Молекулни вибрации: определение, видове и примери (H₂, N₂, O₂)

Ако молекулата има повече от два атома, нещата се усложняват. Да предположим, че е добавен само още един атом, така че сега има три атома, както във водата H₂ O, където двата водородни атома са свързани с централния кислороден атом. Спомнете си, че при водорода имаше един вид разтягане, но във водата има два вида разтягане и четири други вида вибрации, наречени огъващи вибрации, както е показано по-долу.

Атомите в група CH₂ или молекули като водата могат да вибрират по шест различни начина: симетрично и антисиметрично разтягане, ножично разрязване, люлеене, размахване и усукване:

симетрично разтягане: когато двата прикрепени атома се отдалечават и приближават към централния атом едновременно.

Антисиметрично разтягане: Когато двата прикрепени атома не се отдалечават и приближават към централния атом едновременно.

ножица: Точно както се казва в името, ножицата е, когато двата атома се отдалечават и приближават един към друг.

люлеене: Това движение прилича на движението на махалото на часовника напред-назад, само че тук махалото е атом и вместо един атом има два.

махане: Ако човек държи ръката си пред себе си, поставя двата си пръста в знак "V" и огъва китката си към и от себе си. Тук върховете на пръстите са прикрепените атоми, а китката е централният атом.

усукване: Това движение е като ходене по бягаща пътека, където кръстът е централният атом, а краката - двата прикрепени атома.

Молекули с повече от три атома

Молекулите с повече от три атома са още по-сложни и имат още повече вибрации, които понякога се наричат "вибрационни режими". Всеки нов вибрационен режим по същество е различна комбинация от шестте, показани по-горе. Колкото повече атоми има в молекулата, толкова повече начини могат да се комбинират. За повечето молекули с N атома броят на възможните вибрации за тази молекула е 3N - 6, докато линейните молекули, или молекулите, в които атомите са разположени в права линия, имат 3N-5 вибрационни режима.

Нютонова механика

С помощта на нютоновата механика вибрациите на молекулата могат да се изчислят, като връзките се разглеждат като пружини. Това е полезно, тъй като подобно на пружина, връзката изисква енергия, за да се разтегне, и също така изисква енергия, за да се свие. Енергията, необходима за разтягане или притискане на връзката, зависи от твърдостта на връзката, която се представя от пружинната константа k, и от редуцираната маса или "центъра на масата" на двата атома, прикрепени към двата края, означена с μ. Формулата, използвана за определяне на енергията, необходима за предизвикване на вибрация във връзката, е:

  E = h ν = h 2 π k μ . {\displaystyle \ E=h\nu ={h \over {2\pi }}{\sqrt {k \over \mu }}.\! }

h: е константата на Планк

ν: е честота и представлява скоростта, с която връзката се смачква и отново се разкъсва. Колкото по-голямо е ν, толкова по-бърза става тази скорост.

Ε: е енергията, необходима за избутване и изтегляне на връзката.

μ: Редуцираната маса е двете маси на атомите, умножени заедно и разделени на сбора им:

μ = m 1 m 2 m 1 + m 2 . {\displaystyle \mu ={m_{1}m_{2} \над m_{1}+m_{2}}.\! }

Квантова механика

При използване на квантовата механика формулата, която описва пружината, е абсолютно същата като тази на Нютоновата механика, с изключение на това, че са позволени само определени енергии или енергийни нива. Представете си нивата на енергия като стъпала на стълба, по която човек може да се изкачва или слиза само по едно стъпало в даден момент. Точно както този човек не може да стои върху пространството между стъпалата, така и връзката не може да има енергия между енергийните нива. Тази нова формула става:

E n = h ν = h ( n + 1 2 ) 1 2 π k m {\displaystyle E_{n}=h\nu =h\left(n+{1 \over 2}\right){1 \over {2\pi }}{\sqrt {k \over m}}\! } ,

където n е квантово число или "енергийно ниво", което може да приема стойности 0, 1, 2... Твърдението, че енергийните нива могат да се повишават или понижават само по едно ниво, е известно като правило за избор, което гласи, че единствените позволени преходи между енергийните нива са:

Δ n = ± 1 {\displaystyle \Delta n=\pm 1}

където \Delta n е енергийният преход.

Когато светлина с определена честота попадне върху молекула, която има вибрация, чието движение съответства на същата честота, светлината се абсорбира в молекулата и енергията от светлината кара връзките да се движат в това специфично вибрационно движение. Като проверяват дали светлината се поглъща, учените могат да установят дали има определен вид молекулна връзка и да я съпоставят със списъка на молекулите, които имат тази връзка.

Някои молекули обаче, като хелий и аргон, имат само един атом и нямат никакви връзки. Това означава, че те няма да поглъщат светлина по същия начин, както молекули с повече от един атом.

Специфичните области на химията, които използват молекулните вибрации в своите изследвания, включват инфрачервена спектроскопия (ИЧ) и Раманова спектроскопия (Раман), като ИЧ е по-широко използвана и има три собствени подобласти. Тези подобласти са известни като близка инфрачервена спектроскопия, средна инфрачервена спектроскопия и далечна инфрачервена спектроскопия. Следва общ списък на тези области и приложения в реалния свят

Близка инфрачервена област: количествено определяне на видове като протеини, мазнини, въглеводороди с ниско молекулно тегло и вода. Допълнителна употреба се получава в селскостопанските продукти, хранителната, петролната и химическата промишленост.

Среден инфрачервен спектър:Най-популярното от инфрачервените полета се използва за определяне на структурата на органични и биохимични съединения.

Далечна инфрачервена област: тази област е по-малко популярна, въпреки че намира приложение в неорганичните изследвания

Раман: Използва се за качествено и количествено изследване на неорганични, органични и биологични системи, често като допълваща техника към инфрачервената.