Нимравидес — праисторическа саблезъба котка от Северна Америка (миоцен)
Нимравидес е праисторическа саблезъба котка, живяла в Северна Америка през средния и късния миоцен (приблизително преди 12–5 милиона години). Въпреки научното си име Nimravides, родът не принадлежи към семейство Nimravidae, а към семейството на истинските котки — Felidae. Поради външното сходство със саблезъбите нимравиди е имало историческо объркване, но съвременните изследвания на черепната и зъбната морфология показват, че Nimravides е представител на машиородонтните felidae (саблезъбите котки).
Външен вид и адаптации
Представителите на рода са характерни със силно удължени горни кучешки зъби (саблезъби), мощен череп и относително къса, здрава шия — адаптации, свързани с ловуване на едри тревопасни. По-ранните видове са по-малки и по-примитивни, докато по-късните форми развиват по-дълги кучешки зъби и по-мускулеста предна част на тялото. Някои от видовете, като Nimravides catacopsis, достигат размери, сравними с днешния тигър, и имат строеж, напомнящ по-ранни евразийски машиородонти.
Таксономия и видове
Родът включва няколко описани вида, вариращи по големина и строеж. По-долу е представена общоприетата групировка в рамките на подсемейството:
- Felinae
- †Nimravides
- †Nimravides nimravidus
- †Nimravides catacopsis
- †Nimravides pedionomus
- †Nimravides hibbardi
- †Nimravides galiani
- †Nimravides thinobates
Отделните видове се различават по размер, дължина и форма на кучешките зъби, както и по черепната морфология. По-ранните таксони показват по-консервативна котешка анатомия, докато по-късните развиват по-ясни машиородонтни белези.
Разпространение и екология
Фосилните находки на Nimravides са от различни части на Северна Америка, основно в отклагания от средния и късния миоцен. Родът е обитал в пейзажи, които са варирали от открити пасища и савани до гъсти гори и хетерогенни хабитати — среди, богати на тревопасни животни, които са служили за плячка. Типични евентуални жертви са били конете, камилите и други дребни до средни тревопасни бозайници от тогавашните фауни.
Палеобиология и поведение
Анатомичните особености подсказват, че тези котки са били амбиуш-хищници (ловували са от засада), използвайки мощните си крайници и дългите кучешки зъби за бързо смъртоносно ухапване по шията или коремната област на плячката. Сравнения с други машиородонти показват, че те вероятно са разчитали на силен захват и специфична техника на убиване, а не на продължително преследване на дистанция.
Значение за изследванията
Изучаването на Nimravides допринася за разбирането на еволюцията на саблезъбите котки и на паралелните еволюционни явления (конвергентна еволюция) между различни групи месоядни. Родът е пример за това как подобни екологични ниши в различни географски региони могат да доведат до развитие на сходни адаптации в неразлични екологични линии.
Откриването и описването на нови фосили от Nimravides продължава да обогатява знанието за разнообразието и разпространението на праисторическите котки в Северна Америка, както и за връзките им с евразийските машиородонти като Machairodus aphanistus, известен от късния миоцен на Евразия.
