Маунт Сейнт Хелънс е вулкан в американския щат Вашингтон. Намира се на около 96 мили (154 км) южно от Сиатъл и на 53 мили (85 км) североизточно от Портланд, Орегон. Вулканът е част от Каскадната планинска верига и от Каскадната вулканична дъга, която е сегмент от Тихоокеанския огнен пръстен и включва над 160 активни вулкана. Маунт Сейнт Хелънс е известен с мощни, експлозивни изригвания и представлява значителна опасност за околните райони.

За първи път местното название на планината е било Louwala-Clough, което на езика на коренното американско население Klickitat означава "димяща" или "огнена планина". Вулканичната активност тук се проявява чрез експлозии, потоци от лава, пепелни облаци, пирокластични потоци и лахари.

Изригването на 18 май 1980 г.

Най-известното и разрушително изригване на Маунт Сейнт Хелънс стана на 18 май 1980 г. Първоначално около върха се натрупа подземно налягане и се появиха силни трусове. Малко преди основното изригване земетресение с магнитуд около 5,1 по скалата на Рихтер предизвика масивна лавина от скални отломки — най-голямата регистрирана лавина в съвременната вулканична история, с обем до 0,7 кубични мили (3,1 км³). Тази срутена северна част на върха разкри горещи, пресиени газове и магма, което доведе до мощен страничен (латерален) взрив, насочен главно на север. Взривът отнесе големи участъци от северния склон и образува подкововиден кратер с приблизителна ширина 1 миля (1,6 км), като върхът загуби значителна височина.

Преди изригването връхната височина на планината беше около 9 677 фута (2 950 м); след изригването тя беше понижена до около 8 363 фута (2 549 м). Латералният взрив произведе силни пирокластични потоци и газове, движещи се със скорости от стотици километри в час, а пепелният облак се издигна в стратосферата — до десетки километри височина — и бе разпространен над големи територии. Студените и топящи се заснежени и ледникови маси, смесени с вулканични отломки, породиха мощни лахари (вулканични кални потоци), които унищожиха речни корита и инфраструктура по пътя си.

Изригването от 1980 г. е най-смъртоносното и икономически най-разрушителното вулканично събитие в историята на САЩ. Общо загинаха 57 души; сред тях имаше местни жители, работници и няколко учени и фотографи, които бяха в района. Унищожени бяха приблизително 250 къщи, 47 моста, 15 мили железопътни линии и 185 мили магистрали. Огромни площи гора бяха съборени от взрива и покрити с тънък или дебел слой вулканична пепел и отломки. Пепелта и отломките причиниха значителни икономически загуби в селското стопанство, транспорта и дърводобива, а прах и фини частици доведоха до влошаване на въздуха на големи разстояния.

Последствия и опазване

След катастрофалното изригване правителството и местните общности предприемат мерки за защита и възстановяване. През 1982 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън и Конгресът на САЩ обявяват Маунт Сейнт Хелънс за Национален вулканичен паметник — територия от около 110 000 акра (445 км²) около вулкана, която е част и от Националната гора Гифорд Пинчот. Целта на защитата е както да се съхранят геоложките и екологичните последици от изригването за научни изследвания, така и да се регулира достъпът за безопасност и образователни нужди.

Специализирани наблюдателни центрове и площадки за посетители, като Johnston Ridge Observatory, позволяват на посетителите да наблюдават района от разумно отдалечение и предоставят информация за събитията от 1980 г. и за природното възстановяване. Районът около вулкана е важна учебна зона за учени, които изследват вулканични процеси и възстановяване на екосистемите: на ударените територии се наблюдава постепенен, но по-сигурен процес на съживяване — първо от растения като треви и храсти, после от дървесни видове и животински популации.

Геология и настоящ статус

Маунт Сейнт Хелънс е част от вулканичната верига, резултат от субдукцията на плочата на Juan de Fuca под Северно-американската плоча. Магмата тук е предимно високосилициева (дацитична), което прави изригванията по-експлозивни в сравнение с по-базалтните вулкани. След голямото изригване вулканът продължава да бъде активен: в следващите години (1980–1986) и в по-късни периоди (включително 2004–2008) в кратера са се изграждали нови лава куполи в резултат на последващи изливащи епизоди.

Днес вулканът се наблюдава от USGS и по-специално от Cascades Volcano Observatory, които следят сеизмичната активност, флукс на газове, деформации и други признаци на подновена активност. Вулканът остава активен и потенциално опасен — учените подчертават, че бъдещи изригвания могат да бъдат от различен тип (експлозивни или поточни) и че постоянното наблюдение и планове за действие са необходими за намаляване на риска за населението.

Маунт Сейнт Хелънс остава едно от най-добре документираните вулканични събития в света — и заради човешките загуби и разрушения, и заради научните изследвания, които то стимулира. Районът продължава да привлича учени, туристи и любители на природата, които идват да видят следите от катастрофата и възстановяващата се природа, при спазване на мерките за безопасност и указанията на властите.