Талибанско въстание

Търговия с опиум

Понастоящем Афганистан е един от най-големите производители на опиум. Макар че опиумът има своите приложения и като обикновена дрога, той се използва главно като нелегален наркотик. През 2001 г. Афганистан е произвеждал само 11% от световното количество опиум, а днес произвежда над деветдесет процента. През 2007 г. 93% от нефармацевтичните опиати на световния пазар са с произход от Афганистан. Това възлиза на експортна стойност от около 4 млрд. долара; земеделските производители на опиум печелят около една четвърт от тази сума, а останалата част отива при областни служители, бунтовници, военачалници и наркотрафиканти. Търговията с наркотици съставлява половината от БВП на Афганистан. Според оценки, направени през 2006 г. от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), 52 % от БВП на страната, или 2,7 млрд. долара годишно, се генерират от търговията с наркотици.

Районите, в които ситуацията със сигурността е по-лоша, произвеждат повече опиум; районите, които са по-стабилни, изглежда произвеждат по-малко. Много земеделски производители в селските райони зависят от продажбата на маково семе. Опиумът е по-доходоносен от пшеницата и унищожаването на опиумните полета може да доведе до недоволство или вълнения сред засегнатото население. Около 3,3 млн. афганистанци участват в производството на опиум. Поради тази причина някои хора твърдят, че изкореняването на маковите култури не е жизнеспособна възможност. Въпреки това някои програми за изкореняване на мака се оказаха ефективни, особено в северната част на Афганистан. Програмата за изкореняване на опиумния мак на губернатора на провинция Балх Устад Ата Мохамед Нур между 2005 и 2007 г. успешно намалява отглеждането на мак в провинция Балх от 7 200 хектара през 2005 г. до нула през 2007 г.

Оценката на риска от опиум в Афганистан за 2013 г., публикувана от Службата на ООН по наркотиците и престъпността, показва, че от 2008 г. насам талибаните подкрепят фермери, които отглеждат мак, като източник на доходи за бунтовниците.

Опиумът е основният източник на доходи за талибаните: Поле с опиумен мак в долината Гостан, провинция Нимруз, Афганистан


Събрани макови капсули


Отглеждане на опиумен мак в Афганистан, 1994-2016 г. (хектари)

Талибаните не се разглеждат като причина за проблема

В Афганистан се водят войни и конфликти повече от тридесет години. В резултат на това страната е сред най-бедните и най-слабо развитите държави в света. Тя е и една от най-корумпираните. Тридесет и пет процента от населението са безработни, а повече от половината от хората живеят под прага на бедността.

Западната група за помощ Oxfam публикува проучване на общественото мнение, проведено в Афганистан през 2010 г. Според това проучване 83% от афганистанското население не смята талибаните за бойци. Бедността, безработицата и корупцията в правителството се смятат за основните причини за войната в страната. Когато в края на 2001 г. подкрепяните от САЩ афганистански сили прогонват талибаните, нивото на насилие се увеличава. Почти половината от анкетираните заявиха, че корупцията и лошото управление са основните причини за продължаващата война. Дванадесет процента заявиха, че виновни са талибаните. след падането на талибаните повечето хора посочиха като причина за продължаващите боеве чуждата намеса, като двадесет и пет процента от анкетираните заявиха, че виновни са други държави.

Ескалация през 2006 г.

От началото на 2006 г. Афганистан е изправен пред вълна от нападения с импровизирани експлозиви и атентатори самоубийци, особено след като НАТО пое командването на борбата срещу бунтовниците през пролетта на 2006 г.

Афганистанският президент Хамид Карзай публично осъди методите, използвани от западните сили. През юни 2006 г. той заяви:

“

И в продължение на две години систематично, последователно и ежедневно предупреждавах международната общност за развитието на ситуацията в Афганистан и за необходимостта от промяна на подхода в това отношение... Международната общност [трябва] да преразгледа начина, по който се води войната срещу тероризма

”

Въстаниците също бяха критикувани за поведението си. Според Хюман Райтс Уоч бомбардировките и другите нападения срещу афганистански цивилни граждани от страна на талибаните (и в по-малка степен от Хизб-е-Ислами Гулбудин), се съобщава, че "рязко са се увеличили през 2006 г.", като "най-малко 669 афганистански цивилни граждани са били убити при най-малко 350 въоръжени нападения, повечето от които изглежда са били умишлено извършени срещу цивилни граждани или цивилни обекти". 131 от нападенията на бунтовниците са самоубийствени атентати, при които са загинали 212 цивилни (732 ранени), 46 членове на афганистанската армия и полиция (101 ранени) и 12 чуждестранни войници (63 ранени).

По оценки на ООН през първата половина на 2011 г. броят на жертвите сред цивилното население е нараснал с 15% и е достигнал 1462 души, което е най-тежкият брой жертви от началото на войната, въпреки увеличаването на чуждестранните войски.