Джеймс Лавлок

Гая

Лавлок развива идеите си за Гея, след като работи за НАСА по откриването на живот на Марс.

Хипотезата "Гея" предполага, че живите и неживите части на Земята образуват сложна взаимодействаща система, която може да се разглежда като един организъм. Наречена на името на гръцката богиня Гея по предложение на писателя Уилям Голдинг, идеята е, че биосферата има регулаторен ефект върху околната среда на Земята, който действа за поддържане на живота.

Макар че идеята беше лесно приета от много представители на екологичната общност, тя не беше широко приета от други учени. Сред най-известните ѝ критици са еволюционните биолози Ричард Докинс, Форд Дулитъл и Стивън Джей Гулд. Лавлок отговаря на тези критики с модели като Daisyworld, които илюстрират как ефектите на индивидуално ниво могат да се превърнат в планетарна хомеостаза при подходящи обстоятелства.

Глобално затопляне

В книгата на Лавлок от 2006 г. "Отмъщението на Гея" той твърди, че унищожаването на тропическите гори отслабва способността на Гея да контролира парниковите газове в атмосферата. Ако това е така, отрицателните обратни връзки на планетата ще отслабнат и глобалното затопляне ще продължи да се увеличава.

Затоплянето на океаните води до разширяване на океанския термоклин в тропическите океани над арктическите и антарктическите води. Това би предотвратило повишаването на океанските хранителни вещества в повърхностните води и би премахнало цъфтежа на фитопланктона. Тъй като фитопланктонът и горите са основните начини, по които Гея поглъща въглеродния диоксид, извличайки го от атмосферата, премахването на този екологичен буфер според Лавлок ще доведе до това, че до средата на този век по-голямата част от Земята ще стане необитаема за хората и другите форми на живот, а тропическите пустини ще се разширят значително. Този доста краен възглед се поддържа само от няколко други учени.

В най-новата си книга "Изчезващото лице на Гея" той предполага, че може би вече сме преминали отвъд критичната точка на земния климат в състояние на постоянна горещина. При тези условия Лавлок очаква, че човешката цивилизация ще бъде принудена да оцелее. Той очаква промяната да бъде подобна на палеоценско-еоценския термичен максимум, когато концентрацията на CO₂ в атмосферата е била 450 ppm. Тогава температурата в Северния ледовит океан е била 23 °C и в него е имало крокодили, а останалата част от света е била предимно храсталаци и пустиня.

Климатично инженерство

През септември 2007 г. Лавлок и Крис Рапли предлагат изграждането на океански помпи, които да изпомпват вода от под термоклина, за да "наторяват водораслите в повърхностните води и да ги насърчават да цъфтят". Основната идея беше да се ускори преносът на въглероден диоксид от атмосферата към океана чрез увеличаване на фотосинтезата и увеличаване на износа на органичен въглерод (под формата на "морски сняг") към океанските дълбини. Схема, подобна на тази, предложена от Лавлок и Рапли, се разработва независимо от търговска компания.

Впоследствие Лавлок заяви, че предложението му е имало за цел да стимулира интереса, а следващата стъпка ще бъдат изследванията.