Северноатлантическият договор (НАТО) — учредителен договор, подписан през 1949 г.

Северноатлантическият договор е договорът, с който се основава НАТО. Той е подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г.

Учредяване и подписанти

Договорът влизa в сила след ратификации и формално става приложим през 1949 г. Първоначалните подписали — учредители на Алианса — са дванадесет държави: Съединените щати, Великобритания, Франция, Канада, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Норвегия, Дания, Португалия и Исландия. Оттогава към алианса са се присъединявали и други държави чрез процедури за присъединяване по условията на договора.

Цели и основни принципи

Главната цел е колективна отбрана и гарантиране на сигурността на страните-страни по договора.
Ключова разпоредба е чл. 5, който установява, че нападение срещу една или повече страни се разглежда като нападение срещу всички и позволява колективни мерки, включително използване на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността.
Договорът също така насърчава решаването на спорове по мирен път и принципите на колективна отговорност и солидарност между страните членки.

Институционална структура

НАТО функционира чрез политически и военни органи. На върха е Северноатлантическият съвет (NAC) — политическият орган за вземане на решения, където държавите членки се консултират и решават по общите въпроси на сигурността. Военната структура включва Върховното главно командване в Европа (SHAPE) и националните въоръжени сили, които при нужда се координират в рамките на алианса.

Историческо развитие и операции

През Студената война НАТО изпълнява предимно отбранителна роля спрямо заплахата от Източния блок. След края на Студената война алиансът се разширява и адаптира, предприемайки и операции извън традиционната си територия — например в Косово (1999), в Либия (2011) и в Афганистан (операции, ръководени от НАТО след 2001 г.). Член 5 е задействан за първи и засега единствен път след терористичните атаки на 11 септември 2001 г.

Разширяване и партньорства

НАТО прилага политики за разширяване и партньорство, като приема нови членки след процес на покана и единодушна ратификация от страните членки. Алиансът също така развива различни партньорски формати — като Партньорството за мир, Евроатлантическия съвет за партньорство и други регионални инициативи — с цел укрепване на сътрудничеството и стабилността извън пределите на членството.

Правен и политически характер

Северноатлантическият договор е международен договор с обвързващ правен характер за страните-страни по него. Вземането на решения в рамките на НАТО обикновено се базира на консенсус между членовете. Присъединяването на нови държави и измененията в структурата изискват съгласие на всички членки.

Съвременни предизвикателства

Адаптация към нови заплахи като кибератаки, хибридни операции и тероризъм.
Въпроси за справедливо разпределение на военните разходи и усилия между членовете (вкл. целевото ниво от 2% от БВП за отбрана, договорено от някои срещи на върха).
Геополитически напрежения и отношения с държави извън Алианса.

Значение

Северноатлантическият договор остава ключов инструмент за колективна отбрана и международна сигурност, рамка за политическо и военно сътрудничество между държавите членки и база за реакции при кризи и конфликти в евроатлантическото пространство.

Членове

Първоначалните дванадесет държави, които подписаха споразумението и по този начин станаха основатели на НАТО, бяха следните:

По-късно се присъединяват следните държави:

България
(2004 г.)
Чешка република
(1999 г.)
Естония
(2004 г.)
Западна Германия
(1955 г.)
Гърция
(1952 г.)
Унгария
(1999 г.)
Латвия
(2004 г.)

Литва
(2004 г.)
Полша
(1999 г.)
Румъния
(2004 г.)
Словакия
(2004 г.)
Словения
(2004 г.)
Испания
(1982 г.)
Турция
(1952 г.)

Когато Германия се обединява през 1990 г., страната като цяло става член на НАТО.

Член V

Ключовият раздел на договора е член V, в който се казва, че всяка държава членка трябва да счита въоръжено нападение срещу една държава за въоръжено нападение срещу всички държави. Договорът беше създаден с оглед на въоръжено нападение от страна на Съветския съюз срещу Западна Европа, но клаузата за взаимна самозащита никога не беше използвана по време на Студената война. Тя е използвана за първи път през 2001 г., когато на 11 септември 2001 г. са извършени нападенията срещу Световния търговски център и Пентагона.

Отношения между САЩ и НАТО

На 21 юли 1949 г. договорът е одобрен от Сената с 82 на 13 гласа.

Свързани страници

НАТО
Варшавски договор

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Северноатлантическият договор?

О: Северноатлантическият договор е договорът, с който се основава НАТО.

В: Кога е подписан?

О: Той е подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г.

В: Кой подписа договора?

О: Договорът е подписан от представители на 12 държави, сред които Белгия, Канада, Дания, Франция, Исландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Обединеното кралство и Съединените щати.

В: Какво предвижда договорът?

О: Северноатлантическият договор установява пакт за взаимна отбрана между подписалите го страни, за да се защитават взаимно от нападение или агресия.

В: Колко държави са част от НАТО?

О: В момента в НАТО членуват 29 държави.

В: Каква е целта на НАТО? О: Целта на НАТО е да гарантира свободата и сигурността на своите членове чрез политически и военни средства.