Елизабета Фарнезе (1692–1766) — кралица-консорт на Испания и регент

Елизабета Фарнезе (25 октомври 1692 г. - 11 юли 1766 г.) е втората съпруга на Филип V Испански. Първата съпруга на Филип, Мария Луиза Савойска, умира през февруари 1714 г. Елизабета се омъжва за краля през декември 1714 г. До смъртта на съпруга си през 1746 г. тя има голямо влияние върху държавата. През 1759 г., когато най-големият ѝ син Карл III Испански става крал и пътува от Неапол, тя изпълнява функциите на регент. Имало планове тя да се омъжи за Виктор Амадеус, принц на Пиемонт, но бракът така и не се състоял.

Произход и ранен живот

Елизабета (итал. Elisabetta Farnese) е родена на 25 октомври 1692 г. в двора на херцозите на Пармa. Произхожда от могъщата фамилия Фарнезе, дъщеря е на Одоардо Фарнезе (герцогски първенец на Пармa) и на Доротея София фон Нойбург. Ранните ѝ години преминават в придворния живот на италианските държави, където получава добро образование и придобива уменията за дипломация и интрига, които по‑късно ще ѝ служат при двора в Мадрид.

Брак с Филип V и династическа политика

След смъртта на първата жена на Филип V Испански Елизабета се омъжва за краля през декември 1714 г. Бракът ѝ с испанския монарх не е само лично събитие, а ясно династическо действие: тя работи неуморно, за да осигури престоли и позиции за своите деца в Италия и да укрепи влиянието на Бурбоните на Апенините.

Деца и съдба: от брака си с Филип V тя има множество деца. Най-известен сред тях е Карл III Испански, който още като млад става крал на Неапол и Сицилия, а по-късно през 1759 г. заема испанския трон. Други нейни синове и дъщери получават важни титли и бракове, които допринасят за разширяването на влиянието на фамилията в Европа.

Политическо влияние и държавни дела

Елизабета бързо се утвърждава като мощна фигура при испанския двор. Тя има значително влияние върху стъпките на краля и върху външната политика на Испания, като особено се стреми към възстановяване на интересите на Испания в Италия. Нейната политика често се отличава с ясно изразен италиански приоритет: подкрепа за възвръщане или запазване на позиции за Бурбоните в Неапол, Сицилия и Парма.

За осъществяване на своите цели тя използва дипломатически канали, създава и подкрепя министри и съветници, и умело управлява дворното влияние. Макар да работи зад кулисите, ролята ѝ често е решаваща за важни решения, свързани с браковете на децата ѝ и с военни и дипломатически действия в Италия.

Регентство и по-късни години

След смъртта на Филип V през 1746 г. Елизабета остава влиятелна фигура в испанската политика. През 1759 г., когато най‑големият ѝ син Карл III Испански става крал на Испания и напуска Неапол, тя изпълнява функциите на регент в първия период на прехода, докато синът ѝ пътува и уреди формалностите за възкачването си. По това време тя упражнява изпълнителна власт и надзирава важни държавни въпроси.

В личен план през годините имало предложения и планове за нов брак — споменава се и възможност за съюз с Виктор Амадеус, принц на Пиемонт — но тези планове не се реализират.

Културно покровителство и наследство

Елизабета Фарнезе е позната и като покровителка на изкуствата и архитектурата. Нейната подкрепа за художници, архитекти и строителни проекти допринася за оформянето на културния облик на испанския двор през първата половина на XVIII век. Често се оценява и ролята ѝ за модернизацията на администрацията и за утвърждаване на външнополитически приоритети на Испания.

Наследство: като кралица-консорт и регент Елизабета оставя трайна следа в европейската династическа география — чрез бракове и придобиване на титли за нейните деца тя подпомага разширяването на влиянието на испанската корона в Италия и укрепва положението на Бурбоните в региона. Нейният политически стил, насочен към династическите интереси, оформя част от съдбата на Испания и италианските държави през XVIII век.

Смърт

Елизабета Фарнезе умира на 11 юли 1766 г. и е запомнена като една от най-влиятелните кралици-консорти в испанската история — фигура, която съчетава лична амбиция, династическа целенасоченост и активно политическо участие.

Издание

  1. Инфант Карлос Испански (по-късно крал Карлос III) (20 януари 1716 г. - 14 декември 1788 г.) Херцог на Парма, след това крал на Неапол и Сицилия, после крал на Испания. Жени се за Мария Амалия Саксонска и има потомство.
  2. Инфант Франсиско Испански (21 март 1717 г. - 21 април 1717 г.) умира в детска възраст.
  3. Мариана Виктория Испанска (31 март 1718 г. - 15 януари 1781 г.) се омъжва за бъдещия Жозеф I Португалски и има деца.
  4. Инфант Фелипе Испански (20 март 1720 г. - 18 юли 1765 г.) Херцог на Парма. Жени се за Луиза Елизабет Френска и има следните деца.
  5. Инфантата Мария Тереса Испанска (11 юни 1726 г. - 22 юли 1746 г.) се омъжва за Луи Фердинанд, дофин на Франция, и има деца.
  6. Инфант Луис Испански (25 юли 1727 - 7 август 1785) Архиепископ на Толедо, примас на Испания. Оженва се морганатично за Мария Тереса де Валабрига и Розас и има деца.
  7. Инфантата Мария Антония Испанска (17 ноември 1729 г. - 19 септември 1785 г.) се омъжва за бъдещия Виктор Амадеус III Сардински и има деца.

 

Заглавия и стилове

  • 25 октомври 1692 г. - 24 декември 1714 г. Нейно височество принцеса Елизабета
  • 24 декември 1714 г. - 14 януари 1724 г. Нейно Величество кралицата на Испания
  • 14 януари 1724 г. - 6 септември 1724 г. Нейно Величество кралица Елизабет
  • 6 септември 1724 г. - 9 юли 1746 г. Нейно Величество кралицата на Испания
  • 9 юли 1746 г. - 10 август 1759 г. Нейно Величество вдовстващата кралица
  • 10 август 1759 г. - 7 октомври 1759 г. Нейно Величество кралицата регент
  • 7 октомври 1759 г. - 11 юли 1766 г. Нейно Величество кралицата майка

Испански кралски съпруги

  • София от Гърция и Дания (1975-2014 г.)
  • Виктория Евгения Батенберг (1906-1931)
  • Мария Кристина Австрийска (1879-1885)
  • Мерцедес на Орлеан (1878 г.)
  • Мария Витория дал Поцо (1870-1873)
  • Франсис, херцог на Кадис (1846-1868)
  • Мария Кристина от Двете Сицилии (1829-1833 г.)
  • Мария Йозефа Амалия Саксонска (1819-1829)
  • Мария Изабел Португалска (1816-1818 г.)
  • Джули Клари (1808-1813)
  • Мария Луиза Пармска (1788-1808)
  • Мария Амалия Саксонска (1759-1760)
  • Барбара Португалска (1746-1758)
  • Луиза Елизабет д'Орлеан (1724)
  • Елизабет Фарнезе (1714-1724, 1724-1746)
  • Мария Луиза Савойска (1701-1714)
  • Мария Анна от Нойбург (1690-1700)
  • Мария Луиза Орлеанска (1679-1689)
  • Мариана Австрийска (1649-1665)
  • Елизабет Френска (1621-1644)
  • Маргарита Австрийска (1598-1611)
  • Анна Австрийска (1570-1580 г.)
  • Елизабет Френска (1559-1568)
  • Мария I Английска (1556-1558)
  • Изабела Португалска (1526-1539 г.)

Контрол от страна на органа Edit this at Wikidata

Обща информация

  • ISNI
    • 1
  • VIAF
    • 1
  • WorldCat

Национални библиотеки

  • Испания
  • Франция (данни)
  • Германия
  • Идентификаторът на ICCU MILV105279 не е валиден.
  • Съединени щати
  • Нидерландия
  • Полша
  • Ватикана

Институти за изследване на изкуството

  • Имена на изпълнители (Getty)

Други

  • Прилагане на терминологията на предмета по аспекти
  • RISM (Франция)
    • 1
  • RERO (Швейцария)
    • 1
  • Социални мрежи и архивен контекст
  • SUDOC (Франция)
    • 1



 

Въпроси и отговори

В: Коя е била Елизабета Фарнезе?


О: Елизабета Фарнезе е втората съпруга на Филип V Испански.

В: Кога се омъжва за Филип V?


О: Тя се омъжва за Филип V през декември 1714 г.

Въпрос: Колко време е имала влияние върху държавата?


О: Тя има влияние върху държавата до смъртта на съпруга си през 1746 г.

В: Какво се случва, когато най-големият ѝ син Чарлз III става крал?


О: Когато най-големият ѝ син Шарл III става крал, тя изпълнява функциите на регент през 1759 г., докато той пътува от Неапол.

В: Имало ли е план Елизабета да се омъжи за друг след смъртта на Филип V?


О: Да, имало е планове тя да се омъжи за Виктор Амадей, принц на Пиемонт, но бракът така и не се е състоял.

В: Кога умира Мария Луиза Савойска?


О: Мария Луиза Савойска умира през февруари 1714 г.

В: Кога умира Елизабета Фарнезе?


О:Елизабета Фарнезе умира на 11 юли 1766 г.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3