Джон Дънстапъл (c.1390–1453) — английски композитор от прехода към Ренесанса
Джон Дънстапъл (c.1390–1453) — водещ английски композитор в прехода към Ренесанса, оказал влияние върху английската и континенталната музика и Бургундската школа.
Джон Дънстапл или Дънстабъл (роден около 1390 г.; починал на 24 декември 1453 г.) е английски композитор, живял през последната половина на Средновековието и началото на Ренесанса. Той е един от най-известните композитори в началото на XV век. Оказва голямо влияние върху музиката в Англия, както и на континента. Допринася за развитието на стила на Бургундската школа.
Днес по-често се използва изписването "Дънстапъл", тъй като в документите от неговото време това е по-често срещаното изписване, въпреки че в някои документи името му се изписва "Дънстабъл".
Биография
За живота на Джон Дънстапъл се знае сравнително малко и много детайли остават предмет на проучване и дискусия. Смята се, че е роден около 1390 г., вероятно в района на град Dunstable (оттам и името му). Съществуват документални извори, които свързват Дънстапъл с английския кралски двор и с висша аристокрация от първата половина на XV век; изглежда, че е бил духовно лице и е имал връзки с църковни институции. Починал е на 24 декември 1453 г.
Стил и музикално значение
Дънстапъл е ключова фигура в прехода от късното средновековие към ранния Ренесанс. Неговият стил се отличава с по-богата и „пълен“ хармония в сравнение с по-ранните средновековни практики — особен акцент върху третите и шестите интервали, плавна вокална линия и ясна вертикална хармонична структура. Тази характерна звучност е наречена по-късно от континентални теоретици contenance angloise (буквално „английски облик“) и се смята за важен фактор във формирането на музикалния език на Бургундската школа и на ранните френско-фламандски композитори.
- Хармоничен език: предпочитание към терцови и секстови съчетания и триадни звучности.
- Мелодическа обработка: гладко движение на гласовете и внимание към гласовата интонация.
- Форма: поставя акцент върху ясно организирани мислови единици в миси и мотети, съчетани с гъвкави контрапунктични решения.
Произведения и източници
Дънстапъл е композирал меси, мотети, светски песни и инструментални пиеси. За съжаление голяма част от творчеството му е изгубено; оцелелите произведения са относително малко и често с нееднозначна атрибуция. Някои от парчетата, приписвани на него, циркулират в ръкописи от континента, което говори за широкото разпространение и влияние на неговата музика извън Англия. Сред по-известните творби, свързвани с Дънстапъл, е мотетът „Quam pulchra es“, който илюстрира типичния за него топъл хармоничен звук и елегантна мелодична линия.
Влияние и по-нататъшна история
Музикалният език, разгърнат от Дънстапъл, оказва силно въздействие върху континенталните композитори от XIV–XV век. Бургундската школа и представители като Дюфе, винни като представители на по-късната френско-фламандска традиция, заемат елементи от т.нар. contenance angloise и ги развиват в собствения си стил. Неговото име е често споменавано в исторически източници като символ на „новата“ англо-авангардова техника в музиката от първата половина на XV век.
Съвременни изследвания и изпълнения
През XX и XXI век интересът към Дънстапъл се възражда с развитието на изследванията на ранната музика и с възраждането на аутентични изпълнителски практики. Музиколози публикуват критични издания на негови творби, а ансамбли за ранна музика включват парчетата му в програми и записи. Тъй като много от произведенията са предадени в различни ръкописи и с различни атрибуции, изследователите продължават да уточняват канона на неговото творчество.
Наследство
Дънстапъл остава една от ключовите фигури в преходната епоха между Средновековието и Ренесанса. Неговата музика представлява важна стъпка към хармоничната и полифоничната мисъл, която ще доминира европейската музика през следващите векове. Днес той се чете и изпълнява както от научна, така и от широката публика, като неговото име продължава да бъде препратка към ранния европейски ренесансов стил.
Живот
Дънстапъл вероятно е роден в Дънстейбъл, Бедфордшър, около 1390 г. Знаем много малко за живота му. Бил е добре образован и е работил за херцога на Бедфорд, който е четвъртият син на Хенри IV и брат на Хенри V. Може би е прекарал известно време във Франция, защото херцогът е бил регент на Франция от 1423 до 1429 г., а след това губернатор на Нормандия от 1429 г. до смъртта си през 1435 г. Според данъчните регистри от 1436 г. Дънстапл е притежавал имоти в Нормандия, а също и в Кембриджшър, Есекс и Лондон. Той работи и за херцога на Глостър.
Много композитори по това време са свещеници, но Дънстапъл не е, въпреки че има връзки с абатството Сейнт Олбанс. Вероятно е бил женен. През живота си е известен не само като композитор, но и като астроном, астролог и математик.
Той умира на Бъдни вечер през 1453 г. и е погребан в църквата "Свети Стефан Уолбрук" в Лондон, която по-късно е разрушена от Големия пожар през 1666 г.
Музика и влияние
Почти не разполагаме с оригинални ръкописи на музиката на Дънстапъл. По онова време Англия е била много музикална страна, но почти цялата музика е била унищожена между 1536 и 1540 г. по време на разпускането на манастирите, когато управлява Хенри VIII. Повечето от оцелелите произведения на Дънстапл са открити на континента, най-вече в Северна Италия. Това показва, че той трябва да е бил известен в цяла Европа. Той е оказал влияние върху Дюфай и Бинджоа. Фламандският композитор и музикален теоретик Тинкторис пише през 1476 г., че той е най-важният музикант на новата музика, започнала в Англия.
Дънстапл е един от първите, които композират меси, използвайки една мелодия като кантус фирмус. Написал е много коледарски песни (религиозни песни), но не знаем кои от тях са негови, защото не се е подписал под тях. Писал е и светска музика, но тя е изгубена.
обискирам