Salamandroidea: подразред напреднали саламандри, вътрешно оплождане и еволюция
Salamandroidea е подразред на саламандрите - напредналите саламандри. Членовете на подразреда се срещат по целия свят с изключение на Антарктида, Южна Сахара и Океания. В рамките на Salamandroidea има голямо видово и екологично разнообразие: видове, които са напълно водни, видове с водни ларви и сухоземни възрастни форми, както и такива с директно развитие или продължително неотенично (паедоморфно) състояние.
Разпространение и семейства
Напредналите саламандри са разпространени главно в умерения пояс на Северното полукълбо, в части от Централна и Южна Америка и в части от Азия. Най-голямо видово богатство имат семейства, като:
- Plethodontidae (безбелодробни саламандри) — най-видообразното семейство; много сухоземни видове с директно развитие;
- Salamandridae (новти и саламандри) — включва както водни, така и сухоземни видове; при някои има отложено развитие и живородност;
- Ambystomatidae (молеви саламандри) — включва известни видове като аксолотъла (Ambystoma mexicanum), често с водни ларви или неотения;
- Proteidae (мудапуци и ноктисти) — напълно водни и паедоморфни представители;
- Dicamptodontidae, Amphiumidae и Rhyacotritonidae — по-малки семейства с ограничено разпространение в Северна Америка.
Размножаване и биология
Всички членове използват вътрешно оплождане. Обичайната схема при повечето видове е, че мъжкият изработва и поставя сперматофор — малка „капачка“ или пакетче, съдържащо сперматозоиди, върху субстрата. Женската след това локализира и приема сперматофора с помощта на клоакалния вход, като го въвежда в клоаката и така се осъществява вътрешното оплождане.
При много видове женските могат да съхраняват сперматозоидите за седмици или месеци в специализирани структури (съмнително назовани на покрива на клоаката), което позволява отлагане на оплождането спрямо екологичните условия и избягване на синхронността с наличието на водни басейни. Някои видове развиват директно развитие (яйцата се излюпват като миниатюрни възрастни) и пропускат водната ларвна фаза, докато други имат водна ларва, която метаморфозира в сухоземен възрастен.
Вътрешното оплождане при Salamandroidea е ключова характеристика, която ги отличава от някои по‑базални групи саламандри, които използват външно оплождане.
Еволюция и вкаменелости
Най-ранните известни саламандроидни вкаменелости са от формацията Тиаоджишан. Те са датирани от късния юрски период преди около 157 милиона години. Молекулярни и палеонтологични данни подсказват, че групата е възникнала и диференцирала още в юрско-кредната ера, а по-късните периоди са довели до разгръщане на съвременните семейства и широкото им разпространение.
Фосилите и сравнителната анатомия показват, че приспособяванията към различни екологични ниши (пълна акватична живот, земен начин на живот, поява на паедоморфоза и загуба на бели дробове при plethodontids) са се появили многократно в рамките на Salamandroidea.
Значение за науката и опазване
Много представители на Salamandroidea имат важно значение за биологичните изследвания. Например аксолотълът (Ambystoma mexicanum) е модел за изследване на регенерацията на тъкани и органи. Други видове са индикатори за състоянието на влажните гори и притоците, тъй като са чувствителни към замърсяване и промени в местообитанията.
Като цяло саламандрите са подложени на различни заплахи: загуба и фрагментация на местообитания, замърсяване на водите, инвазии на чужди видове и заболявания (например гъбични инфекции, които могат да доведат до масови загуби). Поради това много видове са включени в списъци за опазване и се прилагат мерки като защита на местообитанията, мониторинг и контрол на разпространението на болести.
Кратко обобщение: Salamandroidea представлява голям и еволюционно разнообразен подразред от саламандри, отличаващ се с вътрешно оплождане чрез сперматофор, широко географско разпространение и значимо биологично и научно значение. Фосилните данни проследяват произхода им до късния юрски период, а днес те продължават да бъдат обект на изследвания и консервационни усилия.
