Компанията New England Emigrant Aid Company (създадена през 1854 г.), първоначално Massachusetts Emigrant Aid Company, е основана в Бостън, Масачузетс, с цел организирано преместване на противоробски настроени заселници в територията на Канзас. Идеята е, чрез увеличаване на броя на привържениците на свободата, да се гарантира, че Канзас ще стане свободен щат. Компанията е създадена от Илай Тайър, член на Камарата на представителите на Масачузетс, повече от месец преди приемането на Закона Канзас-Небраска (1854). Този закон въвежда принципа на народен суверенитет — концепцията, според която жителите на дадена територия сами решават дали да разрешат робството.
Дейност и методи
Дружеството е регистрирано в Масачузетс и започва с предложение за значителен капитал (в текста на периода често се споменава сума от 5 милиона долара като начин на финансиране). Планът на Тайър е да се възползва от силните антиробски настроения в северните части на САЩ и да организира масово заселване. Компанията изпраща заселници в Канзас, които да купуват земя и да строят къщи, магазини и мелници. Възможността за увеличаване на стойността на земята и продажба с печалба за сметка на вложителите също е част от изходния бизнес-план — приходите да се връщат при Тайър и съответните инвеститори.
Тъй като някои инвеститори намират идеята да печелят от каузата на антиробството за неетична, моделът бива променен и през 1855 г. дружеството е преименувано на Дружество за подпомагане на емигрантите в Нова Англия. На практика компанията никога не реализира значителна печалба и не променя драстично демографския баланс сама по себе си, но нейните действия имат силен политически и социален ефект.
Ескалация на конфликта и „Кървавият Канзас”
Присъствието на организирани антиробски заселници провокира реакция от страна на привържениците на робството: граничните русофили от Мисури, (известни в историята като "Border Ruffians") започват да пресичат границата и да се намесват, за да осигурят победата на прокарстващите интереси. Това, от своя страна, активизира свободните щати и аболиционистите да организират ответни мерки.
За да защити изпратените от тях заселници, Компанията тайно организира доставяне на въоръжени хора и ръчни винтовки тип „Шарпс”. Оръжието е изпращано в сандъци с надписи "книги" и "Библии"; тези скривали пушки станаха известни в пресата като Beecher's Bibles (по името на проповедника Хенри Уорд Бийчър, който подкрепя доставките). Тези действия допринасят за радикализиране на обстановката и за прерастването ѝ в серия от въоръжени сблъсъци и жестоки инциденти, които са известни под името "Кървав Канзас" (Bleeding Kansas).
Конфликтът включва епизоди като преследвания на селски общности, нападения над градове (например атаките срещу Лорънс), както и кървави отговори от аболиционисти (включително действия, свързвани с Джон Браун). Възникналото насилие поляризира политическия живот в Съединените щати, ускорява формирането и растежа на Републиканската партия и усилва националното противопоставяне по въпроса за робството.
Наследство и значение
Въпреки че New England Emigrant Aid Company не е постигнала големи икономически резултати, нейната роля като организатор и катализатор е значителна: тя улеснява заселването на свободолюбиви емигранти, допринася за основаването и укрепването на общности с антиробски нагласи (включително градове като Lawrence) и по този начин оказва влияние върху крайния политически резултат — в края на краищата Канзас се присъединява към Съюза като свободен щат през 1861 г. Случаите в Канзас остават важен пример за това как местното заселване и частни инициативи могат да влияят върху националната политика и да доведат до ескалация на насилието в период на силни идеологически конфликти.