Betts v. Brady (1942) — право на адвокат за бедни обвиняеми; отменено 1963
Betts v. Brady (1942): решение за правото на адвокат на бедни обвиняеми, отменено през 1963 с Gideon v. Wainwright — ключов прелом в американската съдебна практика.
Betts v. Brady, 316 U.S. 455 (1942 г.), е знаково дело, решено от Върховния съд на САЩ през 1942 г. Делото е свързано с "indigent" (бедни) хора, които са били съдени за престъпления, но не са имали достатъчно пари, за да платят за адвокат. Съдът постановява, че човек не се нуждае от адвокат, за да получи справедлив процес. Той също така постанови, че щатите не са длъжни да плащат за безплатни адвокати на бедните обвиняеми.
През 1963 г. Съдът отменя решението си по делото Betts, когато решава делото Gideon v. Wainwright, 372 U.S. 335 (1963).
Факти на делото
В основата на Betts v. Brady стои случай, в който обвиняем, неспособен да си плати адвокат, поискал съдебно назначен защитник, но искането било отказано от съд в щатско производство. След присъда обвиняемият обжалва пред Върховния съд на САЩ, който трябвало да реши дали Конституцията на САЩ изисква от щатите да осигуряват адвокат на бедни обвиняеми в криминални дела.
Правно основание и аргументация
В решението си от 1942 г. Върховният съд прие, че правото на защитник, закрепено в Шестата поправка към Федералната конституция, не е автоматично приложимо към щатските съдебни производства чрез Четиринадесетата поправка. Вместо това съдът въвежда стандарт на селективна инкорпорация и посочва, че назначаване на защитник трябва да се изисква само при определени „редки или изключителни“ обстоятелства — например когато естеството на делото или личните и умствени способности на обвиняемия така усложняват процеса, че липсата на адвокат прави процеса несправедлив.
По този начин решението остави голяма свобода на щатите да определят собствените си правила за предоставяне на безплатна правна защита и доведе до различия в практиката между отделните щати и съдилища.
Критици и практически последствия
- Решението бе критикувано заради това, че създава неравенство: бедните обвиняеми в някои щати и при някои обстоятелства остават без адвокат, докато други получават съдебно назначен защитник.
- Практически това доведе до непоследователни резултати и до натиск върху реформите в областта на обществената защита (public defender systems).
- Правните учени и защитниците на правата на обвиняемите посочваха, че ефективната защита на правата при наказателен процес изисква системно предоставяне на адвокат за бедни подсъдими, особено когато са застрашени лишаване от свобода и сложни доказателствени въпроси.
Отмяна от Gideon v. Wainwright (1963)
През 1963 г. Върховният съд преразглежда подхода, установен в Betts, и в делото Gideon v. Wainwright взема решение, че правото на адвокат е фундаментално за справедлив процес и е приложимо към щатите чрез Четиринадесетата поправка. С това решение Betts v. Brady е формално отменено: щатите вече са длъжни да осигуряват адвокат на бедни обвиняеми в криминални дела, които могат да доведат до лишаване от свобода.
От решението в Gideon възникна широко разпространено създаване и разширяване на обществено финансирани системи за защита (public defender offices) и други програми за назначаване на адвокати за indigent издирвани лица.
Дългосрочно значение
Betts v. Brady е важна част от историята на образуването на конституционната практика относно правата на обвиняемите, защото илюстрира прехода от по-ограничителен подход към по-фундаментална защита на правата в наказателния процес. Неговото отменяне с Gideon v. Wainwright отбелязва ключов момент в разширяването на достъпа до правосъдие за социално и икономически уязвими групи.
Свързани развития
- След Gideon правото на адвокат бе разширено и в други случаи; например по-късни решения уточниха приложението на правото на защита при различни процесуални обстоятелства.
- В някои решения се определи, че дори при леки престъпления, ако наказанието включва възможност за лишаване от свобода, обвиняемият има право на адвокат (вж. по-нататъшни дела и практика по въпроса).
Като цяло Betts v. Brady остава в историята като етап от развитието на американското криминално процесуално право: решението показа какво може да произлезе от селективната инкорпорация и защо конституционните защити бяха в крайна сметка утвърдени като универсални за всички граждани, независимо от техните финансови възможности.
История
Шестата поправка на Конституцията на Съединените щати гласи, че "във всички наказателни процеси обвиняемият трябва ... да има право на адвокатска помощ за своята защита". ("Съветник" е друга дума за "адвокат".)
През 30-те години на ХХ век обаче Върховният съд взема няколко решения, които намаляват броя на гражданите на САЩ, които имат право на адвокат.
През 1932 г. Съдът решава дело, наречено Powell v. Alabama, 287 U.S. 45 (1932). Той постановява, че щатите трябва да назначават безплатни адвокати на бедни обвиняеми, но само ако те са съдени за углавни престъпления. (Смъртни престъпления са престъпленията, които могат да бъдат наказвани със смъртно наказание.)
През 1938 г. Върховният съд постановява в делото Johnson v. Herbst, че във федералните съдилища на всяко лице, което е обвинено в престъпление и не може да си плати за адвокат, трябва да бъде назначен безплатен адвокат. Съдът обаче също така постановява, че Шестата поправка се прилага само във федералните съдилища, но не и в щатските.
Това означаваше, че ако дадено лице е обвинено в престъпление в щатски съд и не може да си позволи адвокат, то ще трябва да се защитава само в съда.
Контекст на делото
През 1941 г. съдът в Мериленд повдига на Бетс обвинение в грабеж. Бетс не може да си плати за адвокат. Той моли съда да му назначи безплатен адвокат. Съдията отказал. Той казал, че съдът назначава безплатни адвокати само на хора, обвинени в изнасилване или убийство.
Бетс трябва да се защитава сам, без помощта на адвокат. Той твърди, че по време на грабежа се е намирал на друго място. Той призовал свидетели, които заявили, че това е вярно. Съдията обаче не повярвал на Бетс. Той осъжда Бетс на осем години затвор.
Обжалване
Бетс подава молба за habeas corpus в апелативния съд на Мериленд. С искането за habeas corpus се иска да бъде освободен от несправедливо лишаване от свобода. Бетс твърди, че лишаването му от свобода е било несправедливо, тъй като не му е бил предоставен адвокат. Петицията му е отхвърлена.
След това Бетс подава молба за habeas corpus до Апелативния съд на Мериленд - най-могъщият съд в Мериленд. Той също отхвърля молбата му.
Накрая Бетс подава молба до Върховния съд на САЩ да разгледа делото му. Съдът се съгласява.
Правни въпроси
Делото Betts повдига някои важни правни въпроси, по които Съдът трябва да се произнесе.
Шестата поправка на Конституцията на Съединените щати гласи, че "във всички наказателни процеси обвиняемият трябва ... да има право на адвокатска помощ за своята защита".
Освен това Четиринадесетата поправка гласи, че никоя държава не може да отнема "живота, свободата или собствеността на никого без надлежен съдебен процес; нито да отказва на някого ... равна защита от законите".
Съдът вече беше решил, че правото на адвокат се отнася за всички лица, които са подсъдими по федерални наказателни дела, за лицата, съдени от щатите за изнасилване или убийство, и за всички, които могат да си платят за адвокат. Сега трябваше да реши дали бедните хора също имат право на адвокат, дори и да не могат да си платят за него.
| " | [В по-голямата част от щатите народът, неговите представители и съдилищата са преценили, че назначаването на адвокат не е основно право и не е от съществено значение за справедлив съдебен процес. | " |
Те трябваше да решат и тези въпроси:
- Ако един беден човек няма адвокат, може ли да получи справедлив процес?
- Дали без адвокат бедният човек ще получи "справедливия процес", който Конституцията изисква?
- Ако бедните хора не можеха да си намерят адвокати, щяха ли да получат "равна защита на законите"?
Решение
На 1 юни 1942 г. Върховният съд гласува с 6-3 гласа срещу Betts. Те постановяват, че присъдата му е справедлива.
Съдът постановява, че правото на адвокат не е основно право. Обикновено подсъдимият не се нуждае от адвокат, за да получи справедлив процес, казва Съдът.
В своето решение Съдът все пак постановява, че има специални случаи, в които съдът трябва да назначи адвокат. В тези особени случаи липсата на адвокат би затруднила справедливия съдебен процес на обвиняемия. Във всеки случай съдията е трябвало да разговаря с подсъдимия, за да разбере дали е налице някое от тези "специални обстоятелства". Например, дали обвиняемият е в състояние да се защитава психически? Имал ли е достатъчно образование? Разбирал ли е какво се случва по време на съдебен процес?
Важност
В продължение на 21 години Бетс създава прецедент, който позволява на отделните съдилища и съдии да решават дали бедните хора да получат адвокат или не.
Накрая, през 1963 г., Върховният съд решава дело, наречено Gideon v. Wainwright, 372 U.S. 335 (1963). В решението по делото Gideon Съдът признава, че е взел погрешно решение по делото Betts. Адвокатът е необходим за справедлив съдебен процес.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше делото Бетс срещу Брейди?
О: "Бетс срещу Брейди" е знаково дело, решено от Върховния съд на Съединените щати през 1942 г.
В: С какво е свързано делото "Бетс срещу Брейди"?
О: Делото Betts v. Brady е свързано с "indigent" (бедни) хора, които са били съдени за престъпления, но не са имали достатъчно пари, за да платят за адвокат.
В: Какво постановява Съдът по делото Betts v. Brady?
О: Съдът постанови, че човек не се нуждае от адвокат, за да получи справедлив процес.
В: Съдът постанови ли, че държавата трябва да плаща за безплатни адвокати на бедните обвиняеми в делото "Бетс срещу Брейди"?
О: Не, Съдът постанови, че щатите не трябва да плащат за безплатни адвокати на бедните обвиняеми по делото Betts v. Brady.
В: Кога Съдът отменя решението си по делото Betts?
О: Съдът отменя решението си по делото Betts през 1963 г., когато решава делото Gideon v. Wainwright.
В: Какво е решението по делото Gideon v. Wainwright?
О: Решението по делото Gideon v. Wainwright гласи, че държавата трябва да осигури безплатна правна помощ на обвиняемите, които не могат да си позволят адвокат.
В: Защо е важно делото Betts v. Brady?
О: Решението Betts v. Brady е важно, защото установява, че правото на адвокат не е абсолютно за неплатежоспособните обвиняеми и че държавите не са длъжни да осигуряват безплатни адвокати. По-късно това решение е отменено в делото Gideon v. Wainwright.
обискирам