Барбара Португалска (произношение IPA: ['baɾbɐɾɐ], 4 декември 1711 г. - 27 август 1758 г.) е португалска принцеса, дъщеря на крал Джон V Португалски от Дом Браганса и съпругата му Мария Анна Австрийска. Като принцеса тя играе важна роля в културния живот на португалския двор и по-късно на испанския, където става кралица-консорт.
Родена е на 4 декември 1711 г. в Лисабон, Португалия, и получава името Мария Мадалена Барбара Ксавие Леонор Тереза Антония Жозефа де Браганса, но обикновено я наричат просто Барбара или Мария Барбара в чест на Света Барбара, светицата на нейния рожден ден. Израснала е в строго, религиозно и представително кралско обкръжение и от ранна възраст получава солидно образование.
Имала е добро образование и е обичала музиката. Владеела шест езика и няколко години учила музика при Доменико Скарлати, известен италиански клавесинист и композитор. Под влиянието на музикалните си интереси тя става известна като покровителка на изкуствата — особено на музиката за клавесин — и насърчава творчеството при двора. Доменико Скарлати остава неин доверен учител и придружава Барбара при преминаването ѝ в Испания, където продължава да работи и да пише клавесинни сонати, посветени на нея.
През 1729 г., когато е на 18 години, тя се омъжва за бъдещия испански крал Фердинанд VI в Бадахос, Испания. Двамата нямат деца. Тя умира на 27 август 1758 г. в Аранхуес, Испания.
Роля и дейност като кралица
Когато съпругът ѝ става крал под името Фердинанд VI (1746), Мария Барбара се превръща в кралица-консорт на Испания. В позицията си тя продължава да бъде активна покровителка на музиката и изкуствата, въвежда моди и вкусове от португалската си родина и подкрепя чуждестранни и испански художници и музиканти. Нейната лична любов към музиката и близкото ѝ приятелство със Скарлати допринасят за развитие на клавесинната школа в испанския двор и за разпространение на нови музикални форми.
Личен живот и взаимоотношение със съпруга
Бракът им е описван като спокоен и доволен — Барбара и Фердинанд имат близък и подкрепящ се съюз. Въпреки че няма наследници, двамата споделят общи интереси, особено в областта на културата и управлението на двореца. Смъртта на Барбара през 1758 г. нанася силен удар на краля; по-късно той изпада в тежка депресия и оттегляне от публичния живот, което ускорява и неговия собствен край през 1759 г.
Смърт и погребение
Мария Барбара умира на 27 август 1758 г. в кралската резиденция в Аранхуес. Нейното тяло е погребано според кралските традиции; тя остава запомнена като влиятелна кралица-консорт с голяма роля в културния живот на двора.
Наследство и памет
Град Санта Барбара де Самана в Доминиканската република е кръстен на нея, когато е основан през 1756 г. Нейното име остава свързано с музиката и покровителството на изкуствата: много от творбите на Доменико Скарлати, написани по време на нейното покровителство, днес са част от европейския клавесинен репертоар. В историческата памет тя е представяна като интелигентна и образована принцеса, която донесла в двора културни и художествени влияния от Португалия.
