Мария Антония Испанска (María Antonia Fernanda; 17 ноември 1729 – 19 септември 1785) е инфанта на Испания, най-малката дъщеря на Филип V Испански и Елизабет Фарнезе. Родена в испанската кралска династия Бурбони, тя носи пълното име Мария Антония Фернанда и в Италия е известна като Мария Антониета; понякога на омаловажаващо се ниво я наричат неправилно Мария Фердинанда. На 31 май 1750 г. тя сключва брак с бъдещия крал на Сардиния Виктор Амадеус III Сардински. Бракът е както династически, така и политически — за укрепване на връзките между испанската и савойската монаршии. Двойката живее дълго заедно и има 12 деца.

Ранен живот и произход

Като дъщеря на Филип V и Елизабет Фарнезе, Мария Антония расте в атмосферата на късния испански двор, където фокусът е върху династическите съюзи и интердържавните връзки. Образованието ѝ следва типичните за принцесите на епохата дисциплини — етикет, религиозно възпитание, езици и музика — и я подготвя за ролята ѝ в чуждия двор като съпруга на италиански владетел.

Брак и потомство

Официалният брак с Виктор Амадеус III е сключен през 1750 г. и бракът е описван като щастлив. Като резултат от този съюз Мария Антония ражда 12 деца. Сред най-известните от тях са:

  • Карло Емануеле IV (в бъдеще Карл Емануил IV) — старши син, който по-късно става крал на Сардиния.
  • Мария Джузепина — дъщеря, омъжена за френски принц (свързана с двора на френските Бурбони).
  • Мария Тереза — друга дъщеря, породила дипломатически връзки чрез брак с френска кралска фигура.
  • Виторио Емануеле I — син, който също става крал на Сардиния.
  • Карло Феличе — по-млад син, който по-късно също заема сардинския трон.

Трите ѝ сина — Карло Емануеле IV, Виторио Емануеле I и Карло Феличе — остават като последните представители на основната линия на сардинската корона през началото на XIX век, което подчертава дългосрочното политическо значение на брака между Мария Антония и Виктор Амадеус.

Роля като кралица на Сардиния

Когато съпругът ѝ се възкачва на трона през 1773 г., Мария Антония става кралица-консорка на Сардиния. В тази роля тя изпълнява представителни и патронажни функции при двора в Торино, подкрепя културни начинания и поддържа връзките между двора на Савоя и други европейски дворове, особено испанския. Поради произхода си от испанската династия, тя също играе роля в укрепването на династическите и дипломатическите връзки между Савоя и Бурбоните.

Смърт и наследство

Мария Антония умира на 19 септември 1785 г. на 55-годишна възраст. Нейната роля като майка на редица ключови наследници и браковете на дъщерите ѝ с европейски династии допринасят за дълготрайното влияние на дома на Савоя в регионалната политика. Тя остава запомнена като свързваща фигура между испанската и италианската монархии от втората половина на XVIII век.

Името и личността ѝ присъстват в историческите източници като пример за аристократическата женска роля в династическата политика на епохата — една принцеса, която чрез брака и потомството си има трайно въздействие върху съдбата на Сардинското кралство.