На тези избори се състезават губернаторът на Илинойс Адлай Стивънсън и генерал Дуайт Д. Айзенхауер. Айзенхауер печели изборите с 442 електорални гласа. Адлай Стивънсън получава само 89 електорални гласа. На общонационално ниво Айзенхауер печели и с убедителен дял от народния вот — около 55,2% срещу приблизително 44,3% за Стивънсън. Изборният ден е на 4 ноември 1952 г.

Предистория и кампания

Досегашният президент Хари С. Труман имаше право да се кандидатира отново, тъй като новоприетата 22-ра поправка по това време не се отнасяше за действащия президент. Труман решава да не се кандидатира, затова Демократическата партия издига кандидатурата на Адлай Стивънсън. На изборите Стивънсън се явява с вицепрезидентския кандидат сенатор Джон Дж. Спаркман (Alabama), номиниран от демократическата конвенция като баланс на билета.

Айзенхауер, някогашен върховен командващ на силите на НАТО и известен герой от Втората световна война, е подкрепян от Републиканската партия и се издига като кандидат, обещаващ край на войната в Корея, борба с корупцията и стабилност в условията на Студената война. Републиканската кампания използва ефективно новите масови медии — особено телевизията — и знаковия слоган „I Like Ike”, което засилва популярността му сред широки слоеве от избирателите.

Кампанията на Стивънсън се отличава с интелектуален стил и критика към републиканските аргументи, но не успява да преодолее общественото недоволство от продължаващата корейска война, икономическата несигурност и обвинения във вътрешнополитическа корупция, които благоприятстват кандидата на опозицията.

Номинации и скандали

  • На републиканския билет Айзенхауер е в дует с младежа сенатор Ричард Никсън, който като кандидат за вицепрезидент се оказва въвлечен в обвинения за личен фонд за политически разходи. Никсън отговаря с прочутата „Checkers” реч (23 септември 1952 г.), пред телевизионна и радиопубликa, която спасява неговата кандидатура.
  • Стивънсън печели подкрепата на част от партийния елит, но не успява да консолидира достатъчно силна масова мобилизация срещу харизмата и имиджа на Айзенхауер.

Резултати

Айзенхауер печели убедително по електорални гласове — 442 срещу 89 — и с ясно предимство в народния вот (ок. 55,2% срещу 44,3%). Победата му е широкомащабна, като Републиканската партия печели много щати в Северните и Средните щати, докато Демократите запазват опора предимно в части от Юга.

Значение и последствия

Изборите от 1952 г. имат няколко дългосрочни ефекта:

  • Победата на Айзенхауер бележи завръщането на републиканците на власт след две десетилетия на демократическо управление и задава политически тон през 50-те години.
  • Кампанията демонстрира нарастващото значение на телевизията и масовите медии в американската политика — реклама, слогани и телевизионни речи вече стават решаващи фактори.
  • Скандалът около Никсън и неговата „Checkers” реч показват нови начини за управление на публичния образ и кризисни комуникации в политиката.
  • Победата идва на фона на притеснения от Корейската война и Студената война, което засилва политиката на застъпване за по-твърд подход към външния комунистически натиск и националната сигурност.

Айзенхауер е на 62 години, когато печели изборите. За първи път по-възрастен кандидат е избран, след като през 1856 г. Джеймс Бюканън е избран на 65 години, което се случва едва през 1980 г., когато 69-годишният Роналд Рейгън печели изборите.