Нимравиди (Nimravidae) — изчезнали саблезъби хищници

Нимравиди — загадъчните изчезнали саблезъби хищници: еволюция, паралел с Smilodon и живот в Евразия и Северна Америка през еоцена–миоцена.

Нимравите (Nimravidae) са изчезнало семейство от хищниците (Carnivora). То представлява група коткоподобни бозайници от подразред Feliformia, които са се срещали в Северна Америка, Европа и Азия от епохата на еоцена до епохата на миоцена, преди около 42–7,2 милиона години (mya). Просъществували са приблизително 35 милиона години и включват разнообразие от форми с различна големина и екология.

Въпреки че някои нимравиди външно наподобяват т.нар. „саблезъби котки“, например род Smilodon, те не са близкородствени — подобната форма е резултат от паралелна еволюция. Предците на нимравите и на съвременните котки (сем. Felidae) са се разделили от общ предшественик преди около 50 mya, след което двете линии са еволюирали независимо.

Външен вид и анатомични особености

Нимравидите са били с мускулесто, ниско разположено, коткоподобно тяло, обикновено с по-къси крака и опашки в сравнение със съвременните големи котки. Много представители развиват разширени горни кучешки зъби (саблезъбни кътници), но степента на удължаване варира:

• Леки саблезъби форми: с умерено удължени горни кучешки зъби и по-общо „коткоподобен“ череп.
• Екстремни саблезъби форми: с много дълги, плоски и остри горни кучешки зъби; някои родове имат и изпъкнали костни „фланци“ на долната челюст, които помагали да се подкрепят дългите зъби и да се предпази меката тъкан при захапване.

Предните крайници и вратът често са били силни — приспособление за задържане и удушаване на големи плячки — а зъбите зад канините са склонни към намаляване или специализация, което показва адаптация към рязане на меки тъкани, а не към дробене на кости.

Таксономия и представители

Таксономичното положение на нимравидите остава предмет на изследване и дискусии, но в групата са описани множество родове с различни морфологии. Някои добре познати родове са Nimravus, Hoplophoneus и Eusmilus. Понякога в родословието на саблезъбите хищници се обсъжда и връзката с близки фамилии като Barbourofelidae — разпределението и границите между групите зависят от новите открития и методи за филогенетичен анализ.

Разпространение и местообитания

Нимравидите са населявали разнообразни местообитания — гори, гъсти растителности и открити тревисти области — и са били едни от върховите хищници на своя период. В Северна Америка са намерени богати фауни от еоцен-олигоценни и миоценни формации (например White River Formation и други находища), а в Европа и Азия фосили също показват широко разпространение. Техните плячки вероятно са включвали ранни копитни (малки и средни коне, ореодонти), както и различни дребни до средни бозайници.

Поведение и начин на живот

Анатомичните черти сочат, че много нимравиди са били засади–ловци: силни крайници и мощен врат служели за прикрепяне към плячката, докато дългите кучешки зъби нанасяли смъртоносни прорези в меките тъкани. Изследвания на износването на зъбите и микротопографията им подкрепят идеята за специализиран начин на хранене, при който се избягва директното дъвчене на кост, за да не се счупят дългите канини.

Причини за изчезването

Нимравидите постепенно изчезват през миоцена; точните причини за изчезването им не са напълно изяснени, но вероятно включват комбинация от фактори: климатични промени и трансформации на местообитанията (разширяване на по-открити тревни пространства), промени в състава и изобилието на плячката, както и конкурентен натиск от други хищници (например развиващите се съвременни котки и кучеподобни хищници). Така до края на миоцена групата вече не присъства като част от мегафауната.

Значение за палеонтологията

Нимравидите са важни за разбирането на еволюционните процеси като конвергенцията — независимо развитие на сходни адаптации у различни линии — и показват как една морфологична стратегия (саблезъбата форма на хищниците) може да се появи повече от веднъж при различни родословни клонове. Техните добре запазени фосили дават ценна информация за морфология, екология и поведенчески адаптации на древните хищници.

Източници на фосилни находки: значими находища в Северна Америка (особено в Белите реки и пустинните зони), части от Европа (Франция, Германия) и Азия (Китай, Монголия) продължават да дават нови екземпляри и данни, които уточняват разнообразието и еволюцията на тази група.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява нимравите?

В: Какъв вид бозайник е Nimravidae?

В: Къде са живели Nimravidae?

В: Кога са живели Nimravidae?

В: Колко дълго са живели нимравидите?

В: Близки роднини ли са нимравидите със саблезъбите котки от рода Smilodon?

Въпрос: Кога предците на нимравидите и котките са се разграничили от общия си прародител?

Търсене по буква