Маунт Сейнт Хелънс — вулкан в щата Вашингтон (изригване 1980)

Маунт Сейнт Хелънс — мощното изригване през 1980 г. в щата Вашингтон: катастрофа, възстановяване и Национален вулканичен паметник. История, факти и впечатляващи снимки.

Автор: Leandro Alegsa

07-11-2025 10:50

Маунт Сейнт Хелънс е вулкан в американския щат Вашингтон. Намира се на около 96 мили (154 км) южно от Сиатъл и на 53 мили (85 км) североизточно от Портланд, Орегон. Вулканът е част от Каскадната планинска верига и от Каскадната вулканична дъга, която е сегмент от Тихоокеанския огнен пръстен и включва над 160 активни вулкана. Маунт Сейнт Хелънс е известен с мощни, експлозивни изригвания и представлява значителна опасност за околните райони.

За първи път местното название на планината е било Louwala-Clough, което на езика на коренното американско население Klickitat означава "димяща" или "огнена планина". Вулканичната активност тук се проявява чрез експлозии, потоци от лава, пепелни облаци, пирокластични потоци и лахари.

Изригването на 18 май 1980 г.

Най-известното и разрушително изригване на Маунт Сейнт Хелънс стана на 18 май 1980 г. Първоначално около върха се натрупа подземно налягане и се появиха силни трусове. Малко преди основното изригване земетресение с магнитуд около 5,1 по скалата на Рихтер предизвика масивна лавина от скални отломки — най-голямата регистрирана лавина в съвременната вулканична история, с обем до 0,7 кубични мили (3,1 км³). Тази срутена северна част на върха разкри горещи, пресиени газове и магма, което доведе до мощен страничен (латерален) взрив, насочен главно на север. Взривът отнесе големи участъци от северния склон и образува подкововиден кратер с приблизителна ширина 1 миля (1,6 км), като върхът загуби значителна височина.

Преди изригването връхната височина на планината беше около 9 677 фута (2 950 м); след изригването тя беше понижена до около 8 363 фута (2 549 м). Латералният взрив произведе силни пирокластични потоци и газове, движещи се със скорости от стотици километри в час, а пепелният облак се издигна в стратосферата — до десетки километри височина — и бе разпространен над големи територии. Студените и топящи се заснежени и ледникови маси, смесени с вулканични отломки, породиха мощни лахари (вулканични кални потоци), които унищожиха речни корита и инфраструктура по пътя си.

Изригването от 1980 г. е най-смъртоносното и икономически най-разрушителното вулканично събитие в историята на САЩ. Общо загинаха 57 души; сред тях имаше местни жители, работници и няколко учени и фотографи, които бяха в района. Унищожени бяха приблизително 250 къщи, 47 моста, 15 мили железопътни линии и 185 мили магистрали. Огромни площи гора бяха съборени от взрива и покрити с тънък или дебел слой вулканична пепел и отломки. Пепелта и отломките причиниха значителни икономически загуби в селското стопанство, транспорта и дърводобива, а прах и фини частици доведоха до влошаване на въздуха на големи разстояния.

Последствия и опазване

След катастрофалното изригване правителството и местните общности предприемат мерки за защита и възстановяване. През 1982 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън и Конгресът на САЩ обявяват Маунт Сейнт Хелънс за Национален вулканичен паметник — територия от около 110 000 акра (445 км²) около вулкана, която е част и от Националната гора Гифорд Пинчот. Целта на защитата е както да се съхранят геоложките и екологичните последици от изригването за научни изследвания, така и да се регулира достъпът за безопасност и образователни нужди.

Специализирани наблюдателни центрове и площадки за посетители, като Johnston Ridge Observatory, позволяват на посетителите да наблюдават района от разумно отдалечение и предоставят информация за събитията от 1980 г. и за природното възстановяване. Районът около вулкана е важна учебна зона за учени, които изследват вулканични процеси и възстановяване на екосистемите: на ударените територии се наблюдава постепенен, но по-сигурен процес на съживяване — първо от растения като треви и храсти, после от дървесни видове и животински популации.

Геология и настоящ статус

Маунт Сейнт Хелънс е част от вулканичната верига, резултат от субдукцията на плочата на Juan de Fuca под Северно-американската плоча. Магмата тук е предимно високосилициева (дацитична), което прави изригванията по-експлозивни в сравнение с по-базалтните вулкани. След голямото изригване вулканът продължава да бъде активен: в следващите години (1980–1986) и в по-късни периоди (включително 2004–2008) в кратера са се изграждали нови лава куполи в резултат на последващи изливащи епизоди.

Днес вулканът се наблюдава от USGS и по-специално от Cascades Volcano Observatory, които следят сеизмичната активност, флукс на газове, деформации и други признаци на подновена активност. Вулканът остава активен и потенциално опасен — учените подчертават, че бъдещи изригвания могат да бъдат от различен тип (експлозивни или поточни) и че постоянното наблюдение и планове за действие са необходими за намаляване на риска за населението.

Маунт Сейнт Хелънс остава едно от най-добре документираните вулканични събития в света — и заради човешките загуби и разрушения, и заради научните изследвания, които то стимулира. Районът продължава да привлича учени, туристи и любители на природата, които идват да видят следите от катастрофата и възстановяващата се природа, при спазване на мерките за безопасност и указанията на властите.

Панорама на вулканичния кратер

История

Преди изригването през 1980 г. планината Сейнт Хелънс е петият по височина връх в щата Вашингтон. Върхът се издигаше на повече от 5 000 фута (1 525 м) над основата си, където се издига от хребетите, които са около него. Той се открояваше от околните хълмове заради симетричната конусовидна форма и снега, който покриваше върха. Заради конусовидната си форма е наречен "планината Фуджи на Америка", по името на известната планина Фуджи, която е символ на Япония.

Съвременни изригвания

В месеците преди голямото изригване на 18 май 1980 г. е имало много признаци на вулканична активност. На 20 март 1980 г. планината Сейнт Хелънс е в центъра на земетресение с магнитуд 4,2. Изпускането на пара от вулкана започва на 27 март. Към края на април северната страна на вулкана започва да се увеличава.

На 18 май второ земетресение с магнитуд 5,1 срутва огромна част от северната стена на вулкана. Това е най-голямата известна лавина от отломки в историята. В 8:32 ч. тихоокеанско лятно време магмата във вътрешността на Сейнт Хелънс се взриви. По скалата на Индекса на вулканичната експлозивност изригването е оценено с пет точки, което е същата оценка като на известното изригване на Везувий през 79 г. от н.е.

В продължение на повече от девет часа от вулкана изригваше пепел, която се издигаше във въздуха на 12 до 16 мили (20 до 27 км) над морското равнище във въздуха. Този облак, издигащ се от вулкана, се нарича "шлейф". Пирокластичният поток от нагорещени скали и газ, който се изля от вулкана, се разпространи на площ от над 230 квадратни мили (600 km²), като унищожи растения и сгради. Пепелта се разпространява на изток със скорост около 60 мили в час (95 км/ч), като част от пепелта достига Айдахо около 12:00 ч., почти 3,5 часа след изригването. Към около 17:30 ч. пепелният шлейф става все по-малък. През нощта и в продължение на няколко дни след това имаше по-малки изригвания.

Освен въздействието на бързо движещите се горещи газове и камъни от експлозията, срутването на северната страна на планината Сейнт Хелънс предизвиква лахари или вулканични кални потоци. Това са смеси от вулканична пепел с разтопен лед и сняг. Лахарите се спускат на много километри по течението на реките Таутъл и Каулиц, разрушават мостове и убиват много дървета. Общо 3,9 млн. кубични ярда (3,0 млн. m³) материал е бил отнесен от лахарите на 17 мили (27 km) на юг в река Колумбия.

При изригването на Сейнт Хелънс на 18 май се отделят 24 мегатона топлинна енергия. То изхвърли повече от 0,67 кубични мили (2,8 кубични километра) пепел и други материали. Срутването на северната страна на вулкана съкрати височината на Сейнт Хелънс с около 1 300 фута (400 м) и остави вулканичен кратер, широк от една до две мили (1,6 до 3,2 км) и дълбок половин миля (800 м). При изригването загиват 57 души, близо 7000 диви животни (елени, лосове и мечки) и около 12 милиона риби от рибно стопанство. То разрушава или поврежда над 200 къщи, 185 мили (300 км) магистрали и 15 мили (24 км) железопътни линии.

1980-2004

Между 1980 и 1986 г. вулканичната активност в планината Сейнт Хелънс продължава, като в кратера се образува нов лавов купол. Избухват няколко малки експлозии и изригвания, при които се образуват още лавови куполи. От 7 декември 1989 г. до 6 януари 1990 г. и от 5 ноември 1990 г. до 14 февруари 1991 г. вулканът изригва с понякога огромни облаци пепел.

Пепелта достигна до редица щати - на изток до Монтана и на юг до Колорадо.

от 2004 г. до сега

Около 11 октомври 2004 г. на върха на вулкана се появяват мехури от магма и на южната страна на първия купол се образува нов лавов купол. Този нов купол се разраства през 2005 г. и 2006 г. Бяха наблюдавани няколко нови характеристики, като например "китовият гръб", който представлява твърда магма, изтласквана към върха на вулкана от магмата под него. Тези характеристики не се задържат дълго и се разрушават скоро след образуването си. На 2 юли 2005 г. върхът на "китовия гръб" се откъсна и скална маса изпрати пепел на няколкостотин метра във въздуха.

На 8 март 2005 г. вулканът Сейнт Хелънс демонстрира нова значителна активност, когато от него се издига шлейф от пара и пепел на височина 11 000 м. Шлейфът беше видян чак от Сиатъл, град, който се намира на 96 мили. Това сравнително малко изригване се е случило поради образуването на нов лавов купол и земетресение с магнитуд 2,5.

Друг елемент, който израства от купола, е "перка" или "плоча". С размерите на половин футболно игрище, голямата вулканична скала се е придвижвала нагоре със скорост от 6 фута (2 м) на ден. В средата на юни 2006 г. върху плочата много често падаха скални късове, но тя все още се изтласкваше нагоре от вътрешността на вулкана.

На 22 октомври 2006 г., в 15:13 ч. българско време, земетресение с магнитуд 3,5 по Рихтер разрушава лавовия купол. Последвалите срутване и лавина изпращат пепелен шлейф на 2000 фута (610 м) над кратера, който обаче бързо изчезва.

На 19 декември 2006 г. е забелязан голям бял шлейф от пара и някои журналисти от медиите смятат, че е имало малко изригване. Каскадната вулканична обсерватория на Геологическата служба на САЩ обаче твърди, че не е имало голям шлейф от пепел, така че не е възможно да е било изригване. Вулканът изригва от време на време от октомври 2004 г. насам.

Тектоника на плочите в Каскадната верига. Каскадните вулкани са се образували в резултат на субдукцията на плочата Хуан де Фука под Северноамериканската плоча.