Стратегически бомбардировки | военна стратегия, използвана за унищожаване на икономическата способност на врага да води война

История

Идеята за стратегически бомбардировки е изпробвана за първи път през Първата световна война и е използвана от германското Луфтвафе. Те бомбардират Антверпен. За бомбардирането на Англия са използвани цепелини.

Въпреки това стратегическите бомбардировки през Втората световна война са много по-мащабни от всички предишни. Първо, в Битката за Великобритания германските военновъздушни сили почти побеждават Великобритания, като атакуват самолетите на Кралските военновъздушни сили на земята. Това е отчасти успешно и някои смятат, че е било грешка да се премине към други цели. Британците разполагаха с примитивен радар, достатъчно добър, за да знае къде се намира всяка атака. Имаше време да вдигнат изтребителите във въздуха, за да прехванат и повредят атаките.

Отчаяна от победата по този начин, атаката се насочва към градовете. Германските бомбардировки на Лондон и по-големите провинциални градове като Ковънтри (индустриален град). Използвани са силни експлозиви и запалителни устройства за предизвикване на пожари.

След като атаките срещу британските военновъздушни бази се пренасочват към целите в града, Луфтвафе започва да губи самолети от отбраната. Германските военновъздушни сили, които преди това са се сражавали с лесни цели (например в Испанската гражданска война), започват да търпят загуби. В крайна сметка тези загуби започват да говорят и Хитлер отменя планираното нахлуване. Той осъзнава, че никаква инвазия през Ламанша не може да успее, докато Великобритания все още има активни военновъздушни сили.

САЩ влизат във Втората световна война

Полковникът от военновъздушните сили на САЩ (USAAF) Били Мичъл популяризира стратегическите бомбардировки в САЩ. Той има нови идеи за стратегическата и тактическата въздушна война. Първият стратегически бомбардировач на USAAF е B-17 Flying Fortress.

В крайна сметка големите бомбардировъчни флотилии на Съюзниците опустошават Нацистка Германия с конвенционални бомби, а атомната бомба е хвърлена върху Япония.

По-късни години

След Втората световна война Стратегическото въздушно командване е разположено в Омаха, Небраска, във военновъздушната база Офът. Ядрените оръжия стават важна мисия.

Целият състав от генерали в Офът участва в много от мисиите на "Огледалото" - самолет-цистерна KC-135, който е разглобен и оборудван с най-съвременна електроника, която да поеме управлението в случай, че президентът бъде убит по време на война. На борда на самолета имаше няколко генерали, които да поемат задълженията по време на война. "Червеният телефон" осигуряваше незабавна връзка с президента в Белия дом. Самолетът летял всеки ден по цял ден, като три самолета излитали на ден в застъпващи се полети, за да осигурят това ниво на покритие. След края на Студената война този полет е прекратен, но Стратегическото военновъздушно командване все още поддържа основното съоръжение в Offutt AFB - именно там президентът Буш отлетя, когато кулите близнаци бяха бомбардирани на 11.09.2001 г., за да създаде своя команден център.