Сегнозавър (Segnosaurus) — растителнояден теризинозавър: описание и находки
Сегнозавър — загадъчният растителнояден теризинозавър: описание, размери и четири находки в Монголия. Открийте еволюцията, анатомията и уникалните му характеристики.
Сегнозавърът (в превод "бавен гущер") е бил растителнояден динозавър, живял през късната горна креда, преди около 93 милиона години. Той е бил доста голям теризинозавър. Това е семейство тероподи, които са били тревопасни. Те са се променили от обичайния месояден начин на живот на своите предци. Името "Segnosaurus" отразява ранната интерпретация, че това животно е било бавно движещо се, с масивно тяло и адаптации към пасивно събиране и дъвчене на растителна храна.
В Монголия са открити четири частични скелета на сегнозавър. Той е имал дълъг гъвкав врат, дълга глава, трипръсти крака, широк и здрав таз, набити крака с нокти на пръстите и краката и къса опашка. През 2010 г. Грегъри Пол оценява дължината на тялото на шест метра, а теглото - на 1,3 тона.
Описание
Сегнозавърът притежавал комбинация от черти, характерни за теризинозаврите и за по-общите манирапторни тероподи. Някои от най-отличителните характеристики включват:
- Дълъг и гъвкав врат, който е давал възможност за достигане и събиране на растителност.
- Плоски, листовидни зъби, пригодени за рязане и смилане на растителни материали, вместо за хищническо късане.
- Мощни предни крайници с удебелени кости и дълги извити нокти — възможно средство за дърпане на клони и листа или за отбрана.
- Широк таз и голямо коремно пространство, което подсказва добре развито храносмилателно устройство, пригодено за обработка на растителна маса (включително възможен запас от гастролити — камъни, подпомагащи смилането).
- Дълга черепна част съчетана с относително малка кутия на мозъка в сравнение с някои по-дребни манираптори, което отговаря на начин на живот, фокусиран върху хранене и бавно придвижване.
Открития и находки
Откритите части от скелети са непълни, но са достатъчни, за да се реконструира общият вид и да се определи принадлежността към теризинозаврите. Находките произхождат от скални пластове на късната креда в Монголия и дават впечатление за животно, което е заемало нишата на голям тревопасен динозавър в местните екосистеми. Поради фрагментарния характер на материалите, детайлите на черепната анатомия и на някои крайници остават предмет на изучаване и дискусия.
Класификация и исторически бележки
Първоначално сегнозавърите (понякога наричани "segnosaurids") били тълкувани като нетипична група динозаври и поставяни в различни позиции в прародословното дърво. По-късни изследвания обаче ги свързват с по-широката група теризинозаври — манариформи тероподи, които развиват тревопасни адаптации. Теризинозаврите са интересни, защото показват как група, произлезла от месоядна линия, е преминала към растителноядство чрез промени в черепа, зъбите, таза и крайниците.
Поведение и екология
Сегнозавърът вероятно бил бавно движещ се, но стабилен двукрак животински вид, който използвал дългия си врат и мощните предни крайници, за да добива храна от ниски и средни височини в растителността. Големият корем и специализираните зъби подсказват, че храната му е изисквала дълга и ефективна вътрешна обработка — възможно с помощта на гастролити. Неговите големи извити нокти са били полезни както при хранене (дере на кора, дърпа клони), така и за защита от хищници.
Значение за науката
Сегнозавърът и другите теризинозаври са важни за разбирането на еволюционните промени в диетата и морфологията сред тероподите. Те демонстрират как една група месояди развива множество признаци, насочени към растителноядство, и допринасят за картината на разнообразието на динозаврите в Азия през късната креда.
обискирам