Бойнтън срещу Вирджиния
Boynton v. Virginia, 364 U.S. 454 (1960 г.), е решение на Върховния съд на САЩ. На 20 декември 1958 г. Брус Бойнтън, студент в последния курс на Юридическия факултет на Хауърд, напуска Вашингтонокръг Колумбия, с автобус, за да се прибере у дома за Коледа в Монтгомъри, Алабама. На автогарата в Ричмънд, Вирджиния, той влиза в ресторанта и сяда в секцията "само за бели". Заради отказа си да напусне е арестуван и осъден за нарушаване на закон от Вирджиния, според който е незаконно всеки "без властта на закона" да остава, след като му е било забранено да го прави. След това той обжалва присъдата пред Върховния съд на Вирджиния. Той твърди, че "присъдата му е в нарушение на Закона за междудържавната търговия и клаузите за равна защита, справедлив процес и търговия на Федералната конституция". Върховният съд на щата обаче потвърждава присъдата му. след това той подава петиция до Върховния съд на Съединените щати за сертифициране. Върховният съд на САЩ отменя присъдата на долната инстанция. Съдът постанови, че Бойнтън "има федерално право да остане в бялата част на ресторанта", тъй като Законът за междущатската търговия "забранява на всеки междущатски общ превозвач с моторно превозно средство да подлага което и да е лице на несправедлива дискриминация". Съдия Хюго Блек представя становището на мнозинството.
Решението
Съдът постановява решение със 7-2 гласа в полза на Бойнтън. Той постановява, че междущатските пътници са защитени от Закона за междущатската търговия, а ресторантът на терминала е част от това съоръжение. Част от решението гласи:
"Без оглед на договорите, ако автобусният превозвач доброволно се е съгласил да предостави на своите междущатски пътници съоръжения и услуги на терминала и ресторанта като редовна част от техния превоз, а терминалът и ресторантът са се съгласили и са сътрудничили в това начинание, терминалът и ресторантът трябва да извършват тези услуги без дискриминация, забранена от Закона. При извършването на тези услуги при такива условия терминалът и ресторантът заместват автобусната компания при изпълнението на нейните задължения за превоз."
Ефекти на "Boynton"
Съдиите Том К. Кларк и Чарлз Евънс Уитакър изразиха несъгласие с решението в състав 7-2. За първи път от 1946 г. насам съдът се разделя по въпроси, свързани с расовата сегрегация.
Делото "Бойнтън срещу Вирджиния" проправя пътя и вдъхновява ездачите на свободата да изпробват новото решение. От 1961 г. чернокожи и бели ездачи пътуват заедно в расово сегрегираните автобуси в Юга. След шестмесечни протести и отразяване на Freedom Riders в пресата Междущатската търговска комисия забрани расовата дискриминация при настаняването на пътниците в междущатските автобуси. Тя нарежда премахването на табелите "само за бели" от всички междущатски автобусни терминали.
Въпроси и отговори
В: Как се нарича случаят?
О: Делото се нарича "Бойнтън срещу Вирджиния".
В: Кога се е състояло това дело?
О: Това дело се е състояло през 1960 г.
В: Кой беше Брус Бойнтън?
О: Брус Бойнтън е студент в последния курс на Юридическия факултет на Хауърд, който напуска Вашингтон, окръг Колумбия, с автобус, за да се прибере у дома за Коледа в Монтгомъри, Алабама, и е арестуван за това, че е седял в секцията "само за бели" в ресторант на автогарата в Ричмънд, Вирджиния.
Въпрос: На кого обжалва присъдата си?
О: Той обжалва присъдата си пред Върховния съд на Вирджиния.
В: Какво поддържаше по отношение на присъдата си?
О: Твърди, че присъдата му е в нарушение на Закона за междудържавната търговия и клаузите за равна защита, справедлив процес и търговия на Федералната конституция.
В: Какво решава Върховният съд на САЩ?
О: Върховният съд на САЩ отменя решението на по-долната инстанция и постановява, че Бойнтън "е имал федерално право да остане в бялата част на ресторанта", тъй като е нарушил Закона за междущатската търговия, който "забранява на всеки междущатски общ превозвач с моторно превозно средство да подлага което и да е лице на несправедлива дискриминация".
Въпрос: Кой представи становището на мнозинството по това дело?
О: Съдия Хюго Блек изказва мнението на мнозинството по това дело.
