Съществуват два вида жаби - северната жаба Pseudophryne pengilleyi и южната жаба Pseudophryne corroboree.

Смята се, че двете жаби са едни и същи. Но през 1996 г. те са признати за два различни вида. Северната жаба короборе е много малка черна жаба със светлозелени или жълти ивици. За разлика от южния вид, тези ивици понякога са прекъснати.

Живее в субалпийските райони на Югоизточна Австралия, на площ от около 550 km2 (212 кв. мили), включително националния парк Косцюшко, националния парк Намаджи, планините Бриндабела и Огнените хребети.

Северната жаба короборе не е пострадала толкова силно, колкото южната, тъй като има много по-голямо местообитание. Живее на височина над 1000 м над морското равнище и с по-голяма численост на популацията на по-ниско ниво. Неотдавна Международният съюз за защита на природата (IUCN) понижи категорията ѝ от критично застрашен вид до застрашен вид.

Описание

Pseudophryne pengilleyi е дребна земноводна — тялото ѝ е компактно и достига общо телесно дължина (от носа до основата на опашката при възрастни) около 20–30 мм. Окраската е характерна: основният фон е тъмен до черен, а по гърба и странично са разположени ясно видими жълти или светлозелени ивици. При северния вид тези ивици често са прекъснати или по-къси в сравнение с южния. Половият диморфизъм е слаб — женските обикновено са малко по-едри от мъжките.

Разпространение и местообитания

Видът е ендемичен за югоизточната част на Австралия и предпочита субалпийски и горски влажни местообитания — торфени блата, мокри ливади и райони с гъста мъхова покривка. Населява основно райони над 1000 м над морското равнище, където снегът и пролетните стопявания създават временни водни басейни, подходящи за развитие на ларвите.

Поведение и размножаване

Северната жаба-короборе е активна предимно през по-хладните и влажни периоди. Размножаването протича в студените месеци и ранната пролет — мъжките привличат самките с характерни повиквания. Яйцата се снасят на сушата, обикновено в мокър мъх или под растителна покривка, където остават защитени докато настъпят по-интензивни валежи или снеготопене. Тогава яйцата се излюпват и ларвите се промиват във временни водоеми, където завършват развитието си. Видът проявява поведение на защита и избор на микроместообитание, което намалява риска от пресъхване на яйчната маса.

Отбрана и биохимия

Подобно на много дребни земноводни, короборе-жабите имат кожни съединения, които действат като защитен механизъм срещу хищници. Тези вещества правят кожата им неприятна на вкус за враговете и намаляват вероятността от директна консумация.

Заплахи и опазване

Основните заплахи за северната жаба-короборе включват:

  • Болести — особено хитридиалната инфекция (chytridiomycosis), причинена от гъбата Batrachochytrium dendrobatidis, която е свързана с масови намаления на популации на много земноводни.
  • Промяна на местообитанията — вследствие на пожари, промени в хидрологията, земеделие и инфраструктурни дейности.
  • Климатични промени — промяната в моделите на снеговалеж и валежи може да наруши цикъла на размножаване и наличието на временни водоеми.
  • Малки и фрагментирани популации — което увеличава риска от генетично оскъпяване и локално изчезване.

За сметка на това, част от ареала на вида попада в защитени територии като Национален парк Косцюшко и други резервати, където се провеждат мониторинг и мерки за опазване. Провеждат се и развъдни програми в плен и проекти за възстановяване на популации, включително контрол на болести и възстановяване на подходящи местообитания.

Таксономия и историческа бележка

До 1996 г. северната и южната короборе се смятали за един вид, но таксономичните изследвания, включително морфологични и генетични анализи, довели до разграничаването им като отделни таксони. Името "corroboree" идва от австралийската аборигенска дума за церемониален танц, а ярката ивица на гърба на жабата напомня традиционното бодиарт и костюмите, използвани при corroboree.

Статус и препоръки

Както е посочено, IUCN понижи категорията на заплаха за вида от критично застрашен до застрашен. Това отразява относително по-широкия му ареал и стабилизиращи мерки в някои райони, но всички популации остават уязвими. За продължаване на опазването се препоръчват:

  • Продължаване и разширяване на мониторинга на популациите;
  • Контрол и управление на хитридиалната болест;
  • Защита и възстановяване на субалпийските блата и мъхови местообитания;
  • Образователни програми и сътрудничество с местните общности и паркови администрации.

Със системна грижа, комбинирани научни проучвания и целенасочени консервационни действия северната жаба-короборе има реален шанс да се запази в естествената си среда и да се избегне повторно влошаване на статуса ѝ.