Елизабета Фарнезе (25 октомври 1692 г. - 11 юли 1766 г.) е втората съпруга на Филип V Испански. Първата съпруга на Филип, Мария Луиза Савойска, умира през февруари 1714 г. Елизабета се омъжва за краля през декември 1714 г. До смъртта на съпруга си през 1746 г. тя има голямо влияние върху държавата. През 1759 г., когато най-големият ѝ син Карл III Испански става крал и пътува от Неапол, тя изпълнява функциите на регент. Имало планове тя да се омъжи за Виктор Амадеус, принц на Пиемонт, но бракът така и не се състоял.

Произход и ранен живот

Елизабета (итал. Elisabetta Farnese) е родена на 25 октомври 1692 г. в двора на херцозите на Пармa. Произхожда от могъщата фамилия Фарнезе, дъщеря е на Одоардо Фарнезе (герцогски първенец на Пармa) и на Доротея София фон Нойбург. Ранните ѝ години преминават в придворния живот на италианските държави, където получава добро образование и придобива уменията за дипломация и интрига, които по‑късно ще ѝ служат при двора в Мадрид.

Брак с Филип V и династическа политика

След смъртта на първата жена на Филип V Испански Елизабета се омъжва за краля през декември 1714 г. Бракът ѝ с испанския монарх не е само лично събитие, а ясно династическо действие: тя работи неуморно, за да осигури престоли и позиции за своите деца в Италия и да укрепи влиянието на Бурбоните на Апенините.

Деца и съдба: от брака си с Филип V тя има множество деца. Най-известен сред тях е Карл III Испански, който още като млад става крал на Неапол и Сицилия, а по-късно през 1759 г. заема испанския трон. Други нейни синове и дъщери получават важни титли и бракове, които допринасят за разширяването на влиянието на фамилията в Европа.

Политическо влияние и държавни дела

Елизабета бързо се утвърждава като мощна фигура при испанския двор. Тя има значително влияние върху стъпките на краля и върху външната политика на Испания, като особено се стреми към възстановяване на интересите на Испания в Италия. Нейната политика често се отличава с ясно изразен италиански приоритет: подкрепа за възвръщане или запазване на позиции за Бурбоните в Неапол, Сицилия и Парма.

За осъществяване на своите цели тя използва дипломатически канали, създава и подкрепя министри и съветници, и умело управлява дворното влияние. Макар да работи зад кулисите, ролята ѝ често е решаваща за важни решения, свързани с браковете на децата ѝ и с военни и дипломатически действия в Италия.

Регентство и по-късни години

След смъртта на Филип V през 1746 г. Елизабета остава влиятелна фигура в испанската политика. През 1759 г., когато най‑големият ѝ син Карл III Испански става крал на Испания и напуска Неапол, тя изпълнява функциите на регент в първия период на прехода, докато синът ѝ пътува и уреди формалностите за възкачването си. По това време тя упражнява изпълнителна власт и надзирава важни държавни въпроси.

В личен план през годините имало предложения и планове за нов брак — споменава се и възможност за съюз с Виктор Амадеус, принц на Пиемонт — но тези планове не се реализират.

Културно покровителство и наследство

Елизабета Фарнезе е позната и като покровителка на изкуствата и архитектурата. Нейната подкрепа за художници, архитекти и строителни проекти допринася за оформянето на културния облик на испанския двор през първата половина на XVIII век. Често се оценява и ролята ѝ за модернизацията на администрацията и за утвърждаване на външнополитически приоритети на Испания.

Наследство: като кралица-консорт и регент Елизабета оставя трайна следа в европейската династическа география — чрез бракове и придобиване на титли за нейните деца тя подпомага разширяването на влиянието на испанската корона в Италия и укрепва положението на Бурбоните в региона. Нейният политически стил, насочен към династическите интереси, оформя част от съдбата на Испания и италианските държави през XVIII век.

Смърт

Елизабета Фарнезе умира на 11 юли 1766 г. и е запомнена като една от най-влиятелните кралици-консорти в испанската история — фигура, която съчетава лична амбиция, династическа целенасоченост и активно политическо участие.