"Нигери в Белия дом" е расистко стихотворение, което се появява за първи път в много американски вестници между 1901 и 1903 г. То е част от по-широката реакция срещу видимо присъствие и участие на афроамериканци в политическия и обществен живот на Съединените щати в началото на XX век.

Исторически контекст

Стихотворението възниква непосредствено след посещение в Белия дом, което предизвиква остри реакции: Авторът го написва, защото не харесва присъствието на Букър Т. Уошингтън, афроамерикански политически лидер, учител и писател, на вечеря в Белия дом. Уошингтън, известен с работата си в Tuskegee Institute и с политиките на помирение и икономическо усъвършенстване на афроамериканците, е бил поканен от президента Теодор Рузвелт, който е бил бял. Времето е ера на законово и социално разделение (эра на Jim Crow), когато много бели южняци открито отхвърлят идеята за равноправно обществено присъствие на афроамериканците.

Реакции и второ появяване през 1929 г.

Поканата на Уошингтън предизвиква силно обществено негодувание, особено в южните части на Съединените щати, и стихотворението се разпространява в множество издания между 1901 и 1903 г. То се появява отново през 1929 г., след като съпругата на афроамериканския конгресмен Оскар ДеПрист отива на чай за съпругите на конгресмените в Белия дом. Тя била поканена от първата дама Лу Хувър. Поканата и посещението на г-жа ДеПрист (Jessie DePriest) предизвикват бурни реакции — много бели хора, особено в Юга, не харесали двете посещения и са били на мнение, че афроамериканците не трябва да участват в правителствените или елитните социални кръгове. Президентските домакинства и първите дами често стават фокус на подобни обществени конфликти.

Структура, език и анонимност

Стихотворението има четиринадесет строфи. Всяка строфа има четири реда. Вторият и четвъртият ред на всяка строфа се римуват. В стихотворението много пъти се среща лошата дума "негър". Никой не знае кой я е написал — авторството остава анонимно или неидентифицирано; в различни източници се спекулира, че то е продукт на расистка клевета, създавана и разпространявана от вестници и редактори, подкрепящи сегрегацията.

Последици и значение

Това стихотворение е пример за това как литературният и журналистическият език са използвани за укрепване на расовите предразсъдъци и за политическо натискане. Публичните реакции към поканите на афроамерикански личности в Белия дом разкриват силните социални граници на епохата и страха на белото мнозинство от промени в расовите йерархии. Инцидентите с Уошингтън и със съпругата на Оскар ДеПрист се изучават днес като част от историята на расизма, гражданските права и обществените норми в САЩ.

Съвременен прочит и предупреждение

Когато се разглеждат такива текстове от миналото, е важно да се посочва, че съдържат обидни и уронващи изрази. Запазването и анализът им имат историческа стойност — те помагат да се разбере разпространението и механизмите на расизма — но изискват контекстуализация и ясна критика. За изучаване на темата се препоръчва да се използват надеждни исторически източници и да се обръща внимание на перспективите на афроамериканските лидери и общности, които са засегнати от подобни прояви.