Кадифените червеи (Onychophora - буквално "носачи на нокти") са малък филум панартроподи.

Съществуват две семейства и около 200 вида. Всички живи видове живеят на сушата, във влажни или мокри тропически райони.

Двете живи семейства са Peripatidae и Peripatopsidae. Те се характеризират с особено разпространение, като перипатидите са предимно в екваториалните и тропическите райони, докато перипатопсидите се срещат в някогашната Гондвана.

Сегментираните червееподобни организми имат малки очи, "козина", антени, няколко чифта крака и слизести жлези. Смята се, че групата е свързана с членестоногите. Те се хранят с по-малки животни, като например насекоми, които улавят, като изпръскват лепкава слуз.

Строеж и морфология

Кадифените червеи имат цилиндрично, меко и в много отношения примитивно тяло, обикновено покрито с къси влакна или пъпки, наричани "козина". Тялото е ясно сегментирано външно, но сегментацията не е толкова изразена като при членестоногите. Основни характеристики:

  • Дължина: обикновено от няколко милиметра до около 15 см (зависи от вида).
  • Крака: имат множество чифта крака (лапички), от порядъка на 13–43 чифта в зависимост от вида; всяка лапичка завършва с малки нокти (оттук и името).
  • Главен апарат: добре развити антени, две не много големи очи (при някои видове очите могат да бъдат свити) и устна част с челюстоподобни структури за ухапване и механично раздробяване на храната.
  • Кожа и жлези: кожата е мека и през нея се отделя течност; едни от най-специализираните жлези са слузните (оравни папили), които служат за изпръскване на лепило при лов.

Движение и поведение

Кадифените червеи са изключително адаптирани към живот в подслонени, влажни местообитания — листна покривка, мъхове, паднали дървета и почвени цепнатини. Характерни поведенчески черти:

  • Нощни и полунощни навици: активни предимно при висока влажност и по-ниски температури, за да избегнат изсъхване.
  • Лов и хранене: лови дребни безгръбначни чрез изпръскване на лепкава слуз, която залепва и обездвижва плячката; след това я ухапват и инжектират храносмилателни ензими или изсмучват разредената течност.
  • Социално поведение: някои видове демонстрират смяна на позиции и прост колективен престой в убежища; майките при определени видове пазят яйцата или младите.

Разпространение и местообитания

Както вече е посочено, семействата Peripatidae и Peripatopsidae имат различно географско разпределение. По-конкретно:

  • Peripatidae: предимно в тропическите и екваториални гори на Централна и Южна Америка, части от Африка и Югоизточна Азия.
  • Peripatopsidae: разпространени в райони, които някога са принадлежали към суперконтинента Гондвана — Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Чили и др.

Кадифените червеи са силно зависими от влага и затова не се срещат в сухи, екстремни или открити местообитания. Много видове са ендемични за малки ареали и се срещат само в отделни острови, планински масиви или горски фрагменти.

Размножаване и развитие

Репродуктивните стратегии при Onychophora са разнообразни:

  • Някои видове са живородящи (вивипарни) и развиват плацентоподобни връзки с ембриона (особено сред Peripatidae).
  • Други видове са ововивипарни или яйцекладущи, при които яйцата се развиват в тялото на майката до фазата на люпене или се снасят външно.

Младите често приличат на миниатюрни възрастни и преминават през относително прости промени в развитието си (без ясно изразени ларвални форми като при насекомите).

Еволюция и значение

Кадифените червеи представляват важна група за разбирането на еволюцията на членестоногите и сродните им групи. В структурно и филогенетично отношение те са част от групата Панартропода (заедно с членестоногите и бавноходките). Вкаменелости от типа лобоподии (като Hallucigenia и други кембрийски форми) показват сходства с днешните onychophorans и дават информация за ранните етапи в еволюцията на сухоземните членестоноги.

Опазване

За много видове кадифени червеи се знае малко, тъй като живеят скрито и често са редки. Основни заплахи са разрушаването на горския хабитат, фрагментацията, изменение на микроклимата и замърсяване. Поради това някои популации са уязвими или застрашени. Охрана на местообитанията и изследвания за картиране на видовото разнообразие са важни мерки за опазване.

Кадифените червеи са интересни организми както от биологична, така и от еволюционна гледна точка — комбинацията от примитивни и специализирани черти ги прави подходящ модел за изучаване на прехода от водни към сухоземни безгръбначни и на ранните етапи от развитието на панартроподите.