Барбара МакКлинток | Американски биолог
Барбара Маклинток (16 юни 1902 г. - 2 септември 1992 г.) е американски биолог. Тя е изтъкнат цитогенетик, работил върху наследствеността при царевицата. През 1983 г. МакКлинток е удостоена с Нобелова награда за физиология или медицина.
Маклинток получава докторска степен по ботаника от университета Корнел през 1927 г. Цитогенетиката на царевицата е в центъра на нейните изследвания до края на кариерата ѝ.
В края на 20-те години на миналия век МакКлинток изучава хромозомите и начина, по който те се променят по време на размножаването при царевицата. Тя използва микроскопски анализ, за да покаже генетичната рекомбинация чрез кръстосване по време на мейозата - механизъм, чрез който хромозомите обменят информация.
Създава първата генетична карта на царевицата и доказва ролята на теломера и центромера. Това са области от хромозомата, които са важни за запазването на генетичната информация.
Тя е призната за един от най-добрите в областта, удостоена е с престижни стипендии, а през 1944 г. е избрана за член на Националната академия на науките.
През 40-те и 50-те години на миналия век Маклинток открива транспозицията и я използва, за да покаже как гените са отговорни за включването или изключването на физически характеристики. Тя разработва теории, с които обяснява контрола на генетичната информация от едно поколение царевични растения към следващото. Тъй като се сблъсква със скептицизъм по отношение на изследванията си и последиците от тях, през 1953 г. тя спира да публикува данните си. По-късно тя прави обширно изследване на цитогенетиката на раси царевица от Южна Америка.
Изследванията на МакКлинток стават добре познати през 60-те и 70-те години на ХХ век, тъй като изследователите откриват механизмите, които стоят зад генетичните промени и генната регулация, показани от нея в изследванията ѝ върху царевицата през 40-те и 50-те години на ХХ век.
Награди и признание за приноса ѝ в областта, последван от откриването на транспозоните; тя е единствената жена, получила несподелена Нобелова награда в категорията "Физиология или медицина".
Откриване на контролиращи елементи
През лятото на 1944 г. в лабораторията Колд Спринг Харбър Маклинток започва систематични изследвания на наследяването на цветовите модели на царевичните семена. В началото на 1948 г. тя прави изненадващото откритие, че два генетични локуса, Дисоциатор и Активатор, могат да се транспонират или да променят позицията си върху хромозомите.
McClintock също така установява, че транспозицията на Ds и the се определя от броя на Ac копията в клетката.
Между 1948 и 1950 г. тя разработва теория: тези подвижни елементи регулират гените, като потискат или модулират тяхното действие. За да ги разграничи от гените, тя нарича дисоциатора и активатора "управляващи единици", а по-късно - "управляващи елементи".
Тя предполага, че генната регулация може да обясни как сложните многоклетъчни организми, съставени от клетки с идентични геноми, имат клетки с различна функция. Откритието на МакКлинток оспорва концепцията за генома като статичен набор от инструкции, предавани между поколенията.
През 1950 г. тя съобщава за работата си върху Ac/Ds и идеите си за генната регулация в статия. През лятото на 1951 г., когато докладва за работата си върху генната мутабилност при царевицата на годишния симпозиум в лабораторията Cold Spring Harbor.
Работата ѝ върху контролиращите елементи и генната регулация е трудна и не е разбрана или приета веднага от нейните съвременници; тя описва възприемането на изследванията си като "недоумение, дори враждебност". Въпреки това Маклинток продължава да развива идеите си за контролиращите елементи. През 1953 г. тя публикува статия, в която представя всички свои статистически данни, и през 50-те години предприема лекционни обиколки в университети, за да говори за работата си. Тя продължила да изследва проблема и идентифицирала нов елемент, който нарекла Suppressor-mutator (Spm), който, въпреки че е подобен на Ac/Ds, показва по-сложно поведение.
Връзка на Ac/Ds в контрола на елементите и мозаечния цвят на царевицата. Семената в 10 са безцветни, не присъства елементът Ac, а Ds инхибира синтеза на цветни пигменти, наречени антоцианини. При 11-13 е налице едно копие на Ac. Ds може да се движи и се произвеждат някои антоцианини, което създава мозаечен модел. В ядрото в панел 14 има два Ac елемента, а в 15 - три.
Ключови публикации
- McClintock B. 1929. Цитологично и генетично изследване на триплоидна царевица. Genetics 14 (2): 180-222. PMID [3]
- McClintock B. 1950. Произход и поведение на променливите локуси при царевицата. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 36 (6): 344-355. PMC 1063197. PMID 15430309.
- McClintock B. 1953. Индуциране на нестабилност в избрани локуси при царевица. Genetics 38 (6): 579-599. PMC 1209627. PMID 17247459.
- McClintock B. 1961. Някои паралели между системите за контрол на гените при царевицата и бактериите. The American Naturalist 95 (884): 265-277. [4]
Въпроси и отговори
В: Кога е родена Барбара Маклинток?
О: Барбара Маклинток е родена на 16 юни 1902 г.
В: В кой университет е учила?
О: Учи в университета "Корнел", където през 1927 г. получава докторска степен по ботаника.
В: Върху какъв вид изследвания се фокусира до края на кариерата си?
О: До края на кариерата си тя се занимава с цитогенетика на царевицата.
В: Какво открива Маклинток през 40-те и 50-те години на ХХ век?
О: През 40-те и 50-те години на ХХ век МакКлинток открива транспозицията, която показва как гените са отговорни за включването или изключването на физически характеристики.
В: Кога е избран за член на Националната академия на науките?
О: Избрана е за член на Националната академия на науките през 1944 г.
В: Защо Маклинток спира да публикува данните си през 1953 г.?
О: Тя спира да публикува данните си през 1953 г. поради скептицизъм към изследванията ѝ и последиците от тях.
В: Каква награда получава за приноса си в изследванията в областта на генетиката?
О; През 1983 г. тя получава Нобелова награда за физиология или медицина за приноса си към изследванията в областта на генетиката.
