения. Хилъри напуска поста си през 1990 г. (изкарал е максималния срок от два мандата), широко аплодиран за своята почтеност, честност и отдаденост на дълга. Въпреки това той отново се включва в обществения живот през 2002 г. по време на втория референдум за Договора от Ница, когато призовава да се гласува с "да". Референдумът беше проведен.

Хилъри: чуждестранна оценка

През 2002 г. държавните документи, публикувани от Британската служба за публични архиви в рамките на "тридесетгодишното правило" и публикувани в ирландските медии, разкриват как се е гледало на Хилъри. В информационен документ, изготвен за тогавашния британски външен министър сър Алек Дъглас-Хоум и държавния секретар за Северна Ирландия Уилям Уайтлоу, се отбелязва за Хилъри:

Д-р Хилъри е смятан за носител на идеи, един от малкото членове на Fianna Fáil, които имат нови политики и се стремят да ги прилагат.

Най-големият пример за това е настоящата му работа (тогава министър на външните работи), където той се концентрира върху англо-ирландските отношения и по-специално върху Северна Ирландия. Политиката в тази област се определя предимно между него и министър-председателя; и вероятно новата линия на Fianna Fáil се дължи в голяма степен на д-р Хилъри. . . .

Д-р Хилери има приятен маниер. Той може да изглежда разсеян и непринуден, но има несъмнен интелектуален капацитет и силна воля; след правителствената криза през 1970 г. той изглежда много по-уверен - дори дързък - и се справя с Дайла със самочувствие.

Хилъри: чуждестранна оценка

През 2002 г. държавните документи, публикувани от Британската служба за публични архиви в рамките на "тридесетгодишното правило" и публикувани в ирландските медии, разкриват как се е гледало на Хилъри. В информационен документ, подготвен за тогавашния британски външен министър сър Алек Дъглас-Хоум и държавния секретар за Северна Ирландия Уилям Уайтлоу, се отбелязва за Хилъри:

Д-р Хилъри е смятан за носител на идеи, един от малкото членове на Fianna Fáil, които имат нови политики и се стремят да ги прилагат.

Най-големият пример за това е настоящата му работа (тогава министър на външните работи), където той се концентрира върху англо-ирландските отношения и по-специално върху Северна Ирландия. Политиката в тази област се определя предимно между него и министър-председателя; и вероятно новата линия на Fianna Fáil се дължи в голяма степен на д-р Хилъри. . . .

Д-р Хилери има приятен маниер. Той може да изглежда разсеян и непринуден, но има несъмнен интелектуален капацитет и силна воля; след правителствената криза през 1970 г. той изглежда много по-уверен - дори дързък - и се справя с Дайла със самочувствие.