Шлюп (sloop) — едномачтов ветроходен кораб: дефиниция и характеристики

Шлюп (sloop) — едномачтов ветроходен кораб: дефиниция, история и ключови характеристики. Разберете предимства, управление и как да изберете идеалния шлюп за свободно плаване.

Шлюп е ветроходна лодка, обикновено с една мачта и платна на носа и кърмата. Под термина може да се разбира и ветроходен кораб с квадратен такелаж и две или повече мачти — исторически видове, които понякога са били назовавани като военни шлюпове (sloop‑of‑war). Французите често са използвали еквивалентния термин корвети за по‑малки военни съдове от този клас.

Такелаж и платна

В съвременния смисъл "шлюп" най-често означава едномачтов ветроходен кораб с предни и задни платна (предно‑заден — fore‑and‑aft). Типичният шлюп има:

• една мачта — разположена приблизително по средата на корпуса;
• главно платно (мейндсил) — основното задно платно;
• предно платно — джиб или генуа, понякога с бушприт за по‑голям фал.

Съществуват различни варианти на такелажа: класическият гаф‑шлюп (gaff sloop) с гаф‑мейн и модерен Bermudian/Marconi шлюп с триъгълно мейн‑платно. Разликата спрямо кътира (cutter) е в това, че кътърът има два и повече предни платна (стейсейл и джиб), докато шлюпът обикновено носи едно главно предно платно.

Историческа употреба

Понятието за шлюп е било относително разнородно: в една книга от 1750 г. се споменава, че "шлюповете плават и имат мачти, каквито са желанията на хората, понякога с една мачта, с две и с три". В епохата на дървените военни флоти шлюповете (sloops‑of‑war) са били използвани за ескорти, патрулиране и куриерски плавания заради сочетанието от маневреност и достатъчна въоръженост.

Съвременни шлюпове — рекреация и спорт

Днес повечето шлюпове за развлечение са едномачтови ветроходни кораби с предно и задно платно. Опростеното им устройство — една основна мачта и сравнително малко платна — ги прави популярни сред любителите на ветроходството. Шлюповете са предпочитани за крайбрежни плавания, кратки круизи и клубни регати.

Характеристики, предимства и ограничения

• Управляемост: с единичен преден платно човек може лесно да маневрира и да изпълнява тъкане (tack) и лавиране (jibe), което ги прави удобни за екипаж от 1–3 души.
• Поддръжка: по‑опростена такелажна система и по‑малко платна означават по‑ниски разходи и лесна поддръжка.
• Гъвкавост: наличието на бушприт и различни видове предни платна позволява адаптация към ветровите условия — малко платно при силен вятър, повече при слаб.
• Ограничения: при силен вятър едно предно платно може да бъде по‑малко ефективно спрямо схема с повече платна (като кътър), а много големите рейсове и океански крузъри често използват по‑сложна такелажна конфигурация.

Технически размери и конструкции

Шлюповете за развлечение обикновено са с дължина до около 45 фута (14 м), но има и по‑малки дни, и по‑големи яхти с този тип такелаж. Корпусът може да бъде с различни кили (фини кили, пълни кили или баластни кили), а изборът влияе върху курсовата устойчивост и дълбочината на остъпване (draught).

За кого е подходящ шлюпът

Шлюпът е подходящ за начинаещи и средно напреднали ветроходци, които търсят лесна и икономична лодка за крайбрежни плавания и уикенд круизи. За дълги океански преминавания е разумно да се оцени размерът, киловата конструкция и наличието на резервни платна и системи за безопасност.

Обобщение: Шлюпът представлява практичен и популярен едномачтов ветроходен кораб с предно и задно платно, подходящ за развлечение, обучение и състезания. Неговата простота и маневреност го правят предпочитан избор за много любители на ветроходството.

История

Дизайнът на шлюпа датира от началото на 17-и век. През XX век те стават много популярни. Основните им предимства са лесното управление и възможността да плават срещу вятъра.

В началото на XVII в. е създаден бермудският шлеп, наречен така заради търговията на Бермудските острови със Северна Америка. Той е проектиран да бъде бърз и да може да плава в двете посоки. Трябвало е да са бързи, за да изпреварят френските капери. Корпусът е бил изработен от бермудски кедър. Дървесината е била лека и устойчива на гниене. Имали са от една до три мачти.

Повечето съвременни ветроходни лодки се основават на дизайна на бермудския шлеп. Бермудската платформа замени по-ранната платформа, която използваше платно с четири ъгъла (вместо триъгълно платно) и лопатка. Конструкцията на гафта позволява поставянето на повече платна на една мачта. Друго предимство е, че гафът и другите ранни конструкции могат да се разпръскват по-бързо при силен вятър.

Към края на Наполеоновите войни военните шлюпове са най-многобройната конструкция в Кралския флот. Въпреки това за тях и за френския им аналог - корветите - е написано много малко. По-късно Съединените щати използват военни шлюпове. Кралските военноморски сили използват класа "шлюп" чак до края на Втората световна война. Ветроходните шлюпове, подобно на по-големия си братовчед фрегатата, били бързи и се използвали в различни роли. Обикновено не са били използвани в битка, а по-често са били използвани за подкрепа при разузнаване и за пренасяне на съобщения. Те вероятно са били най-добрите ветроходни кораби на Кралския флот по отношение на маневреността и са можели да функционират във всички, освен в най-суровите морски условия.

 

Шлюп с гафелна конструкция

Свързани страници

• Фрегата
• Шхуна
• Бригада
• Brigantine
• Катер (лодка)
• J-клас яхта
• Lugger
• Килова лодка
• Яхта
• Skerry круизер
• Smack (кораб)
• Ял
• Ветроходна баржа на Темза
• Джобен крайцер

USS Constellation (1854 г.) - военен шлеп на САЩ; последният ветроходен военен кораб във флота на САЩ

Въпроси и отговори

В: Какво е шлеп?

В: Може ли шлюп да има и ветроход с квадратен такелаж?

В: Как французите са наричали шлеповете?

В: Винаги ли е било ясно определението за шлеп?

В: Какво пише в една книга от 1750 г. за шлеповете?

В: Каква схема имат съвременните шлюпове за отдих?

Въпрос: Каква е границата на размерите за управляемо оформление на ветроходния шлюп?

Търсене по буква