Филип V Испански (19 декември 1683 г. – 9 юли 1746 г.) е вторият син на Луи, велик дофин и Мария Анна Виктория Баварска. Той е внук на Луи XIV и Мария Тереза Австрийска и става крал на Испания след смъртта на бездетния последен Хабсбургски монарх Карл II. Роден е в двореца Версай, Франция, и с възкачването си на испанския трон поставя началото на династията на бурбоните в Испания.

Възкачване на трона и Войната за испанското наследство

Смъртта на Карл II през 1700 г. поставя Европа пред военен и династичен конфликт — Войната за испанското наследство (1701–1714). Макар Филип да бъде признат за испански крал, противопоставянето на великите сили довежда до дълъг конфликт, в резултат на който Испания губи големи територии в Европа. В мирните договори от Утрехт (1713) и Раштат (1714) Испания запазва короната, но предава някои италиански и европейски владения на Австрия и други държави.

Абдикация и възстановяване

През 1724 г. Филип абдикира в полза на своя син Луи I, но след внезапната смърт на Луи същата година той отново се връща на трона и управлява до своята смърт през 1746 г. Общо неговото управление продължава 45 години и 21 дни — един от най-дългите периоди на управление в съвременната испанска история.

Вътрешна политика и реформи

През своето управление Филип V провежда серия от административни и военно-морски реформи, за да укрепи централната власт и да модернизира държавната администрация по образец на френската абсолютистка държава. В периода след войната за наследството Испания започва възстановяване на икономиката и флота, а министри и съветници с международен опит участват в опитите за реставрация на властта и влияние на короната.

Външна политика и италиански интереси

Част от външната политика на Филип V е насочена към Италия. В резултат на предходните мирни договори Испания губи владения като Неапол и Милано; по време на променливите дипломатически съюзи и военни кампании той първоначално губи Кралство Неапол от Карл VI, император на Свещената Римска империя и Кралство Сицилия от Виктор Амадей II. По-късно, благодарение на активната роля на неговата втора съпруга и на испанските военни кампании в Италия, част от италианските интереси на Бурбоните са възстановени за потомството му.

Семейство и наследници

Филип V има множество деца от двете си бракове. Сред тях са Луи I, който кратко царува през 1724 г., Фердинанд VI (в бъдеще крал на Испания) и Карл (по-късно Карл III), който става крал на Неапол и Сицилия и впоследствие крал на Испания. По този начин Филип остава баща на трима бъдещи испански крале, което затвърждава дълготрайното присъствие на Бурбонската династия в Испания.

Култура и личност

Като син на Версайския двор Филип носи френското влияние в испанския двор и култура. Неговото управление бележи и укрепване на дворното протоколно поведение и покровителство на изкуствата. Личният му живот е белязан от периоди на депресии и здравословни кризи, а също и от силното влияние на съпругите и приближените му в държавните дела.

Смърт и погребение

Филип V умира на 9 юли 1746 г. в своя кралския дворец в Мадрид. Той е погребан в традиционната кралска гробница в Ескорил (El Escorial). Смъртта му предизвиква наследяване от страна на неговия син Фердинанд VI, като Бурбонската династия продължава да управлява Испания през следващите десетилетия.

Филип V остава в историята като първия бурбонски монарх на Испания, чието дълго управление и политически решения оформят посоката на страната през 18 век и поставят основите на по-късните административни и колониални реформи.