Стоманеният пакт (1939) — пакт за приятелство и съюз между Германия и Италия

Стоманеният пакт (1939) — исторически анализ на пакта за приятелство и военен съюз между Германия и Италия: подпис, цели, тайни протоколи и последици.

Стоманеният пакт (на немски: Stahlpakt; на италиански: Patto d'Acciaio), или официално Пактът за приятелство и съюз между Германия и Италия, е споразумение между фашистка Италия и нацистка Германия, подписано на 22 май 1939 г. от външните министри на всяка от страните и заверено от граф Галеацо Чано за Италия и Йоахим фон Рибентроп за Германия.

Предистория

Пактът е кулминация на засилващите се връзки между Рим и Берлин през 30-те години, вече проявени в политическото сближаване, общите антисъветски и антилиберални позиции и създаването на т.нар. Оста между двете държави. Италия и Германия търсеха по-тясно военно и икономическо сътрудничество предвид нарастващата напрегнатост в Европа и подготовката за възможен въоръжен конфликт.

Съдържание на пакта

Пактът включва две основни части:

• официален текст, в който двете страни декларират, че ще поддържат "постоянно приятелство" и ще си помагат взаимно в случаи на военни конфликти;
• тайен допълнителен протокол, в който се урежда уеднаквяване и координация на военната и икономическата политика, както и конкретни принципи за съвместно планиране и помощ.

Договореностите задължаваха страните да предоставят военно съдействие една на друга при замесване във война, а общата рамка беше замислена да действа най-малко десет години.

Политически и военни последици

Въпреки формалната си солидност, пактът не гарантира автоматично идентично поведение на двата съюзника в началните етапи на Втората световна война. Когато Германия нападна Полша на 1 септември 1939 г., Италия обяви неутралитет поради военна неподготвеност и икономически причини, въпреки подписания пакт. Италианската неутралност продължи до 10 юни 1940 г., когато Бенито Мусолини обяви война на Великобритания и Франция, считано като официално влизане на Италия във войната на страната на Оста.

Разрив и крах

Отношенията между двата режима бяха белязани от различия в стратегиите, милитарната готовност и икономическите възможности. Италианските кампании в Северна Африка и Балканите претърпяха сериозни неуспехи, а разходите и зависимостта от германска помощ нараснаха. След свалянето на Мусолини през юли 1943 г., последвалото капитулиране на Кралство Италия и подписването на примирие с Антантата през септември 1943 г. сложиха край на фактическото действие на Пакта на стоманата. Част от Италия остана под немски контрол и във формата на италианската Социална република политическото сътрудничество с Германия продължи, но това бе съвсем различна и принудителна конфигурация.

Значение

Стоманеният пакт символизира официалното военно-политическо сближаване между две от най-агресивните тоталитарни държави в Европа преди Втората световна война. Въпреки това, реалният му ефект беше ограничен от разликите в интересите и възможностите на двете страни, както и от възникналите обстоятелства по време на конфликта. Имиджовата страна на пакта — името и неговите формулировки — имаше важно пропагандно значение, докато практическата му полезност се оказа непостоянна.

Името

Името на пакта идва от италианския лидер Бенито Мусолини, който сметна, че оригиналното название "Пактът на кръвта" би имало по-малка приемственост и утежнено звучене в Италия, затова предпочел по-безличното и мощно звучащо "Стоманеният пакт".

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Пактът от стомана?

Въпрос: Кои бяха външните министри, които подписаха Пакта от стомана?

В: Кога е подписан Пактът от стомана?

В: Кои са двете части на Пакта от стомана?

Въпрос: Защо италианският министър-председател Бенито Мусолини променя името на пакта?

В: Каква е целта на Пакта от стомана?

Въпрос: Кой предлага Пакта от стомана?

Търсене по буква