Сейнт Хелънс (вулкан)
Маунт Сейнт Хелънс е вулкан в американския щат Вашингтон. Намира се на 96 мили (154 км) южно от Сиатъл и на 53 мили (85 км) североизточно от Портланд, Орегон. Вулканът е в Каскадната планинска верига. Той е част от Каскадната вулканична дъга в Тихоокеанския огнен пръстен, който включва над 160 активни вулкана. Това е смъртоносен вулкан.
За първи път планината Сейнт Хелънс е наречена Louwala-Clough, което на езика на коренното американско население Klickitat означава "димяща" или "огнена планина". Този вулкан е добре известен със своите експлозии и потоци от лава. Най-известното му вулканично изригване е на 18 май 1980 г. През 1982 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън и Конгресът на САЩ превръщат Маунт Сейнт Хелънс в Национален вулканичен паметник - територия от 110 000 акра (445 km²) около вулкана, която е и част от Националната гора Гифорд Пинчот.
Изригването през 1980 г. е най-смъртоносното и икономически най-разрушителното вулканично събитие в историята на САЩ. Загиват 57 души; разрушени са 250 къщи, 47 моста, 15 мили железопътни линии и 185 мили магистрали. Огромна лавина от отломки е предизвикана от земетресение с магнитуд 5,1 по скалата на Рихтер. Това предизвиква изригването, което намалява височината на върха на планината от 2977 фута (2950 м) на 8365 фута (2550 м) и го заменя с кратер с ширина 1 миля (1,6 км) във формата на подкова. Земетресението е причинено от внезапен прилив на магма от земната мантия. Лавината от отломки е била с обем до 0,7 кубични мили (3,1 кубични километра).
Панорама на вулканичния кратер
История
Преди изригването през 1980 г. планината Сейнт Хелънс е петият по височина връх в щата Вашингтон. Върхът се издигаше на повече от 5 000 фута (1 525 м) над основата си, където се издига от хребетите, които са около него. Той се открояваше от околните хълмове заради симетричната конусовидна форма и снега, който покриваше върха. Заради конусовидната си форма е наречен "планината Фуджи на Америка", по името на известната планина Фуджи, която е символ на Япония.
Съвременни изригвания
В месеците преди голямото изригване на 18 май 1980 г. е имало много признаци на вулканична активност. На 20 март 1980 г. планината Сейнт Хелънс е в центъра на земетресение с магнитуд 4,2. Изпускането на пара от вулкана започва на 27 март. Към края на април северната страна на вулкана започва да се увеличава.
На 18 май второ земетресение с магнитуд 5,1 срутва огромна част от северната стена на вулкана. Това е най-голямата известна лавина от отломки в историята. В 8:32 ч. тихоокеанско лятно време магмата във вътрешността на Сейнт Хелънс се взриви. По скалата на Индекса на вулканичната експлозивност изригването е оценено с пет точки, което е същата оценка като на известното изригване на Везувий през 79 г. от н.е.
В продължение на повече от девет часа от вулкана изригваше пепел, която се издигаше във въздуха на 12 до 16 мили (20 до 27 км) над морското равнище във въздуха. Този облак, издигащ се от вулкана, се нарича "шлейф". Пирокластичният поток от нагорещени скали и газ, който се изля от вулкана, се разпространи на площ от над 230 квадратни мили (600 km²), като унищожи растения и сгради. Пепелта се разпространява на изток със скорост около 60 мили в час (95 км/ч), като част от пепелта достига Айдахо около 12:00 ч., почти 3,5 часа след изригването. Към около 17:30 ч. пепелният шлейф става все по-малък. През нощта и в продължение на няколко дни след това имаше по-малки изригвания.
Освен въздействието на бързо движещите се горещи газове и камъни от експлозията, срутването на северната страна на планината Сейнт Хелънс предизвиква лахари или вулканични кални потоци. Това са смеси от вулканична пепел с разтопен лед и сняг. Лахарите се спускат на много километри по течението на реките Таутъл и Каулиц, разрушават мостове и убиват много дървета. Общо 3,9 млн. кубични ярда (3,0 млн. m³) материал е бил отнесен от лахарите на 17 мили (27 km) на юг в река Колумбия.
При изригването на Сейнт Хелънс на 18 май се отделят 24 мегатона топлинна енергия. То изхвърли повече от 0,67 кубични мили (2,8 кубични километра) пепел и други материали. Срутването на северната страна на вулкана съкрати височината на Сейнт Хелънс с около 1 300 фута (400 м) и остави вулканичен кратер, широк от една до две мили (1,6 до 3,2 км) и дълбок половин миля (800 м). При изригването загиват 57 души, близо 7000 диви животни (елени, лосове и мечки) и около 12 милиона риби от рибно стопанство. То разрушава или поврежда над 200 къщи, 185 мили (300 км) магистрали и 15 мили (24 км) железопътни линии.
1980-2004
Между 1980 и 1986 г. вулканичната активност в планината Сейнт Хелънс продължава, като в кратера се образува нов лавов купол. Избухват няколко малки експлозии и изригвания, при които се образуват още лавови куполи. От 7 декември 1989 г. до 6 януари 1990 г. и от 5 ноември 1990 г. до 14 февруари 1991 г. вулканът изригва с понякога огромни облаци пепел.
Пепелта достигна до редица щати - на изток до Монтана и на юг до Колорадо.
от 2004 г. до сега
Около 11 октомври 2004 г. на върха на вулкана се появяват мехури от магма и на южната страна на първия купол се образува нов лавов купол. Този нов купол се разраства през 2005 г. и 2006 г. Бяха наблюдавани няколко нови характеристики, като например "китовият гръб", който представлява твърда магма, изтласквана към върха на вулкана от магмата под него. Тези характеристики не се задържат дълго и се разрушават скоро след образуването си. На 2 юли 2005 г. върхът на "китовия гръб" се откъсна и скална маса изпрати пепел на няколкостотин метра във въздуха.
На 8 март 2005 г. вулканът Сейнт Хелънс демонстрира нова значителна активност, когато от него се издига шлейф от пара и пепел на височина 11 000 м. Шлейфът беше видян чак от Сиатъл, град, който се намира на 96 мили. Това сравнително малко изригване се е случило поради образуването на нов лавов купол и земетресение с магнитуд 2,5.
Друг елемент, който израства от купола, е "перка" или "плоча". С размерите на половин футболно игрище, голямата вулканична скала се е придвижвала нагоре със скорост от 6 фута (2 м) на ден. В средата на юни 2006 г. върху плочата много често падаха скални късове, но тя все още се изтласкваше нагоре от вътрешността на вулкана.
На 22 октомври 2006 г., в 15:13 ч. българско време, земетресение с магнитуд 3,5 по Рихтер разрушава лавовия купол. Последвалите срутване и лавина изпращат пепелен шлейф на 2000 фута (610 м) над кратера, който обаче бързо изчезва.
На 19 декември 2006 г. е забелязан голям бял шлейф от пара и някои журналисти от медиите смятат, че е имало малко изригване. Каскадната вулканична обсерватория на Геологическата служба на САЩ обаче твърди, че не е имало голям шлейф от пепел, така че не е възможно да е било изригване. Вулканът изригва от време на време от октомври 2004 г. насам.
Тектоника на плочите в Каскадната верига. Каскадните вулкани са се образували в резултат на субдукцията на плочата Хуан де Фука под Северноамериканската плоча.
Планината Сейнт Хелънс изригва на 18 май 1980 г. в 08:32 ч. тихоокеанско лятно време.
Растеж на купола от лава в периода 1980-1986 г.
"Whaleback", както се вижда през февруари 2005 г.
Шлейфът от 36 000 фута, наблюдаван на 8 март 2005 г.
