Розовоногата гъска (Anser brachyrhynchus) — описание и разпространение
Розовоногата гъска (Anser brachyrhynchus) — подробно описание, миграции и разпространение в Исландия, Гренландия и Северна Европа.
Розовоногата гъска (Anser brachyrhynchus) е гъска, която гнезди в Източна Гренландия, Исландия и Шпицберген. Тя е мигрираща. Зимува в Северозападна Европа, особено във Великобритания, Нидерландия и Западна Дания.
Това е средно голяма гъска, дълга 60-75 cm (24-30 инча). Размахът на крилата е 135-170 см. (53-67 инча). Тежи 1,8-3,4 кг. Има къса човка, яркорозова в средата с черна основа и връх, и розови крака. Тялото е сиво-кафяво, главата и шията са по-богати и тъмнокафяви, дупето е бяло, а опашката е сива с широк бял връх.
Описание и разпознаване
Розовоногата гъска е компактна и по-дребна от сивата гъска (Anser anser). Характерни полеви белези:
- Човка: къса, с розова средна част и черна основа и върха — отличителен белег.
- Крака: розови, оттук идва и българското име.
- Опашка и дупе: ясно бяло дупе, сива опашка с бял връх.
- Пух и разлика между половете: двата пола са подобни по оцветяване; млади птици са по-бледи и човката им е по-мътна, с тъмнини по краищата.
- Глас: висок, пронизителен и мелодичен „пи-о/пи-ип“, по-висок от гласа на сивата гъска.
Размножаване и биология
Гнезди предимно в тундрови райони, край водоеми и в равнинни влажни зони в арктическите части на зоната. Гнездото е просто, разположено на земята сред треви или в тревисти отводи. Основни факти:
- Развъжда се от края на пролетта до лятото; яйцата са обикновено 3–6.
- Инкубацията продължава около 24–28 дни, като основно женската насища яйцата, а мъжкият пази територията.
- Младите са прецоциални — напускат гнездото скоро след излюпване и могат да се движат с родителите; летят обикновено на възраст 6–8 седмици.
- Общи социални поведенчески характеристики: моногамни през сезона, образуват големи семейни групи и по-късно — големи ята през миграцията и през зимата.
Хранене и поведение
Розовоногата гъска е предимно тревопасна. Храни се с:
- трева, млади издънки и листа;
- коренчета и клубени;
- в земеделски райони — отпадъчни зърна и култури (напр. пшеница, ечемик), което ги привлича към полетата през зимата.
Птиците често пашуват през деня или нощта (в зависимост от човешката активност) и използват безопасни влажни зони за нощувки. В миграцията и през зимата се събират в големи ята, които могат да включват и други видове гъски.
Разпространение и миграция
Както е посочено по-горе, розовоногата гъска гнезди в Източна Гренландия, Исландия и Шпицберген. Зимните местообитания са в Северозападна Европа, особено във Великобритания, Нидерландия и Западна Дания. Миграционните коридори преминават през атлантическите хълмове и островни райони на северозападна Европа; прелетът обикновено започва в късно лято и ранна есен, а връщането към гнездовищата е през пролетта (март–април).
Статус и заплахи
Популацията на розовоногата гъска в световен мащаб е в общи линии стабилна и в много райони дори се увеличава, благодарение на защитата в гнездовищата и на наличието на богати хранителни площи в зимните райони. По данни на орнитологични проучвания общата популация се оценява на стотици хиляди индивиди (приблизително порядък от няколко стотин хиляди), а статутът по Международния червен списък обикновено е „Най-малко притеснение“ (Least Concern).
Въпреки това съществуват потенциални заплахи:
- локален лов и преследване в някои райони;
- промяна на местообитанията в резултат на интензивно земеделие или урбанизация;
- климатични промени, влияещи на тундровите местообитания и наличието на храна през гнездовия сезон.
Защитни мерки включват мониторинг на популациите, ограничаване на лов в критични райони и опазване на ключовите зимни и гнездови места.
Съвети за наблюдение
Най-лесно е да видите розовоногата гъска през зимата на открити полета и влажни зони в Северозападна Европа, където тя се събира на групи. Търсете компактна гъска с къса човка и ясно розови крака; при наблюдение в далечина формата на главата и деликатният, висок глас помагат за потвърждение.


Част от стадо, което се храни през зимата


Anser brachyrhynchus
Екология
Често гнезди по скали в близост до ледници. Това осигурява защита от хищници бозайници (главно полярна лисица). Три до шест яйца се снасят в началото до средата на май в Исландия, а в края на май - в Шпицберген. Инкубацията продължава 26-27 дни. След излюпването си малките отиват с родителите си пеша до най-близкото езеро. Те се излюпват след около 56 дни. Миграцията на юг е от средата на септември до началото на октомври, а на север - от средата на април до началото на май.
Диетата е почти изцяло вегетарианска. През лятото те се хранят с широк спектър от растения от тундрата, както на сушата, така и във водата. През зимата пасат предимно маслодайна рапица, захарно цвекло, картофи и различни треви. Щетите върху посевите могат да бъдат големи.
обискирам