Тей–Сакс (дефиниция): генетично заболяване — причини, симптоми и диагностика
Научете всичко за Тей–Сакс: генетично заболяване — причини, ранни симптоми, диагностика и скрининг. Симптоми, тестове и прогноза на едно място.
Болестта на Тей–Сакс (наричана още синдром на Тей–Сакс) е наследствено невродегенеративно заболяване, което нарушава нормалния метаболизма на мазнините в нервните клетки. Причината е дефицит на ензима хексозамидаза А, което води до натрупване на специфични мазнини (гликозфинголипиди) в клетките на централната нервна система и други тъкани.
Причини и наследственост
Тay‑Sachs е генетично заболяване, което се причинява от мутации в гена HEXA, локализиран на хромозома 15. Наследява се по автозомно рецесивен модел — за да се прояви болестта, детето трябва да наследи дефектния ген от двамата родители-носители. Ако и двамата родители носят една патологична копие на HEXA, при всяка бременност има 25% шанс детето да бъде болно, 50% шанс да бъде носител и 25% шанс да не наследи мутацията.
В някои популации носителството е по-често: например в определени общности с ашкеназки еврейски произход честотата на носителство е повишена (приблизително 1 на 27 души като носител). Заболяването се среща и по-често в някои френско-канадски и каджунски популации.
Клинични форми и симптоми
Болестта се класифицира според възрастта на начало на неврологичните симптоми:
- Инфантилна форма (най-честа и най-тежка) — започва около 3–6 месечна възраст. Ранните признаци включват забавен невромоторен прогрес, намалена активност и трудности при хранене.
- Ювенилна форма — начало през детството с прогресираща неврологична недостатъчност.
- Късно начало/латентни форми — могат да започнат в юношеството или в зряла възраст и протичат по-бавно, с по-голямо разнообразие от симптоми (двигателни и психиатрични прояви).
Най-честите прояви при инфантилната форма включват:
- загуба на вече придобити двигателни умения;
- мускулна слабост и парализа;
- повишен мускулен тонус (хипертония) или при някои етапи отпуснат тонус;
- загуба на зрение, често свързана с характерното червено петно на ретината;
- епилептични пристъпи;
- силна реакция на внезапни шумове и други стимули („реакция на уплаха“), апатия и прогресивна загуба на контакт с околния свят.
Децата с инфантилна форма обикновено развиват животозастрашаващи усложнения — повтарящи се пневмонии или други инфекции, хранителни затруднения и дихателни проблеми — и често умират в ранни детски години. При късно започналите форми прогресията и продължителността на живота могат да бъдат по-различни.
Диагноза
Диагнозата се поставя чрез комбинирани изследвания:
- ензимен тест (в проба от кръв или/и култивирани клетки) за определяне на активността на хексозамидаза А;
- генетично тестване за мутации в гена HEXA (позволява потвърждаване на диагнозата и идентифициране на носители);
- при съмнение за новородено или бременност — възможна пренатална диагноза чрез хорионни въси или амниоцентеза;
- изобразителни и неврологични изследвания (напр. МРТ), електроенцефалография при гърчове и очен преглед за характерното червено петно на ретината.
Има и кръвни скринингови тестове за носителство, които значително намалиха броя на новите случаи в популации, където са приложени масови програми за скрининг и генетично консултиране.
Лечение и грижa
Към момента ефективно излекуване за класическата инфантилна форма няма. Грижите са предимно подкрепящи и симптоматични:
- контрол на пристъпите с антиконвулсанти;
- поддържаща респираторна грижа и лечение на инфекции;
- физиотерапия и ерготерапия за поддържане на функция и комфорт;
- подкрепа при хранене (хранене чрез назогастрална тръба или гастростома при необходимост);
- палиативна грижа и семейна подкрепа за подобряване качеството на живот.
Изследвания върху възможни терапии продължават — включително генна терапия, ензимна заместителна терапия, субстрат-редукционна терапия и други експериментални подходи — но те все още са в клинични изпитвания или са с ограничени резултати.
Превенция и скрининг
Профилактиката включва предбрачни и предродови скринингови програми за откриване на носители. Тези тестове съдържат определяне на активността на ензима и/или целенасочено генетично изследване. Ако и двама родители са носители, на разположение са опции за генетично консултиране, пренатална диагностика и асистирани репродуктивни технологии (напр. предимплантационна генетична диагноза), които могат да намалят риска от раждане на дете с болестта.
Прогноза
Прогнозата зависи от формата на заболяването. Инфантилната форма обикновено има бързо прогресиращ курс и води до смърт в ранна детска възраст (често до около четвъртата/петата година). Ювенилните и късно започналите форми са по-непредвидими — някои пациенти живеят значително по-дълго, но с прогресираща неврологична инвалидизация.
История
Заболяването носи името на Уорън Тей и Бърнард Сакс, които през края на 19-ти век описват клиничната картина. Уорън Тей отбелязва характерното червено петно върху ретината при едно дете, а Бърнард Сакс описва клетъчните промени, наблюдавани при болестта. През 1969 г. изследователите установяват, че причината е липсата на ензима хексозамидаза А, което дава основа за съвременната молекулярна диагноза и скрининг.
Какво да направите, ако имате съмнение или сте носител
- Консултирайте се с клиничен генетик или генетичен съветник за обяснение на резултатите и възможностите за тестване.
- При планиране на бременност — обмислете носителски скрининг и обсъдете опциите за подпомагане на вземането на информирано решение.
- При наличие на симптоми при дете — потърсете педиатър/невролог за насочване към точни диагностични изследвания.
Ако желаете, мога да добавя препратки към актуални клинични насоки, научни публикации или организации за подкрепа за пациенти и семейства.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява болестта на Тей-Сакс?
О: Болестта на Тей-Сакс е генетично заболяване, което засяга метаболизма на мазнините. Причинява се от липсата на ензима хексозамидаза А и се среща най-често в еврейски семейства.
В: Как се получава болестта на Тей-Сакс?
О: За да се разболеете от болестта на Тей-Сакс, и двамата родители трябва да дадат на бебето дефектния ген, за да се разболее то от Тей-Сакс. Един на всеки двадесет и седем американски евреи има един дефектен ген и може да предаде на детето си дефектен ген на Tay-Sachs.
В: Какви са някои симптоми на болестта на Тей-Сакс?
О: Някои от симптомите включват липса на енергия, загуба на зрение и двигателни умения (парализа), припадъци, необичайно силна реакция на внезапни шумове или други стимули (реакция на уплаха), апатия или мускулна скованост (хипертония).
В: Кога обикновено се появява това състояние?
О: Състоянието обикновено се появява за първи път при бебета на около шестмесечна възраст.
В: Кой откри това заболяване?
О: Това заболяване е описано за първи път от Уорън Тей и Бърнард Сакс в края на XIX век, а по-късно, през 1969 г., е установено, че то се дължи на липсата на ензима хексозамидаза А.
В: Има ли някакво лечение за това състояние?
О: За съжаление, в момента не е известно лечение на това състояние.
Въпрос: Колко случая са регистрирани през 1800 г. в сравнение с 21-ви век?
О: През 1800 г. са докладвани 60 нови случая, докато през 21 век са докладвани само 5 случая, благодарение на кръвния тест, който помага да се намали броят на бебетата, родени с гена на тая болест.
обискирам