Boynton v. Virginia, 364 U.S. 454 (1960 г.), е решение на Върховния съд на САЩ. На 20 декември 1958 г. Брус Бойнтън, студент в последния курс на Юридическия факултет на Хауърд, напуска Вашингтонокръг Колумбия, с автобус, за да се прибере у дома за Коледа в Монтгомъри, Алабама. На автогарата в Ричмънд, Вирджиния, той влиза в ресторанта и сяда в секцията "само за бели". Заради отказа си да напусне е арестуван и осъден за нарушаване на закон от Вирджиния, според който е незаконно всеки "без властта на закона" да остава, след като му е било забранено да го прави. След това той обжалва присъдата пред Върховния съд на Вирджиния. Той твърди, че "присъдата му е в нарушение на Закона за междудържавната търговия и клаузите за равна защита, справедлив процес и търговия на Федералната конституция". Върховният съд на щата обаче потвърждава присъдата му. след това той подава петиция до Върховния съд на Съединените щати за сертифициране. Върховният съд на САЩ отменя присъдата на долната инстанция. Съдът постанови, че Бойнтън "има федерално право да остане в бялата част на ресторанта", тъй като Законът за междущатската търговия "забранява на всеки междущатски общ превозвач с моторно превозно средство да подлага което и да е лице на несправедлива дискриминация". Съдия Хюго Блек представя становището на мнозинството.

Факти и съдебен въпрос

Делото разглежда дали държавните наказателни присъди, налагани на пътници, които отказват да се подчинят на расова сегрегация в заведение, свързано с междущатска пътническа услуга, са валидни пред федералното право. Основният правен въпрос беше дали полицейското преследване и присъдата на Брус Бойнтън противоречат на Закона за междущатската търговия (Interstate Commerce Act) и на Федералната конституция (чрез клауза за равна защита и процеса на правосъдие).

Решението и мотивите на съда

На 9 май 1960 г. Върховният съд на САЩ постановява в полза на Бойнтън и отменя присъдата, като се съсредоточава главно върху прилагането на Закона за междущатската търговия. В мотивите, изложени от съдия Хюго Блек, съдът приема, че терминалите и заведенията, които обслужват пътници на междущатски превоз, попадат под обхвата на разпоредбите на Закона за междущатската търговия. Тъй като законът забранява несправедлива дискриминация в услугите, приложението на правилото за сегрегация в ресторанта на автогарата е недопустимо по федералното право.

Важна бележка: съдът не се ограничава единствено до въпроса на равната защита по Четъртата или Четиринадесета поправка; ключовото конституционно основание бе властта на Конгреса да регулира междущатската търговия и конкретните забрани за дискриминация, въведени в рамките на този закон.

Значение и последици

  • Решението разшири обхвата на федералната защита срещу расова дискриминация в обекти, обслужващи междущатски пътници, като терминали, чакални и заведения на автогари и гари.
  • Решението на Върховния съд послужи като правна основа и стимулира гражданското движение: през 1961 г. активистите, известни като Freedom Riders, използваха това решение при организираните си пътувания, за да предизвикат прилагането на федералните правила в американския Юг.
  • Въпреки решението, прилагането не беше автоматично — то изискваше действия от регулаторите (напр. Interstate Commerce Commission) и федералното правителство, за да се спре практическата сегрегация в много държави и обекти.
  • Boynton v. Virginia е важна зараждане на прецедент, показващ как федералното регулиране на междущатската търговия може да бъде използвано за защита на гражданските права, но не разрешава всички форми на расова дискриминация извън сферата на междущатските услуги.

Кратък биографичен контекст

Брус Бойнтън е афроамерикански студент по право в Howard University, и неговият случай е пример за това как индивидуални актове на гражданско неподчинение и последващи съдебни производства могат да доведат до значими съдебни решения и обществени промени. Изходът на делото подклаждаше натиска върху федералните институции да прилагат по-строго антидискриминационните норми.

Заключение

Boynton v. Virginia остава ключов случай в историята на гражданските права в САЩ, защото установи, че расовата сегрегация в обекти, обслужващи междущатски пътници, противоречи на федералното право. Решението демонстрира как законодателството за междущатската търговия може да бъде инструмент за борба с дискриминацията и подготви правната почва за по-нататъшни действия и регулации в началото на 1960-те години.