Морските видри (Enhydra lutris) са морски бозайници. Те живеят по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка. Историческият им ареал включва плитките води на Беринговияпроток. Включвал е също Камчатка и на юг до Япония.

Морските видри имат от 26 000 до 165 000 косъма на квадратен сантиметър кожа. Те имат богата козина, заради която хората са ги ловували почти до изчезване . По времето, когато Договорът за защита на тюлените от 1911 г. им осигурява защита, морските видри са толкова малко, че търговията с кожи е станала нерентабилна. Морските видри се хранят с ракообразни и други безгръбначни животни (особено миди, абалони и морски таралежи).

Видрата обикновено носи любим камък в лапите си или в торбичка под предмишницата. Те го използват, за да разбиват черупки. Това ги прави едни от малкото животни, които използват инструменти. Те достигат дължина от 1,0 до 1,5 м и тегло 30 кг. Въпреки че някога са били близо до изчезване, те са започнали да се разпространяват отново, от малки популации в Калифорния и Аляска. Морските видри са едни от най-малките бозайници в океана.

Характеристики

Морските видри имат плътна и мека козина, която им служи за изолация, тъй като нямат слой подкожна мазнина. Плътността на косъма е изключително висока — между 26 000 и 165 000 косъма на квадратен сантиметър. Възрастните индивиди достигат дължина около 1,0–1,5 м. Половият диморфизъм е ясно изразен: мъжките обикновено са по-големи и по-тежки от женските (мъжки: приблизително 22–45 кг; женски: около 14–33 кг), като средното тегло често се цитира близо до 30 кг.

Местообитание и разпространение

Морските видри предпочитат плитки крайбрежни води с богати водорасли (kelp) гори, скалисти рифове и заливи, където намират храна и убежище. В естествения си ареал те се срещат по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка и в северните части на Тихия океан, включително райони, посочени по-горе. Видът колонизира и зони около острови и полуострови, където условията за лов и укрития са добри.

Хранене и поведение

Морските видри са главно месоядни и се хранят със разнообразни безгръбначни и някои риби — ракообразни, мекотели (миди, абалони), морски таралежи и др. Те са известни със способността си да използват камък като инструмент: видрата държи камъка в лапите си или в специална торбичка под предмишницата и го използва, за да разбива черупки и да отваря твърди обвивки.

При лов видрите плуват по гръб и често задържат плячката върху корема си, където я обработват и ядат. Майките носят малките си на гърдите си, гъделичкат и сушат козината им, а понякога ги завързват за водорасли, за да не се отделят от тях при прилив и вълнение.

Размножаване и жизнен цикъл

Морските видри обикновено раждат по едно малко след бременност около шест месеца. Новородените тежат обикновено между 0.5 и 1.5 кг и са зависими от майките си месеци наред. Майките кърмят и обучават малките да гмуркат, да ловуват и да поддържат козината чиста — това обучение може да продължи няколко месеца. Полова зрялост настъпва на около 3–5 години, а дълголетието в природата е около 10–15 години (в плен могат да живеят по-дълго).

Роля в екосистемата

Морските видри са ключов вид (keystone species) в много крайбрежни екосистеми. Като хищници на морските таралежи, те контролират тяхната популация и по този начин подпомагат здравето и възстановяването на водорасловите гори (kelp forests). Тези гори осигуряват убежище и храна за множество други морски видове и действат като важни биологични „фабрики“ за крайбрежните екосистеми.

Опазване и заплахи

Историческото масово преследване заради козината довежда вида почти до изчезване през 18–19 век. След въвеждането на закони и международни договори за защита през 20 век (включително международни ограничения върху търговията с кожи) популациите започват да се възстановяват чрез естествено размножаване и усилия за реинтродукция и защита. Днес видът е обект на постоянен мониторинг и защитни програми, включително създаване на морски резервати и програми за справяне при петна от нефт.

Сред настоящите заплахи са замърсяване с нефт (което унищожава изолационната функция на козината), заплитане в риболовни принадлежности, загуба на местообитание, намаляване на плячката поради свръхулов и климатични промени, както и предавани болести (например паразити и вируси). В някои региони орки и акули представляват естествени хищници, които допълнително влияят на популациите.

Какво може да се направи

  • Поддържане и разширяване на защитени морски зони за опазване на местообитания и ключови хранителни ресурси.
  • Бърза реакция при замърсяване с нефт и мерки за намаляване на риска от инциденти с кораби и платформи.
  • Устойчив риболов и редуциране на случайното заплитане чрез използване на по-безопасни риболовни практики и оборудване.
  • Проследяване и изследвания за здравния статус, генетичното разнообразие и количеството на плячката.

Морските видри продължават да бъдат символ на необходимостта от балансирана човешка дейност в крайбрежните зони и от усилия за опазване на природата в широк смисъл.